Решение № 5050 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2016 г.

Решение № 5050 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ФИНИКС ЛОДЖИСТИКС БГ" ООД, срещу решение № 8/4.01.2016 г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 3220/2015 г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Намира за неправилни изводите на съда за спазена процедура по извършване на проверката. Обосновава несъответствие и непропорционалност между наложената принудителна административна мярка и основанията за налагането й. Ответникът по касационната жалба, Н. О. отдел "Автомобилна администрация" - В. представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По същество, решението е неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд В. е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-2357/13.10.2015 г. на Н. О. отдел "Автомобилна администрация" - В.. Със същата, на "ФИНИКС ЛОДЖИСТИКС БГ" ООД, е наложена мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл. 2 от Закона за автомобилните превози - спиране на дейността на превозвача по извършване на международен превоз на пътници чрез отнемане на три броя заверени копия на Лиценз на Общността № 10182 - на основание чл. 106а, ал. 2, т. 5 от същия закон - до отстраняване на несъответствието, послужило като основание за издаване на заповедта, но за не повече от три месеца. Фактическият състав на отговорността по приложения текст изисква превозвачът да е престанал да отговаря на изискванията за установяване на територията на Р. Б.. Като нарушено изискване в обжалваната заповед е изписано това на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози. Същото касае установяване на територията на Р. Б. съгласно изискванията на чл. 5, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 1071/2009 г. на Европейския парламент и съвета от 21.10.2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. Текстът на регламента посочва като изискване за установеност, предприятието да разполага с място на дейност, разположено в тази държава-членка, с помещения, в които да държи основните си търговски документи, по-специално счетоводни документи, документи, свързани с управлението на персонала, документи за периодите на управление на превозното средство и почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки за спазване на условията, предвидени в регламента. Правилни са изводите на Административен съд В., че в случая проверката е извършена, без в хода й да са допуснати нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че съдът неправилно е приложил материалния закон: Изискването за установеност по смисъла на посочения регламент изисква предприятието да разполага с място на дейност, разположено в съответната държава - членка, в което да държи основните си търговски документи. В конкретната хипотеза съществува разминаване между изписаните и установени в хода на проверката факти и правната квалификация на наложената ПАМ, както следва: В заповедта от фактическа страна е изписано, че "превозвачът не съхранява и не представя всички документи за периодите на управление на превозните средства и почивки на водачите - не съхранява и не представя пътни листове, СМR и тахографски листове, документи на водачите." Като правна квалификация на наложената ПАМ обаче е изписана разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл. 2 от Закона за автомобилните превози. Според касационната инстанция, непредставянето на всички документи към момента на проверката, така както е удостоверено в издадената заповед не осъществява от фактическа страна състава на наложената ПАМ. В действителност, последният с оглед изискването за "установяване" по смисъла на посочения регламент изисква предприятието да отговаря на определени изисквания, но изписаното изискване касае място на дейност с определени помещения за съхранение на документи, като съставът не свързва с наложената ПАМ, при проверка, дружеството да представи "всички" изискани от него документи. Неправилен е изводът на съда, че е наложена процесната ПАМ, тъй като не е предвидена друга за така извършеното нарушение. ПАМ е форма на административна принуда. ПАМ като форма на административна принуда е следствие от дейност по упражняване на вид административни правомощия, като неин юридически израз е административният акт, с който тя се налага. Във всички случаи, мярката следва да е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението, като законът следва да се прилага стриктно, без да се извършва разширително тълкуване. В тази насока, касационната инстация приема, че изписаните в заповедта факти по непредставяне на "всички документи" при проверката на дружеството не съответстват на фактическия състав от обективна страна на отговорността във връзка с наложената ПАМ, която изисква констатация относно липса на място на дейност в съответната държава - членка. Това, че мястото на дейност по своята същност представлява място за държане на основните търговски документи на предприятието, не променя горния извод. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното решение на Административен съд В., което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2357/13.10.2015 г. на Н. О. отдел "Автомобилна администрация" гр. В.. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две инстанции в размер на 475 лв. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд