Решение № 11941 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2018 г.

Решение № 11941 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

П. Щерев обжалва Решение № 4159/19.06.2018 г. по адм. дело № 82/2018 г. на Административен съд – София-град, отхвърлящо оспорването му на Заповед № 18-8515/10.11.2017 г. на началника на СГКК – София, с която е отказано изменението в кадастралната карта и регистри на гр. София, одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК от 2.12.2010 г., за поземлени имоти с идентификатори 68134.1939.1187 и 68134.1936.406 по заявления на касатора съответно от 1.08.2016 г. и 25.09.2017 г.

От ответниците К. Тутурилова и Е. Пъдарева поддържат неоснователност на жалбата, началникът на СГКК – София не изразява становище по нея.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за оставяне в сила на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Същността на спора се свежда до противоречието в позициите на страните относно местоположението на границата между ПИ № 1187 (собственост на Щерев) и ПИ № 406 (собственост на Тутурилова и Пъдарева).

а. Със Заповед № 18-4569/15.06.2015 г. на началника на СГКК е уважено искане на касатора за промяна на КК, в резултат от която общата граница е ситуирана навътре в територията на отразения в картата имот на Тутурилова и Пъдарева. Заповедта в тази й част е отменена с влязло в сила Решение № 1644/11.03.2016 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 10490/2015 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

б. Съдът е приел, че има застъпване между имотите, страните разполагат с конкуриращи се титули за собственост и е налице индиция за наличие на спор за материално право по отношение на част от ПИ № 406, който следва да се квалифицира като такъв в хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Констатирани и подробно анализирани в съдебното решение са и процесуалните нарушения, довели до неустановяването на спора за материално право. Заключението на съда е за допуснато изменение на КК при предпоставките за отказ, съответно за издаване на заповедта и в противоречие с материалния закон.

1. Правилен е изводът в обжалваното решение, че административният орган се е съобразил с указанията, дадени с влязлото в сила решение по адм. дело № 10490/2015 г. на АССГ. Изясняването на този въпрос обуславя дължимия обхват на съдебната проверка по настоящото дело.

а. Със съдебната отмяна на предходната заповед за изменение на КК е възстановена висящността на административното производство в частта относно отразяването на местоположението на границата между двата имота. При повторното произнасяне органът по кадастъра е обвързан от указанията на съда, които са задължителни (чл. 173, ал. 2 АПК). Евентуалното им неизпълнение би породило нищожност на административния акт – по аргумент от чл. 177, ал. 2 АПК.

б. С оглед на фактическото установяване за частично припокриване между имотите според скицата-проект за изменение, която променя положението на общата граница по действащата КК (т. нар. застъпване се потвърждава и от представените по делото комбинирани скици), органът е бил длъжен да приеме свързаната с него правна последица, прилагайки материалния закон съобразно дадените от съда указания.

в. Неоснователна е тезата, на която е изградено касационното оспорване, че насрещните страни не притежават противопоставими права като условие да се възприеме съществуването на спор за материално право, респ. относно границата между имотите. Наличието на конкуриращи се титули за собственост е обсъдено в решението по адм. дело № 10490/2015 г. на АССГ и съдът е отговорил положително. Доколкото правата на Тутурилова и Пъдарева не са междувременно отпаднали, нова и самостоятелна проверка с подобен предмет е недопустима.

1. Спорът за материално право е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Предпоставка да се одобри промяна в КК би възникнала или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР (което би могло да опровергае оборимата презумпция по чл. 2, ал. 5 ЗКИР), или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

1. При задължителността на съдебните указания и липсата на новонастъпил, правопроменящ юридически факт (разрешен спор за материално право или съгласие между страните по местоположението на границата), който би направил допустимо издаването на нов акт с различно от предписаното от съда съдържание, единствената правомерна възможност пред органа по кадастъра е била да откаже претендираното от касатора изменение на КК. Само на това основание потвърдената с атакувания съдебен акт заповед е материално законосъобразна, а решението – правилно.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Основателно предвид на резултата от спора е своевременното искане на ответниците по касация Тутурилова и Пъдарева за присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. поотделно за всяка от тях.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение