Решение № 2882 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2018 г.

Решение № 2882 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Кюстендил против решение № 146/28.06.2018 г. по адм. д. № 162/2017 г. на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която е осъдена ОД на МВР – Кюстендил да заплати на К. Цонева сумата от 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразни действия на полицейски орган, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2016 г., до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага възражения, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и изводите му са вътрешно противоречиви. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – К. Цонева, редовно призована, не се явява, представлява се от сина си Р. Цонев. Оспорва жалбата и поддържа представения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Същото е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд необосновано е приел, че предявеният от К. Цонева иск за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди във връзка с твърдени от нея незаконосъобразни действия на полицейски орган при ОД на МВР – Кюстендил е основателен. Съвкупната преценка на доказателствата по делото сочи на извод за необоснованост и незаконосъобразност на преценката на съда за наличието на кумулативно предвидените предпоставки за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от К. Цонева срещу ОД на МВР – Кюстендил за заплащане обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лв., представляващи претърпени болки и страдания в периода от 29.09.2016 г. – датата на издаване на писмено полицейско разпореждане от районен инспектор Л. Любенов и незаконосъобразни действия на същия орган – призоваване в РУ – Кюстендил по повод преписка № 1831/2016 г., нечовешко отношение в канцеларията на районния инспектор и предявяване за подпис на протокол за писмено предупреждение на незрящ човек, ведно с лихва за забава в размер на законната лихва от горецитираната дата до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил ОД на МВР – Кюстендил да заплати на К. Цонева сумата от 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразни действия на полицейски орган, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2016 г, до окончателното им изплащане, като за разликата до претендираните неимушествени вреди в размер на 1500 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е посочил в мотивите си, че са налице кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според съда, по делото е установена незаконосъобразността на действието, изразяващо се в призоваване на ищцата Цонева не по установения ред по ЗМВР, доколкото са били налице условията на чл. 120, ал. 2 от НПК. Съдът се е обосновал с двете съдебно-медицинска експертизи, за които е приел, че доказват претендираните от ищцата неимуществени вреди, както и на показанията на свидетеля Цонев, съпруг на ищцата. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е изложил изводи, които не следват от събраните по делото доказателства. От фактическа страна по делото е установено, че по жалба на Д. Цонев, съпруг на ищцата, рег. № 1813/08.09.2016 г. е образувана преписка 1813/2016 г. по описа на КРП и по нея наблюдаващият прокурор е възложил проверка на органите на полицията. На 29.09.2016 г. около 13. 00 ч. К. и Д. Цоневи се явили в ОД на МВР – Кюстендил в стая 309 – работното място на районен инспектор Л. Любенов. Любенов е издал предупредителен протокол по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР на К. Цонева да не извършва 7 /седем/ броя противоправни действия, подробно описани в същия. Същият е предявен на Цонева, като същата го е подписала, вкл. и от Д. Цонев, който й е помагал при полагане на подписа, като й е държал ръката. По делото са приети две експертизи: в едната е посочено, че към 29.09.2016 г. ищцата е страдала от хронична мозъчна съдова болест, мултиинфарктна енцефалопатия, състояние след мозъчни инфаркти в БДЗМА /май 2007 г./ и БДСМА /август 2007 г./, остатъчна левостранна хомонична хемианописия, дискоординационен синдром, квадлипирамиден синдром, артериална хипертония с кризисно протичане, дислипидемия, нарушен въглехидратен толеранс. Поради тези заболявания в условията на стрес тя повишава кръвното налягане до критични стойности 180/120, които са рисков фактор за нови мозъчно-съдови инциденти. Във втората експертиза е посочено, че "в момента на проведения преглед на 09.05.2018 г. зрението на дясното око на Цонева е намаляло в степен на затруднено извършване на ежедневната си дейност, приблизително около 20% от нормалното, като към 13.06.2017 г. зрението на това око е било 80% от нормалното. Зрението на лявото око е загубено напълно. Това показва влошаване на зрителната острота в периода 13.06.2007 г. – 09.05.2018 г." От събраните по делото доказателства не се установява, че ищцата Цонева е била призована в нарушение на чл. 120, ал. 2 НПК. Според посочената разпоредба, свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира. В показанията си по делото свидетелят Д. Цонев изрично е заявил, че инспектор Любенов го е уведомил по телефона да се яви в РУ, а чрез него е уведомил и съпругата му. За проблем с явяването не е съобщил. Потвърждава, че не е заявявал за проблеми със здравословното състояние на съпругата си. Фактът, че в жалбата си е посочил прекаран от нея инсулт, не води до извод, че тя не е била в състояние да се яви лично на разпит и че районният инспектор е знаел за това нейно състояние. Не се установяват по делото и твърденията в исковата молба за нечовешко отношение в канцеларията на районния инспектор към ищцата и нейния съпруг по време на разпита. Свидетелите Лапевски и Шаренков, оперативни работници, които работят в съседни канцеларии до инспектор Любенов, са единодушни в показанията си, че са влизали при Любенов по време на посещението на Цоневи, но не са чули обиди, разговор на висок тон, не са забелязали грубо и арогантно отношение от страна на колегата си. По отношение на предявяване за подпис протокол за писмено предупреждение на незрящ човек, същият е приложен на л. 67 от делото. Той е подписан от ищцата Цонева в присъствието на нейния съпруг. От анализа на съдебно-медицинските експертизи следва, че към датата на изготвяне на протокола за предупреждение, Цонева е била с 80% зрение на едното око и не може да се твърди, че протокола е подписан от незрящ човек. Изложените факти и доказателствата по делото водят до извод за неоснователност на претенцията. С оглед на това се явяват необосновани изводите на съда, направени само въз основа на заключенията на двете съдебно-медицински експертизи. Заболяванията на ищцата не датират от 29.06.2016 г., каквито са твърденията и на експертите. Съдовите и мозъчни заболяванията Цонева датират от 2007 г. след прекарани мозъчни инфаркти, а намаляването на зрителната острота е проследено в периода 2007 г. – 2018 г. С оглед на това, освен че не се установяват незаконосъобразни действия на полицейския орган на 29.06.2016 г., липсва каквато и да е пряка и непосредствена връзка между разпита на К. Цонева и предоставения й за подпис предупредителен протокол, от една страна и влошеното й здравословно състояние от друга страна. С оглед на това решението е неправилно в осъдителната му част и в частта на присъдените на К. Цонева разноски, поради което в тези части следва да бъде отменено. Спорът е изяснен и касационната инстанция следва да се произнесе по същество. На основание изложените съображения, исковата молба, до размера на претенцията от 500 лв., се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В останалата част решението е влязло в сила. На процесуалния представител на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,