Решение № 4104 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2008 г.

Решение № 4104 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против Решение № 637/07.10.08 г. по адм. д. 2470/06 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 1800441/10.08.06 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 801/23.10.06 г. на Д"ОУИ". В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които обжалваното съдебно решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът "Тера газ" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 637/07.10.08 г. по адм. д. 2470/06 г. по описа на Варненския окръжен съд е отменен РА № 1800441/10.08.06 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 801/23.10.06 г. на Д"ОУИ", с който на "Тера газ" ЕООД са определени данъчни задължения както следва: данък за общините за 2002 г. в размер на 61 530 лв. и данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 83 065, 50лв. Окръжният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон. Според решаващият съд констатациите на данъчните органи относно характера на средствата, осчетоводени по сметка 499 "Други дебитори и кредитори" са неправилни. Съдът като се е позовал на заключението на вещото лице и събраните по делото доказателства е обосновал извод, че произходът на тези средства е доказан и те са получени от данъчнозадълженото лице на основание договори за заемообразно финансиране. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика с нея е направено оспорване на заключението на вещото лице Милена Петрова и събраните в съдебното производство писмени доказателства, които не са били оспорени по съответния ред пред първоинстанционния съд и е процесуално недопустимо да бъдат оспорвани за първи път в настоящото производство. Касационната инстанция намира, че ВОС не е допуснал процесуално нарушение като е кредитирал заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание на 18.03.08 г., което не е било оспорено от страните в производството. Окръжният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, събрани по време на данъчното производство и в съдебната фаза на процеса и е приложил точно материалния закон. От приетата за установена фактическа обстановка по делото, съдът е обосновал правен извод за наличие на взаимнодопълващи се доказателства за произхода на осчетоводените средства. В този смисъл всички доводи в касационната жалба за наличието на доказателства, установяващи противоречиви факти относно действителното основание за получаване на паричните преводи са неоснователни. Налице е съответствие между писмените доказателства, отразяващи съгласието между страните за заемоподобно финансиране, документите за извършени плащания и осчетоводяването на тези документи в счетоводствата на получателя и заемодателите. При преценка на доказателствата по делото и установените от тях факти, ВОС правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, поради което е приел, че събраните доказателства са достатъчни за опровергаване констатациите в РА по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно е възражението, че при постановяване на решението е нарушен материалният закон. Законосъобразно окръжният съд е обосновал извод, че данъчните органи са определили неправилно данъчната основа за облагане на дружеството. Според неоспореното заключение на експертизата дружеството води текущо счетоводство и са съставяни финансови отчети, като издаваните документи отговарят на изискванията на чл. 7 от ЗСч. От представените договори за временна финансова помощ се установява, че "Тера газ" ЕООД е получило и осчетоводило преведени му по банков път средства за оборотен капитал. Тези средства и тяхното връщане е намерило отражение по сметка 499 "Други дебитори и кредитори" при кореспонденция с първичните счетоводни документи за тях. На това основание правилно съдът е приел, че сумата, отразена в сметка 499 не е доход за дружеството, а представлява заемни средства, които не са облагаеми доходи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, Д"ОУИ" дължи на "Тера газ" ЕООД разноски в размер на 5000 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ серия В № 130755). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо-А отделение