Решение № 4518 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на С. В. Х., притежаваща [ЕГН], чрез адвокат-пълномощник, против Решение 13836/23.12.2024 г., постановено по адм. дело 475 по описа за 2023 г. на Административен съд Варна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000319004760-091-001/06.07.2020г. на органи по приходите, потвърден с Решение 220/29.09.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП -Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: 1. Данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п. 2014-2018г. в общ размер на 16 252.00 лева и 5 386.54 лева лихви; 2. за ДДС по ЗДДС за д.п. м.09.2015г.- м.12.2015г. д.п. м.01.2016г. - м.12.2016г., д.п. м.01.2017г. - м.11.2017г., д.п. м.02.2018г.-м.04.2018г. в общ размер на 41 531.23 лева главница и 15 553.40 лева лихви; 3.Задължителни осигурителни вноски за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО за 2014г.-2018г. в общ размер на 12 806.43 лева главница и 4 271.44 лева лихви; 4.Задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2014г.-2018г. в общ размер на 6 901.92 лева главница и 2 320.64 лева лихви; 5.Задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ - самоосигуряващи се лица по КСО за 2014 г.-2018 г. в общ размер на 4 864.70 лева главница и 1 636.32 лихви за забава, и лицето е осъдено за разноски в размер на 12 875,75 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора не са спазени указанията на ВАС. Посочва, че не може да се приеме, че служителите на Еконт правилно са попълвали в системата на дружеството размерът на изплатените парични суми. Въпреки че жалбоподателката не оспорва, че е извършвала търговска дейност, оспорва размера на установените ѝ приходи. По подробни съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Марчева, я е оспорил с доводи, изложени в писмена молба-становище. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение 1889/21.02.2023 г., постановено по адм. дело 3946/2022 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 248/01.03.2022 г. постановено по адм. дело 2362/2020 г. по описа на Административен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е бил РА Р-03000319004760-091-001/06.07.2020г. на органи по приходите, потвърден с Решение 220/29.09.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП -Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: 1. Данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п. 2014-2018г. в общ размер на 16 252.00 лева и 5 386.54 лева лихви; 2. за ДДС по ЗДДС за д.п. м.09.2015г.- м.12.2015г. д.п. м.01.2016г. - м.12.2016г., д.п. м.01.2017г. - м.11.2017г., д.п. м.02.2018г.-м.04.2018г. в общ размер на 41 531.23 лева главница и 15 553.40 лева лихви; 3.Задължителни осигурителни вноски за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО за 2014г.-2018г. в общ размер на 12 806.43 лева главница и 4 271.44 лева лихви; 4.Задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2014г.-2018г. в общ размер на 6 901.92 лева главница и 2 320.64 лева лихви; 5.Задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ - самоосигуряващи се лица по КСО за 2014 г.-2018 г. в общ размер на 4 864.70 лева главница и 1 636.32 лихви за забава. По делото е установено следното: Ревизионното производство е възложено въз основа на получено в ТД на НАП - Варна Постановление от 04.07.2019 г. за възлагане на ревизия на прокурор в Окръжна прокуратура Варна. Досъдебното производство 143/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна е образувано с Постановление от 17.10.2018 г. на Окръжен прокурор при ОП - Варна. Приложени били заверени за вярност копия на всички документи по пр. преписка с 8664/2019 г. Досъдебното производство е образувано по жалба на В. М. Ц. до Районна прокуратура-Варна, по която била образувана преписка с 9871/2018 г. по описа на ВРП, изпратена по компетентност на ОП-Варна с мнение за извършено престъпление по чл. 255 от НК. В жалбата били изложени твърдения, че след като е била уведомена от ТД на НАП - Варна, че за периода 2016г. - 2018г., е извършвала онлайн търговия, за която дейност дължи данъци, е установила, че друго лице - С. М., е използвала данни от нейната самоличност, чрез представяне на неистинска лична карта. Това обстоятелство се потвърдило и от разпитите на служители на Еконт експрес , офис - Технически университет - Варна, от където са изпращани пратките и са получавани наложените платежи. При извършените процесуално-следствени действия, включително чрез назначаване на основна и допълнителна съдебно-почеркова експертиза било прието, че подписите в документите за изпращане на пратки и получаване на суми от Еконт експрес - Варна са полагани преимуществено от С. М. и понякога от Т. М.. Установено било, че съпругът М. е получил от Теленор България ЕАД мобилен номер на името на В. Ц., без нейно знание, който е ползван от С. М. за извършване на посочената търговска дейност. Съдебно-компютърна експертиза установила, че е съществувал сайт за интернет търговия на облекла, където ревизираното лице се е идентифицирало с действителните си имена и мобилен номер. С протокол 1354660/28.09.2019 г. на основание чл. 50 от ДОПК, били присъединени в ревизионното производство доказателства, получени от Окръжна прокуратура Варна. В хода на ревизионното производство органите по приходите извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД. В хода на ревизията било установено, че С. В. М. е местно физическо лице. През ревизирания период жалбоподателката е извършвала продажби на дребно на стоки, основно дрехи, доставяни на клиентите чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД, без регистрация като търговец и без регистриран ЕКАФП. Стоките били предлагани по електронен път, включително чрез потребителски профили в сайт за обяви и социалните мрежи. На ревизираното лице било връчено ИПДПОЗЛ Р-03000319004760-040-001/07.08.2019г., с което са изискани документи, писмени обяснения, декларации, справки по образец и др. документи, подробно описани в искането. От страна на ревизираното лице било представено единствено съгласие за разкриване на банкова тайна. Изготвено било искане за представяне на документи от Еконт Експрес ООД, като била изискана информация за всички изпратени и получени от С. В. М., чрез куриера, пратки за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г. с конкретни данни за получените и платени от лицето суми по наложени платежи и пощенски записи, дати и начин на плащане и предоставяне на копия от документи, удостоверяващи тези обстоятелства. От страна на куриерското дружество било представено писмено обяснение и информация, съдържаща се в 1 бр. електронен носител - диск. Във файловете била предоставена информация за всички изпратени и получени пратки от лицето; изпратени парични преводи, получени наложени платежи и парични преводи; снимки на документи, удостоверяващи изплащането в брой на наложен платеж. От Еконт Експрес ООД била изискана информация за всички изпратени и получени от В. М. Ц. чрез куриера пратки за периода 01.01.2016 г. - 30.04.2018 г. От страна на куриерското дружество било представено писмено обяснение и информация, съдържаща се в 1 бр. електронен носител - диск. Във файловете била предоставена информация за всички изпратени и получени пратки от лицето; изпратени парични преводи; получени наложени платежи и парични преводи; снимки на документи, доказващи изплащането в брой на наложен платеж. При анализ на представените от Еконт експрес ООД доказателства било установено, че по критерии име на изпращача С. В. М., са налице 2 572 бр. товарителници с обща сума на изплатени суми по НП и ППП в размер на 103 868.33 лева. При анализ на представените от Еконт експрес ООД доказателства било установено, че по критерий име на изпращача В. М. Ц. са налице 4304 бр. товарителници с обща сума на изплатени суми по НП и ППП в размер на 217 509.25 лева. След горните констатации било прието, че през ревизираните периоди С. В. М. е извършвала търговска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ - покупко-продажба на стоки /основно дрехи/, продавани чрез куриерско дружество Еконт експрес ООД. За извършените продажби са получени суми по наложени платежи и пощенски парични преводи. Лицето не е декларирало извършване на стопанска дейност в качеството му на търговец, като не е декларирало приходи и разходи, както и не е платило към републиканския бюджет дължимите данъци по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. След обобщаване на събраните доказателства, от страна на органите по приходите била изготвена таблица на стр.26-28 от РД, по месеци и по години, данните от която послужили при определяне на данъчната основа за облагане с преки и косвени данъци, съобразно изискванията на ЗДДС и ЗДДФЛ, както и за определяне на задължения на лицето за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Във връзка с установеното обстоятелство по чл. 122, т.1 и т.2 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и наличие на данни за укрити приходи или доходи, било изготвено и връчено на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК уведомление, с което лицето било уведомено, че основата за облагане с данъци и осигурителни вноски ще бъде определена по предвидения в чл. 122-124а от ДОПК ред. По делото е приобщено Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.07.2021 г. по отношение на С. В. Х.. При новото разглеждане на делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ф. О. Х. и К. Г. А.. Събрани са заверени от Еконт експрес ООД преписи на разходни касови ордери за изплатени наложени платежи и на разписки за доставка на пощенски парични преводи на С. В. Х., включително и от името на В. М. Ц. - общо 3074 листа. По делото са приети заключения на ССчЕ. По делото е представен Обвинителен акт рег. 8664/18 от 22.05.2023 г. по преписка 8664/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура-Варна, ДП 143/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Варна. В о.с.з. на 21.06.2023 г. по н.о.х.д. 20233100200666/2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна е одобрено споразумение между Варненска Окръжна прокуратура и С. В. Х.. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени административнопроизводствени нарушения. Стигнал е до извод, че законосъобразно ревизията е била проведена по реда на чл. 122 и сл. поради наличие на основанието по чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК. Решаващият съд е установил, че от споразумението е видно, че за периодите 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. жалбоподателката е придобила доходи в размер на 254 537,89 лв., като осъществявала търговска дейност и под чужда самоличност. По аргумент от чл. 300 от ГПК вр. §2 от ДР на ДОПК, за данъчния спор споразумението е задължително за това дали деянието е извършено. Стигнал е до извод, че РЛ в продължителен период от време е извършвала търговска дейност, като законосъобразно били определени дължимите данъци и осигурителни вноски. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. След съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и по аргумент на чл.300 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК въз основа на споразумението от 21.06.2023 г. по н.о.х.д. 666/2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна, настоящият състав на ВАС приема за правилен извода на органите по приходи, че С. Х. е извършвала търговска дейност през ревизирания период. На следващо място от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК, а именно до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи. Съгласно чл. 124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в процесния случай. При определяне на данъчната основа по реда на чл.122-чл.124 от ДОПК за всяка отчетна година, органите по приходи са съобразили действително получените приходи. Доходите за всеки отчетен период са определени на база извършени продажби, по които плащането е получено с наложен платеж или пощенски паричен превод чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД за същия период. Жалбоподателката не е представила доказателства за размера на направените от нея разходи във връзка с неотчетените приходи от продажби. Жалбоподателката не е изпълнила задължението си да подаде в срок заявление за регистрация по ЗДДС, съответно не е начислила дължимия данък за извършените от нея облагаеми доставки. Въз основа на формирана по реда на чл.122 и сл. от ДОПК данъчна основа правилно е определен и дължимият ДДС по правилата на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС. Установените в хода на ревизията обстоятелства, че през процесния период задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, налагат извода, че същото по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Осигурителният доход е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях правилно е установен съгласно КСО и ЗЗО. Въз основа на изложеното съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по спора в полза на данъчната администрация трябва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 645,25 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение