Решение № 8382 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационни жалби подадени от А. М. М. и от Столична община срещу неблагоприятната за всеки от касаторите част от решение 316/11.01.2024 г., постановено по адм. дело 205/2023 г. по описа на Административния съд София-град. Всеки от касаторите излага доводи за неправилност на атакуваната част от решението и иска неговата отмяна. С атакуваното решение Столична община е осъдена да заплати на А. М. М. сумата от 1 500 (хиляда и петстотин)лева, ведно със законната лихва считано от 05.03.2021г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие на незаконосъобразно издаден Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК СФД18-ГР94-34(5)/30.05.2018г. от началник отдел Общински приходи Студентски дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност на Столична община, отменен с Решение 2918/04.03.2021г., постановено по адм.дело 9716/2020г. на Върховен административен съд. В останалата част исковата молба на М. е отхвърлена. Всеки от страните е осъден да заплати разноски съразмерно на уважената част. Ответникът по касационната жалба на А. М. М. Столична община в писмена молба изразява становище за неоснователността й. претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на Столична община - А. М. М. в писмен отговор и становище изразено в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска оставяне в сила на атакуваното решение в тази му част. Претендира направените в двете съдебни инстанции разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за частична незаконосъобразност на постановения съдебен акт, с оглед което намира касационната жалба на Столична община за основателна, а тази на А. М. М. за неоснователна. Настоящата инстанция намира касационните жалби за подадени в срок и от надлежните страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административния съд София град е образувано по искова молба на А. М. М. с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за осъждането на Столична община да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинен емоционален стрес, травматично психично състояние, притеснение и психично напрежение поради преживени отрицателни чувства, накърняване на личното достойнство и др., в размер на 10 000 лева, ведно с дължимата лихва в размер на 1 877,78лв. за периода от 04.03.2021г. до 08.01.2023г., и законната лихва от 09.01.20223г., причинени в следствие на незаконосъобразно издаден Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК СФД18-ГР94-34(5)/30.05.2018г., издаден от началник отдел Общински приходи Студентски дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност на Столична община, който е отменен с решение 2918/04.03.2021г., постановено по адм. дело 9716/2020г. на Върховен административен съд, осмо отделение. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за безспорно по делото, че АУЗ е отменен с влязъл в сила на 04.03.2021 г. съдебен акт - решение на ВАС, поради което е приел, че е доказана първата предпоставка незаконен административен акт, постановен при и по повод изпълнение на административна дейност. Съдът счита, че чрез проведено от ищеца доказване се установи и втората предпоставка за основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за репариране на вреди - настъпила неимуществена вреда в правната му сфера. Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба са, че претендираните неимуществените вреди се изразяват в причинен емоционален стрес, травматично психично състояние, притеснение и психично напрежение поради преживени отрицателни чувства, накърняване на личното достойнство и др. Съдът е приел, че в подкрепа на твърденията са събраните гласни доказателства, в т.ч. на свидетелски показания на съпругата и другите разпитани свидетели, които доказват емоционалното състояние на М. и неговите негативни изживявания по повод извършваната проверка и съставянето на АУЗ. Съдът е приел иска за основателен. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца (настоящ касатор) съдът е посочил, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Обосновал е размера на обезщетението с характера и интензитета на причинените негативни емоции, които е претърпял ищеца в резултат на незаконосъобразния административен акт и с оглед принципа на справедливостта, е присъдил в полза на М. сума в размер на 1 500 лева. За разликата от 1 500 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК СФД18-ГР94-34(5)/30.05.2018г., издаден от началник отдел Общински приходи Студентски дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност на Столична община. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Извършваната проверка и съставянето на АУЗ, несъмнено са повлияли върху емоционалното състояние на ищеца, причинявайки му стрес, което предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение състояния, присъщи за подобно събитие. Решаващият съд обосновано е приел наличието на причинна връзка между претърпените от М. неимуществени вреди и отменения АУЗ. Съображенията на съда по този въпрос напълно се споделят от касационната инстанция, което съгласно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, прави ненужно преповтарянето им. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема за неоснователно възражението в касационната жалба на Столична община, за неправилност на решението относно присъдения размер на обезщетението от 1 500 лева. Вредните последици са търпени в период от около две години от издаване на АУЗ до неговата отмяна. В случая паричният еквивалент на обезщетението е съответен на конкретните негативни преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, на интензитета и времева продължителност на страданията. Касационният състав преценява изводите относно присъдения от АССГ размер на обезщетението за обосновани и съответни на степента на причиненото увреждане с оглед личността на ищеца и създаденото негативно отношение в обществото, в резултат на издадения и отменен като незаконосъобразен акт за установяване на задължения. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател М., че решението на съда не е мотивирано относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. Изрично първоинстанционният съд е посочил, че при определяне размера на неимуществените вреди, следва да се съобрази чл. 52 от ЗЗД и е определил по справедливост този размер. Съобразно чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, както и по-горе беше посочено при търсенето на справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната времева продължителност, като преценката относно размера на обезвредата следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ВАС присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. В случая при определянето размера на неимуществените вреди, първоинстанционният съд се е съобразил с всички данни по делото, обстоятелството, че ищецът е известна личност, но не се е установило хода на производството, информацията за издадения акт да е повлияла както на работата му, така и на обкръжението му. Назначените вещи лица не са констатирали трайна повишена тревожност или значително понижение качеството на живот на ищеца. Също така, не е налице и трайност на увреждането, а предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания определеният размер е обективен. Съдът като е приел искът за частично основателен, правилно е сметнал, че е дължима и законната лихва върху главницата считано от 05.03.2021г. до окончателно изплащане на сумата. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, предвид липса на касационния отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. При този изход на процеса разноски на страните не се следват за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,