Решение № 295 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2016 г.

Решение № 295 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - П. (ВиК - П.), с ЕИК *********, чрез адв. Копаранов и адв. Бузалов, срещу Решение № 337 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 687 по описа на Административен съд - П. (АС - П.) за 2015 г. С него е отменен мълчалив отказ на управител на ВиК - П. да се произнесе по Заявление с вх. № 1658 от 16.07.2015 г., подадено от Кооперация "И. - М", гр. Ч. бряг за възстановяване на партидата на кооперацията във връзка с водоснабдяване на имоти с идентификатори 80501.807.120 и 80501.807.121 и делото е върнато като преписка на управителя на ВиК - П. за произнасяне по подаденото от кооперацията искане съобразно мотивите на решението. Наред с това, ВиК - П. е осъдена да заплати на Кооперация "И. - М", гр. Ч. бряг сума в размер на 390,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се релевира касационно основание по - недопустимост на съдебното решение. На първо място се поддържа становище, че не е налице административен акт, който да подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, което предполага липса на предмет на съдебното производство. Оспорва се направеният от съда извод, че ВиК - П. извършва обществени услуги в сферата на административното обслужване, поради което отказите за извършване на такива услуги по своята същност са откази за извършване на такива услуги, подлежащи на обжалване по реда на АПК. Твърди се, че отношенията между ВиК - П. и кооперацията не са административни, а облигационни. По тези съображения, неизвършването на заявената от кооперацията услуга не представлява мълчалив отказ за извършване на административна услуга и съдебноадминистративният контрол за законосъобразността му е недопустим. Позовава се на трайна практика на Върховния административен съд и на административните съдилища в тази насока. На следващо място в касационната жалба се излагат съображения по същество на спора. Твърди се, че отказът за прехвърляне на партида е законосъобразен. Излагат се подробни доводи в тази връзка. Според касатора, изводите на съда са противоречиви, доколкото от една страна приема, че се касае за административна услуга, а от друга, че заявлението на кооперацията по същността си е такова по чл. 57, ал. 2 от Общите условия на оператора. Предвид това, че между оператора и потребителите се сключва договор при общи условия, отношенията между страните са договорни, а не властнически. По подробно изложените в жалбата доводи се иска обезсилването на решението, предмет на контрол и оставяне без разглеждане на подадената от Кооперация "И. - М" жалба като процесуално недопустима. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Претендира разноски по представен в съдебното заседание списък на разноските. Представя подробни писмени бележки. О. К. "И. - М" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, именуван становище, в което излага доводи по същество на спора. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от председателя на кооперацията, който оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира разноски по представен списък - за изготвена писмена защита от адв. Стоянов, представена в съдебното заседание. Едноличен търговец "Д. Д.-95" не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран от Кооперация "И.-М" с жалба срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга от управителя на ВиК - П. по Заявление от 16.07.2015 г. за възстановяване на кооперацията на партида № 52884 за водоснабдяването както е била преди 27.02.2008 г. относно имот УПИ VII-2488, кв. 180. Като се е позовал на § 1, т. 1 от ДР на АПК и § 1, т. 1 от ДР на Закона за администрацията, съдът е приел, че ВиК - П., макар да е търговско дружество съгласно регистрацията си, извършва обществени услуги в сферата на административното обслужване, поради което отказите от извършване на такива услуги по своята същност са откази от извършване на административни услуги и подлежат на оспорване по реда на АПК. По тези съображения съдът е направил извод, че жалбата срещу отказа от извършване на поисканата услуга е допустима за разглеждане от административния съд, а по същество - основателна. Установено е от първоинстанционния съд, че със Заявление вх. № 1658/16.07.2015 г. Кооперация "И.-М" е поискала от управителя на ВиК - П. да бъде възстановена партидата на кооперацията водозахранване на имоти с идентификатори 80501.807.120 и 80501.807.121, гр. Ч. бряг. При липсата на данни за произнасяне или извършване на поисканата услуга в срока по чл. 57, ал. 1 АПК (до 30.07.2015 г.), нито в по-късен момент, съдът е приел, че е налице е мълчалив отказ от произнасяне по посоченото заявление. Изложил е съображения, че искането на кооперацията до ответника в първоинстанционното производство, макар да е формулирано като искане "за възстановяване" на партида по своята същност е искане за откриване на такава, доколкото към момента на подаване на заявлението жалбоподателят не разполага с партида с потребителски номер за имоти с идентификатори 80501.807.120 и 80501.807.121, гр. Ч. бряг. Отказът да се извърши тази услуга съдът е приел за незаконосъобразен поради противоречието му с административнопроизводствени правила. Мотивирал се е, че заявлението на кооперацията по същността си е заявление по чл. 57, ал. 2 от Общите условия. Фактът, че същото не е придружено от изискуемите по ал. 1, т. 1 от същия чл. документи за собственост или вещни права върху имота, според съда, не може да послужи като основание за отказ от предоставяне на тази услуга съгласно предписанието на чл. 30, ал. 2 АПК. За да откаже извършването на услугата, според съда, административният орган е длъжен да проведе производство, да укаже на заявителя отстраняване на недостатъците на искането, като приложи нужните документи. Тъй като това не е сторено, мълчаливият отказ от предоставяне на услугата е постановен без извършване на задължителните процесуални действия по подаденото заявление. Дали кооперацията има качеството "потребител" по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), според съда, е въпрос по същество, който органът следва да разреши в конкретното производство. В тази връзка позоваването и то едва в съдебното производство на изпратеното до жалбоподателя Писмо № 284/01.02.2012 г. било недопустимо, тъй като това писмо касаело друго производство и е издадено преди значителен период от време, след който е възможно настъпването на нови обстоятелства, които да поставят жалбоподателя в категорията "потребител" относно процесните имоти. По тези съображения съдът е приел, че като не се е произнесъл по подаденото от Кооперация "И.-М" искане за предоставяне на административна услуга - възстановяване на партиден номер, ответникът е постановил несъобразен с процесуалните изисквания мълчалив отказ. Ето защо е отменил този отказ, а делото е върнал като преписка на управителя на ВиК - П. за осъществяване на производство и произнасяне съгласно дадените в настоящето решение указания. Предвид изхода на спора са присъдени и разноски. Решението е валидно, но недопустимо. Направените в касационната жалба оплаквания в тази насока са основателни. Непроизнасянето по молбата на Кооперация "И.-М" за възстановяване на партида не формира мълчалив отказ, приравнен на индивидуален административен акт. Предвид това подадената жалба от кооперацията до АС - П. не е подлежала на разглеждане по реда на АПК и е следвало да бъде оставена без разглеждане от съда. Административнопроцесуалният кодекс урежда издаването, оспорването и изпълнението на административни актове, а в случая жалбата няма за предмет административен акт. Съгласно чл. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите "водоснабдяване" и/или "канализация" се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност: водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори", в съответствие със ЗРВКУ и Закона за водите. Регулирането на ВиК услугите се осъществява от Комисията за енергийно и водно регулиране, която съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ (в този смисъл виж Определение № 6164 от 9.05.2014 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 4171/2014 г., III отделение). По изложените съображения настоящият състав намира, че макар решението да е валидно, то е недопустимо като постановено по недопустима жалба. Следователно налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено. Делото като преписка следва да бъде изпратено на Комисията по енергийно и водно регулиране за разглеждане на подадената от Кооперация "И. - М" жалба. Тя попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, тъй като е жалба на потребител срещу ВиК оператор, свързана с предмета на регулиране по ЗРВКУ. По нея регулаторът дължи извършване на цялостна проверка със събиране на всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата съобразно изискванията на чл. 144, ал. 1 от посочената наредба. Предвид изхода на спора и направеното от ВиК - П. искане за присъждане на разноски съдът намира, че Кооперация "И. - М" следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател сума в размер на 25,00 лв. за платена държавна такса за касационното производство. Искането в останалата му част относно договореното по силата на договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение в размер на 900,00 лв. следва да бъде оставено без уважение. По делото не са представени доказателства за заверяване сметката на адвокатското дружество с посочената сума, доколкото това не се установява от приложеното преводно нареждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение