Решение № 7257 от 3.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Георгиева от [населено място], общ. Златоград, обл. Смолян, срещу решение 226 от 27.09.2022 г. по административно дело 160 по описа за 2022 г. на Административен съд (АС) Смолян, с което е: 1) отхвърлена жалбата й срещу решение 2153-20-65/2904.2022 г. на директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) Смолян, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-20-01103564/24.03.2022 г.; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ - Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. По съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК нарушение на материалния закон, състоящо се в неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО вместо приложимата разпоредба на чл. 114, ал. 2 (в тази връзка са наведени доводи, че е била добросъвестна във всичките й действия) касаторката моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отменят и решението на директора на ТП на НОИ Смолян и потвърденото с него разпореждане. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Смолян, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт А. Чапкънова-Петкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение на Смолянския административен съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Смолянският административен съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: С оспореното пред първоинстанционния съд решение от директора на ТП на НОИ Смолян е оставено в сила разпореждане от 24.03.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Смолян, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е наредено на Л. Георгиева да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане и поради общо заболяване за периода от 13.01.2020 г. до 11.10.2020 г. в размер на 5408.02 лв., от които 4595.31 лв. главница и 812.71 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Ръководителят на контрола по разходите на ДОО е посочил, че след извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ Смолян са издадени задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО ЗД-1-20-00870807, които вече са влезли в законна сила (след осъществен съдебен контрол с решения на АС Смолян и ВАС) и данните по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Георгиева, подадени в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, са заличени. От извършените констатации е видно, че Георгиева не е регистрирана като физическо лице и няма регистриран животновъден обект за отглеждане на идентифицирани животни в Интегрираната информационна система на БАБХ ВетИС, тоест не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, с което не отговаря на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, чл. 10, чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО, поради което няма право на парично обезщетение като земеделски стопанин. Заради това органът е приел, че на Георгиева неоснователно са изплатени 4595.31 лв., представляващи парични обезщетения поради общо заболяване, бременност и раждане. Разпореждането е атакувано от адресата му пред директора на ТП на НОИ Смолян, който с процесното свое решение от 29.04.2022 г. го е оставил в сила, като е посочил, че в случая не се касае за добросъвестно получени суми по чл. 114, ал. 2 от КСО, понеже в административната преписка са налице категорични данни, че Георгиева е проявила недобросъвестност, изразяваща се в деклариране на данни в подадените документи за изплащане на обезщетения от бюджета на ДОО, без да е налице упражняване на трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, която да подлежи на осигуряване и съответно се касае за неправомерно изплатени суми на лицето от този бюджет. Именно в резултат на декларирането от Георгиева на неверни факти и обстоятелства при директно нарушаване на правовия ред тя е получила желан резултат изплащане на парични обезщетения за общо заболяване и за бременност и раждане. За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е аргументирал теза за законосъобразност на решението на горестоящия административен орган, потвърдило разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. По основният спорен между страните въпрос съдът е изложил съображения, че в случая е налице недобросъвестност при получаване на паричните обезщетения от Георгиева, защото тя е знаела факта, че не реализира доходи от произведената от нея продукция, която не е предназначена за реализиране на пазара, а след като това е така, тя не е притежавала качеството осигурено лице, въпреки, че е декларирала пред компетентния административен орган неверни факти и обстоятелства, обосноваващи такъв статут. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касаторката пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационното отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на съда се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ Смолян съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред ВАС доводи от Георгиева за неговата незаконосъобразност. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Понятието осигурено лице по смисъла на част първа от КСО е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5; самоосигуряващите се лица се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.. В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Правилно е прието от съда за доказано по категоричен начин наличието на недобросъвестност у Георгиева при получаване на недължимите й осигурителни плащания. От надлежно събрания доказателствен материал безспорно е установено, че жалбоподателката е извън кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Изводите на съда произтичат от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че лицето е регистрирано с 14 бр. птици, в т.ч. кокошки-носачки в лично стопанство, без право да предлага на пазара произведената храна и няма регистриран животновъден обект в Интегрираната информационна система на БАБХ съгласно изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Именно понеже жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден обект, тя няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството (ЗЖ), и съответно не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. За да е самоосигуряващо се лице в случаи като обсъждания, произведената продукция на регистрирания земеделски стопанин трябва да е предназначена за продажба, а в противен случай лицето не подлежи на осигуряване. Правилно е прието, че лицето не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което не отговаря на визираната в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин, съответно няма основание по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО да се осигурява като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин, следователно внесените от Георгиева осигурителни вноски не пораждат за същата права по КСО. По делото не е спорно, че жалбоподателката е отглеждала домашни птици и че е имала регистрация в Регистъра на земеделските стопани. Това обаче не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба (производството за лични нужди не покрива изискването за трудова дейност), дори и да е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба т.е. лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба. Следователно липсата на упражняване на посочената по-горе трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава, я дисквалифицира като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО с право на осигурителни плащания по чл. 40 и по чл. 48а от КСО. Предвид вида на извършваната от Георгиева дейност - отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството, с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветиринарномедицинската дейност (ЗВМД) и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, ферма е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В чл. 137 от ЗВМД е предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Задължението за подаване на заявление за регистрация касае само тези от собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, чиито стопанства не се дефинират като лични. В тази връзка следва да се има предвид разграничението на видовете животновъдни обекти съгласно чл. 13, ал. 4 и 5 от Закона за животновъдството. Ако и Георгиева да е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин и да е произвеждала животинска продукция в личното си стопанство, то това не е ставало в животновъден обект тип ферма и продукцията й не е била предназначена за продажба, поради което тя не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за нея са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Точно защото тя не е доказала извършване на трудова дейност в съответствие с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО производство на земеделска продукция, предназначена за продажба, поради това не може да има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, независимо, че е подавала данни в НАП и е внасяла осигурителни вноски. Регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Качество на регистрирани земеделски стопани по силата на закона имат лицата, изпълняващи кумулативните условия по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО: да са регистрирани по установения ред и да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО само при условие, че извършва трудовата дейност, за която се е регистрирало. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката се е регистрирала по установения ред като земеделски стопанин, но не е представила доказателства, че през периода от датата на регистрацията от 03.01.2020 г. до 13.01.2020 г., когато е излязла в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, реално е осъществила трудова дейност в нерегистриран животновъден обект, като е отглеждала птици и е произвела яйца или други храни, предназначени за продажба. Твърдението й, че извършва директни доставки на малки количества до крайни потребители нейни комшии съселяни, не е подкрепено с отчетни документи, удостоверяващи сочените доставки. При това фактическо положение регистрацията й като земеделски стопанин не е обосновала основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО и не е довела до възникване на осигурително правоотношение. По тези съображения следва да се приеме, че в момента на настъпване на осигурения социален риск общо заболяване и майчинство Л. Георгиева не е притежавала качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО, поради което не е имала право на получените парични обезщетения за временна неработоспособност поради настъпване на този осигурителен риск, и заради установената недобросъвестност при получаването им следва да ги върне в бюджета на ДОО със лихва. Изложеното обуславя законосъобразността на нареденото от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО възстановяване в бюджета на ДОО от Георгиева на получените обезщетения за процесния период по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО. На база на правилно установените факти органът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на паричните обезщетения, за недобросъвестността при получаването им и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 13.01.2020 г. 11.10.2020 г., ведно със съответните лихви върху тях съгласно чл. 113 от КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ - Смолян също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел същото и е отхвърлил жалбата на Георгиева против оспореното пред него решение, Смолянският административен съд е постановил съответстващ на материалния закон съдебен акт. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Поради това решението на първоинстанционният съд е следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва изрично да се отбележи, че представената с касационната жалба медицинска епикриза, издадена за заболяването на дъщерята на Георгиева, е неотносима към предмета на спора и твърдяното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, и също така и не е индиция, че при получаване на процесните парични обезщетения касаторката е била добросъвестна. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ Смолян, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,