Решение № 143 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 605/2009 г.

Решение № 143 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 605/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Постъпила е молба от Г. Д. И. и Х. Д. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение № 1* от 05.12.2008 г. по гр. д. № 4585/07 г. на ВКС I ГО. Това решение молителите считат за неправилно и молят за отмяната му поради противоречие с решение от 23.06.1998 г. по гр. д. № 786/97 г. на Районен съд гр. С. О. по молбата "Б" А. гр. С. и "Д" А. гр. С. оспорват изложеното в нея и молят да се остави без уважение. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовани лица и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и отговорите и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решение от 23.06.1998 г. по гр. д. № 786/97 г. Районен съд гр. С. е отменил като незаконосъобразно решение № 5* от 01.06.1995 г. на ОСЗ гр. Ст. З. и е постановил решение, с което е признал и определил за възстановяване на Р. Д. лозе /нива/ от 3.5 дка в м. "Т" землището на Ст. З. С решение № 1* от 05.12.2008 г. по гр. д. № 4585/07 г. ВКС I ГО е отменил решение от 19.04.2007 г. по гр. д. № 661/06 г. на Окръжен съд гр. С. в частта, в която предявеният от Г. И. и Х. Д. срещу "Б" А. иск за предаване владението на 1 157 кв. м. от имот включен в УПИ * зона "Г" по плана на Ст. З. от 2004 г. е уважен. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая няма противоречие между двете решения. Решенията са издадени от различни по компетентност правораздавателни органи, а делата са водени между различни страни и касаят различен предмет. При разрешаване на гражданскоправен спор за собственост на имот, възстановена земеделска земя, съдът не е обвързан от решението на ОСЗГ или на административния съд по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя в реални граници. Решаващият граждански съд, упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на посочените решения, относно действието им на индивидуален административен акт. ВКС е обсъдил правата на молителите които те придобили въз основа на решение от 23.06.1998 г. по гр. д. № 786/97 г. на Районен съд гр. С., но подложил същото на контрол като приел, че не са налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по касация "Б" А. претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,