Решение № 14616 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2011 г.
ВАСVI отделение10.11.2011 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/10.02.2011 г. по адм. дело № 5/2011 г. на Административен съд - Разград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14616 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елиз Зия Ферад, от гр. Кубрат против решение № 6/10.02.2011 г. по адм. дело № 5/2011 г. на Административен съд - Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Административният съд е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалба на Елиз Зия Ферад срещу решение № 62/8.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Разград, с което е потвърдено разпореждане № 94Е-1575-2985/5.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че Елиз Зия Ферад е майка на детето Мелиз Хюсеин Ферад, родено на 28.04.2007 г. Същата е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по трудовото си правоотношение с ОП "Социални услуги" - гр. Кубрат, считано от 11.02.2008 г. до 1.04.2009 г., за който период е получила съответстващото се парично обезщетение. На 12.09.2008 г. е настанила детето в детска ясла "Мир" гр. Кубрат, която същото посещава и понастоящем. С молба-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, подадена в Районно управление "Социално осигуряване" - Разград от 18.02.2008 г. майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и, че в случай на промяна на декларираните обстоятелства се задължава да представи на работодателя си декларация за промяната. Това свое задължение тя не е изпълнила за периода от 12.09.2008 г. до 31.03.2009 г., твърдейки че в разпоредбата на чл. 53 от КСО не е упоменато настаняването в детски ясли. За процесния период размерът на изплатените обезщетения възлиза на сумата от 1505,71 лева главница и 589,41 лева лихви. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието и в детската ясла и не е отписано. С въведената промяна в текста, ДВ, бр. 100/2010 г. е извършено уточнение, посочвайки като детско заведение и детските ясли, който смисъл до този момент се извличаше по тълкувателен път от визираната разпоредба и във връзка с чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. (В този смисъл са решение № 7821/11.06.2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 14321/25.11.2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 3864/23.03.2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение). Според чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и то е записано в дневника с отразени присъствени дни за периода от 12.09.2008 г. до 31.03.2009 г., обосноваващи настаняване по смисъла на закона. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите, когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Мелиз Хюсеин Ферад е настанено в детско заведение, правото на майката Елиз Зия Ферад да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението-декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение