Решение № 5161 от 31.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Джианг, гражданин на Китайска народна република, подадена чрез упълномощен адв. К. Делева против решение 7395 от 08.12.2021 г. /погрешно посочена дата 08.02.2021/, постановено от Административен съд София - град, I отделение, 14-ти състав, по адм. д. 8252/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ, постановен на 30.07.2021 г. от завеждащ Консулската служба в Посолството на Република България в Шанхай за издаване на виза, вид "Д" за дългосрочно пребиваване в Република България, по заявление, подадено на 30.06.2021 г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Развива тезата, че в първоинстанционното производство е доказано, че постановеният отказ води до засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека, а именно чл.14 от нея забрана за дискриминация. Счита, че с приетите промени за увеличаване на изискуемия размер на извършената инвестиция не е уредено изрично правното положение на лицата, направили инвестиция преди влизането им в сила, поради което промените не следва да бъдат тълкувани във вреда на инвеститорите на значителни суми в Република България и не е съобразена ситуацията на инвеститора, свързана с засягането му от ограничителните мерки на COVID-19, с оглед невъзможността за достъп до съответните консулства/посолства. Намира, че след като е било невъзможно подаването на документите на Л. Джианг, поради затварянето на всички административни органи, и след като тези причини са били независещи от чужденеца, то издаденият отказ за виза е неправилен и дискриминационен. Претендира уважаване на жалбата и отмяна на обжалваното решение на съда, с което е потвърден оспорения отказ за издаване на виза видD. Прави искане за присъждане на разноски - платени държавни такси и адвокатско възнаграждение. Ответникът Служител в Консулската служба в Посолството на Република България в Шанхай, Китайска Народна Република, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото изводите на съда съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и противно на оплакванията на касатора са формирани след правилната им преценка. Според участващия по делото прокурор обжалваният отказ е издаден в съответствие с относимия материален закон, тъй като административното производство по издаването на акта е започнало с подаденото на 30.06. 2021 г. заявление за издаване на виза, като към този момент е било в сила изменението на чл.25, ал.1,т.6 б.а ЗЧРБ/ДВ. бр.21 от 12.03. 2021 г./, съгласно което разрешението за постоянно пребиваване е свързано с размер на инвестициите не по-малък от 2 млн. лева, какъвто безспорно не е наличен в процесния случай. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, настоящият съдебен състав, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 7395 от 08.12.2021 г. е отхвърлена жалбата на Л. Джианг, гражданин на Китайска народна република, срещу издаден на 30.07.2021 г. от завеждащ Консулската служба в Посолството на Република България, в Шанхай, ОТКАЗ за издаване на виза, вид "Д" за дългосрочно пребиваване в Република България, по заявление, подадено на 30.06.2021 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, като в случая обжалвания административен акт е мотивиран с констатацията, че чужденецът не отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗЧРБ, тъй като акциите, които дружеството е търгувало на българския регулиран пазар не са на изискуемата стойност, не по малко от два милиона лева. Първостепенният съд е обсъдил документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка и извел заключение, че чужденецът е разполагал с достатъчно време да заяви желание за получаване разрешение за постоянно пребиваване в Република България, тъй като видно от приложеното по делото удостоверение от Централния депозитар, 39149783/11.11.2019 г., издадено на 20.01.2021 г., че Л. Джианг е придобил акциите още през 2019 г. Посочил, че в случая липсва "законова празнина", по отношение случаи, като процесния, както и за дискриминация на инвеститорите, направили вложение, преди влизане в сила на промените, защото съгласно § 31 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЧРБ /ДВ, бр. 21 от 2021 г./ е предвидено, че започналите и неприключили до 31 май 2021 г. производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави по Закона за чужденците в Република България и по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се довършват по досегашния ред. Съдът посочил, че не е налице твърдяната от жалбоподателя дискриминация по признаци раса, произход, цвят на кожата и пр., тъй като в оспорвания отказ липсват мотиви, свързани с конкретната личност. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че за дата на започване на административното производство следва да се счита датата, на която чужденецът е подал заявление за издаване на виза пред Посолството в Шанхай 30.06.2021 г., когато е била приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗЧРБ, в редакцията, в сила от 15.03.2021 г. - чужденецът следва да е извършил инвестиция или увеличил инвестицията си, чрез придобиване на акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от 2 000 000 лв. Към датата 30.06.2021 г. чужденецът не е съответствал на това условие, респ. преценката на издателя на процесния отказ по отношение на изпълнението на изискванията на апликанта за издаването на виза за постоянно пребиваване е законосъобразна и обоснована. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че е сезиран с твърдение, че постановеният отказ води до засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека, представляващо нарушение на чл.14 от нея забрана за дискриминация и правилно е счел жалбата за допустима, предвид изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ, доколкото в конкретната хипотеза оспорващото лице претендира засягане на права и свободи по ЕКПЧ. В мотивите на атакуваното съдебно решение е отговорено на така формулираното възражение и касационният съдебен състав изцяло споделя становището на първостепенния съд за липса в случая на реално засягане и за дискриминация по признаци раса, произход, цвят на кожата и др. Решаващият съдебен състав правилно е тълкувал и приложил разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ , според която се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Точно е съобразил, че в случая, с оглед датата на започване на административното производство, възникнало между Л. Джианг и Консулската служба в Посолството на Република България в Шанхай, не е отговарял на условията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗЧРБ, в изменената й редакция, която е в сила от 15.03.2021 г., тъй като безспорно към този момент от заявителя не е извършена инвестиция или увеличена инвестицията, чрез придобиване на акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от 2 000 000 лв. По делото е точно констатирано, че усложнената пандемична обстановка, свързана с COVID-19 не е била причина за несвоевременното упражняване правото по чл. 25, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗЧРБ, тъй като от една страна акциите в българското дружество са били придобити от чужденеца още през 2019г., а от друга - не е било необходимо личното явяване на Л. Джианг пред Дирекция Миграция-МВР, а чужденецът е могъл да упълномощи надлежно свой представител в Република България. Настоящият съдебен състав намира, че решаващият състав на Административен съд - София - град правилно е преценил, че административният орган обосновано е приел, че към датата на подаване на искането апликантът не доказва достоверно условията на заявеното от него пребиваване и е разпоредил отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на основание разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, съгласно която влизане в страната се отказва на чужденец, който не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. В отменената редакция, на която се позовава касаторът, разрешение за постоянно пребиваване са могли да получат чужденците извършили инвестиция или увеличили инвестицията си чрез придобиване на акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от 1 000 000 лв. Несъобразявайки новите изисквания, чужденецът е подал искането си, ведно с удостоверителен документ от който е видно, че размерът на неговата инвестиция не съответства на изискванията на приложимата редакция на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. "а" от ЗЧРБ, а именно в размер не по-малък от 2 000 000 лева. Законосъобразна е преценката на административния орган досежно неоснователността на искането към този момент - след влизане в сила на редакцията на ЗЧРБ, обн. ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г. Без правно основание е възражението на касатора, че в случая било налице висящо административно производство, поради което е следвало да бъде приложена спрямо Л. Джианг отменената законова норма. Това не е така, защото както към датата на произнасяне по заявлението, така и към момента на неговото подаване, е действала новата редакция на приложимата нормативна разпоредба. Преди датата на предявяване на заявлението жалбоподателят е бил в административно правоотношение с други административни органи - Българска агенция за инвестиции и Централен депозитар АД, а както бе отразено по- горе процесното административно правоотношение с ответника е възникнало на дата 30.06.2021г., когато последният е сезиран с входирано заявление от страна на Л. Джианг за издаване на процесната виза. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса, се оставя без уважение. Ответната страна не претендира разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,