Решение № 9637 от 31.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Интервал-Инвест" ООД, със седалище гр. Тополовград, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Гонев, срещу решение 48/16.03.2022 г., постановено по адм. дело 257/2021 г. по описа на Административен съд-Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 26/311/00964/3/01/04/02, изх. 01-2600/6606/03.08.2021 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 6 815лв. Без да са посочени конкретни пороци на атакуваното решение в касационната жалба най-общо се твърди неговата неправилност, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Релевирани са пространни доводи за незаконосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, идентични с оплакванията на касатора, съдържащи се в депозираната пред административния съд жалба. Претендира се отмяната на обжалваното решение, както и на акта за налагане на финансова корекция, ведно с присъждане на разноски по представен списък за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Байчева, в писмен отговор и в открито заседание оспорва касационната жалба по съображения за нейната неоснователност, по които моли да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на разноски за касационното производство по приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема жалбата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Интервал-Инвест" ООД, срещу решение 26/311/00964/3/01/04/02, изх. 01-2600/6606/03.08.2021 г., на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е наложена финансова корекция в размер на 267 655.38лв, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г., наредбата/ и чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и в изпълнение на решение 5571/10.05.2021 г., постановено по адм. дело 11903/2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на осмо отделение на Върховния административен съд, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 26/311/00964/3/01/04/01, изх. 01-2600/6606/18.02.2020 г., с който на касатора е определена окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по акта, в размер на 267 655.28лв. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършени проверки през юни и юли 2019 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, неизпълнение на три от задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор 26/311/00964/12.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а именно: непредставяне на всички свързани с подпомаганата дейност документи; изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ в размер на 0.73% и изпълнение на показателите за постоянна трудова заетост, застъпени в бизнес плана, изчислени средно аритметично за същите три години в размер на 23.81%. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 26/311/00964/12.11.2014 г., клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 26/311/00964/12.11.2014 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По делото не се спори и относно вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., правилно посочени и в мотивите на обжалваното решение, както и предвидените в бизнес плана индикатори за трудова заетост през тези години. По искане на процесуалния представител на административния орган е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която потвърждава изцяло констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договор 26/311/00964/12.11.2014 г., послужили му като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Даденото заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани изключително подробно в мотивите на обжалваното решение. Доколкото по фактите липсва спор между страните и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на "Интервал-Инвест" ООД. Решението е правилно. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. Предвид обема на осъществяваната от касационната инстанция проверка по чл. 218, ал. 1 АПК и липсата на конкретно посочени в касационната жалба пороци на атакуваното решение, съставът приема, че общо формулираното оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост е бланкетно, поради което не дължи произнасяне по тези отменителни основания. При проверката на обжалваното решение, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводите на административния съд са законосъобразни, още повече - формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които заместник изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от трите констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и "Интервал-Инвест" ООД/ не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 26/311/00964/12.11.2014 г. задължения на касатора да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото СИЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на едва 0.58% /при определен от административния орган размер от 0.73%/, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на "Интервал-Инвест" ООД е наложена финансова корекция в окончателен размер на 267 655.38лв поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели, като прогнозен документ. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от "Итервал-Инвест" ООД и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция в размер на 267 655.38лв. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на "Интервал-Инвест" ООД по чл. 4.18 от договор 26/311/00964/12.11.2014 г. и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години, касаторът не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от заместник изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. Доводът на касатора за липсата на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, не намира правна опора и се опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената на касатора финансова помощ в размер на 267 655.38лв по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /за справка - решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Следва да се отбележи и че всички оплаквания на касатора, свързани с приложения от административния орган ред за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ чрез налагането на финансова корекция, в това число относно нищожността на акта поради липсата на компетентност у органа и наличието на изрична законова забрана по чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ за налагането на процесната финансова корекция, е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство. В тази връзка съставът съобрази посоченото в мотивите на атакувания акт за налагане на финансова корекция, решение 5571/10.05.2021 г. постановено по адм. дело 11903/2020 г. от състав на осмо отделение на Върховния административен съд, отчитайки водещия мотив на решаващия състав, обусловил отмяната на АУПДВ 26/311/00964/3/01/04/01, изх. 01-2600/6606/18.02.2020 г. - че при издаването на този акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като фактическите констатации на административния орган за допуснати от "Интервал-Инвест" ООД нарушения на договора и Наредба 30/11.08.2008 г. обуславят издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а не - издаването на АУПДВ по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Тълкуването на относимите към спора законови разпоредби, дадено в мотивите на посоченото решение на Върховния административен съд, с което е отменен АУПДВ, е задължително за административния орган, който не може да бъде упрекван, че с издаването на акта за налагане на финансова корекция по същество се е съобразил с постановеното съдебно решение, което освен това изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за приемането на акта. По аргумент от чл. 193 , ал. 2 АПК и предвид постановеното по реда на чл. 185 АПК решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на съда, подробните съображения на касатора относно ретроактивното действие на правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., въвеждащи според него санкционни норми с обратно действие, също е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство. Въпросът относно липсата на придадено на Правилата обратно действие е разрешен с посоченото влязло в сила решение на Върховния административен съд и е недопустимо да бъде отново разглеждан, независимо дали по пътя на прекия съдебен контрол за законосъобразност или, както в случая, чрез осъществяването на инцидентен контрол за законосъобразност на визирания от касатора нормативен акт. Следва да се има предвид и че възраженията на касатора са за неприложимостта въобще и в цялост към спорния случай, на Правилата, а не за погрешното определяне на размера на финансовата корекция при неправилно приложение от страна на административния орган, съответно - от съда, на конкретно относимите в случая чл. 3, ал. 1 на Правилата във вр. с т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от тях. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатска защита по приложен списък, които са установени от представените по делото доказателства в размер на 6 165.60лв. Предвид това и липсата на направено от касатора възражение за прекомерността им, "Интервал-Инвест" ООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ разноски в пълния претенедиран размер от 6 165.60лв за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,