Решение № 6430 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2014 г.

Решение № 6430 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК./ Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Пловдив против решение № 1340 от 31.05.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 313/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 161303676/22.10.2013 г. издаден от началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП град Пловдив в качеството му на орган, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП град Пловдив - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 21/06.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Касаторът поддържа, че извършената от съда преценка на характеристиките на автомобила, предмет на спорната фактура като предназначен за превоз на товари е неправилна. Твърди, че придобият от ревизираното дружество автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и че са налице предвидените от закона предпоставки, при които правото на данъчен кредит е изключено. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - Терра Гроуп ЕАД /с предишно наименование Тракия Пловдив Инвест ЕАД, /, чрез процесуалния си представител адв. Иванка Митева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор и писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и съгласно правомощията си по чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на Тракия Пловдив Инвест ЕАД, понастоящем с променено наименование Терра Гроуп ЕАД, град Пловдив на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 9040 лева по фактура № 0...14/07.01.2013 г. издадена от Пътностроителна механизация ЕООД за доставка на автомобил марка БМВ Х Реихе рег. № РВ 6330 РР. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че по силата на договор за покупко - продажба сключен с нотариална заверка на подписите, Терра Гроуп ЕАД е придобило товарен автомобил, марка БМВ Х - Реихе от Пътностроителна механизация ЕООД, за който дружеството е упражнило право на данъчен в размер на 9040 лева, в данъчен период м. 01.2013 г. От представените по делото писмени доказателства - свидетелство за регистрация на МПС и Европейски сертификат за съответствие, издаден от производителя, съдът е установил, че автомобилът предмет на доставката е от категория N 1. Това обстоятелство е потвърдено и със заключение на съдебно - техническа експертиза. При така установените факти, съдът е направил извод, че процесният автомобил е от категорията моторни превозни средства, посочени в чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата, които са предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5t. На това основание в решението е посочено, че автомобилът попада в приложното поле на § 1, т. 18, изр. 1 от ДР на ЗДДС - "автомобил предназначен за превоз на товари". По тези съображения съдът е приел, че моторното превозно средство, предмет на спорната доставка не е лек автомобил, поради което не са налице условията на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит за придобиването му. По отношение използването на автомобила в икономическата дейност на ревизираното лице, съдът е установил, че превозното средство е включено в имуществото на дружеството като дълготраен актив според представените по делото договор за покупко - продажба на МПС и извлечения от счетоводни сметки. Въз основа на събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено и фактическото му използване от ревизираното лице за снабдяване с резервни части и масла от м. 10.2013 г. Възраженията на администрацията за приложение на Комбинираната номенклатура на ЕС, са отхвърлени като неотносими към предмета на съдебния спор, тъй като автомобилът не е придобит от внос. Решението е правилно постановено. Установената по делото фактическа обстановка не е била спорна между страните и се подкрепя от събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че спорът е правен и касае приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Цитираната норма, в приложимата по време редакция, в сила от 01.01.2013 г. предвижда ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит за придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, независимо от изпълнението на изискванията по чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС. По силата на легалната дефиниция на понятието "лек автомобил", дадена за целите на ДДС в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, не е лек автомобил, автомобилът предназначен за превоз на товари. С оглед установеното по делото, че процесният автомобил е от категория N 1, правилно съдът е определил предназначението на автомобила според чл. 149, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба моторните превозни средства от посочената категория са предназначени за превоз на товари. Категоризацията на автомобила е определена от производителя, удостоверена е с официален документ - свидетелство за регистрация и е потвърдена от експерт, в областта на техниката. При тези доказателства правилно съдът е приел, че процесната доставка на МПС не попада в изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, при което правото на данъчен кредит не се признава. Доводите на директора на дирекция ОДОП град Пловдив за приложимост по аналогия на критериите за тарифно класиране на стоките по Комбинираната номенклатура на ЕС при преценката за характеристиките на автомобила, които се поддържат и в касационната жалба, правилно са отхвърлени от съда като неотносими към предмета на данъчния спор и към установените по делото факти за придобиването на процесия автомобил чрез доставка, осъществена на територията на страната. Правилно първоинстанционният съд е приел за доказано и обстоятелството, че автомобилът е предназначен за използване в икономическата дейност на ревизираното лице по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, независимо, че дружеството не е извършвало дейност в ревизирания период. Съгласно т. 63 от решението на Съда на ЕС по дело С-118/11, ако става дума за придобит дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-153/11, според което данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. В случая видно от приложената по делото главна книга на Тракия Пловдив Инвест ЕАД към 31.03.2013 г. дружеството е завело по сметка 206 "Транспортни средства" на стойност 75 400 лева, поради което правилно съдът е приел, че придобият автомобил е заведен като актив. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че използването му от дружеството е започнало фактически през м. 10.2013 г. за превоз на резервни части и масла от назначен по трудов договор служител на длъжност "шофьор". Доводите на касатора, че използването на автомобила следва да се отнася за ревизирания период са неоснователни, тъй като са в противоречие с цитираната практика на СЕС. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от посочения в касационната жалба порок - нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника, но предвид липсата на искане от страната, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,