Решение № 4275 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 105/2017 г.

Решение № 4275 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 105/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. И. К., подадена чрез пълномощника й адв. У., срещу решение рег. № 812100-27513/21.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразно издаден. Ответникът оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: С. И. К. е подала заявление с вх. № 277005-17/03.10.2016 г. по описа на ОДМВР - К., с което е поискала да бъдат заличени личните й данни в масивите на МВР. Видно е от приложената справка и от останалите документи в административната преписка, че в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на лицето по ЗМ № 1379/07.11.2009 г. по описа на РУ - К. със статус "извършител" по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК - "ПТП с причинена смърт по непредпазливост". В Окръжен съд - К. е образувано НОХД № 176/2010 г., производството по което е приключило със споразумение между К. и прокуратурата, одобрено от съда на 26.05.2010 г. и влязло в сила на същата дата. Подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и й е наложено наказание "пробация" чрез налагане на пробационни мерки. Фактът на осъждането по посоченото дело е отразен и в свидетелството й за съдимост, издадено за нуждите на процедурата. С оспореното решение министърът на вътрешните работи е отказал да заличи личните данни на жалбоподателката, обработвани в информационните фондове на МВР съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗМВР. Изложени са съображения, че не е налице нито едно от основанията за това, посочени в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и за проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. При събраните доказателства според съда административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Обработването на лични данни от органите на МВР се урежда от ЗМВР, ЗЗЛД и Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г., издадена на основание чл. 29, ал. 2 от ЗМВР. Сроковете за тяхното съхранение и основанията за заличаването им се съдържат в Инструкция № 8121з-748/2014 г., издадена на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. В конкретния случай е налице извършено от К. по непредпазливост престъпление от общ характер, което е съставомерно по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК. Споразумението има характер на влязла в сила присъда, като не е спорно, че към момента на подаване на заявлението К. е реабилитирана по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, с което е заличен фактът на осъждането й и са отменени последиците от същото в бъдеще. Това обстоятелство обаче не е измежду посочените в чл. 3, т. 1 - 8 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., при наличие на които личните данни на лицата се заличават от информационните фондове на МВР. Ирелевантно за спора е липсата на извършено умишлено престъпление от общ характер, защото приложимата нормативна уредба не прави разграничение в тази насока в зависимост от формата на вината. Ето защо случаят не попада в изрично изброените хипотези, при настъпването на които може да бъдат заличени личните данни, като полицейската регистрация по чл. 68 от ЗМВР няма отношение към него. Видно е, че в процесното решение е допусната техническа грешка, като вместо разпоредбата на чл. 343, ал. 1 от НК неправилно е изписана разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК, за каквото престъпление лични данни на жалбоподателката не са събирани и обработвани. Доколкото изводите и крайния резултат и при двете престъпления е аналогичен, то посочването на друг състав от НК не е съществен порок на административния акт. Предвид изложеното не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,