Решение № 8071 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2009 г.

Решение № 8071 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Станислав Анастасов, действащ като ЕТ"Станислав Анастасов - Сага", гр. Кюстендил срещу решение № 6 от 7.01.2009 г. по адм. д. № 397/2008 г. на Административен съд - Кюстендил. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество. Ответната РДНСК-Кюстендил, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за частично основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-КН-20/2.07.2008 г. на началника на РДНСК-Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, съставляващ " нагнетателна вентилационна инсталация", монтирана в залата за консумация на "Кафе-сладкарница с обменно бюро" и "отвор с размери 130/170 см", с монтиран прозорец на северната фасада на жилищна кооперация, в партерен етаж, в УПИ VIII, кв. 144 по плана на гр. Кюстендил. Прието е, че е налице доказан незаконен строеж, тъй като не се касае за текущ ремонт на вентилационна инсталация, както е установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като същата е оспорена от представителя на ответника. Прието е по отношение на отвора в северната фасада, че е налице строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, за който е изискуемо издаване на строителни книжа по смисъла на т. 2, ал., чл. 22 ЗУТ и разрешение по чл. 185, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 38 ЗС, каквито не са представени от жалбоподателя. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, в частта за законосъобразност на заповедта досежно втория визиран в същата незаконен строеж: "отвор с размери 130/170 см", с монтиран прозорец на северната фасада на жилищна кооперация, в партерен етаж, в УПИ VIII, кв. 144 по плана на гр. Кюстендил. По отношение на тази част от процесната заповед не са оборени с надлежни доказателства констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 39 от 16.04.2008 г., послужил като основание за издаване на процесната заповед. Безспорно е, че се засяга съществено външната фасада на сградата, която е обща част, поради което и при липса на съгласие по чл. 185, ал. 2 ЗУТ и строителни книжа, изводът за наличие на незаконен строеж е в унисон с фактическата обстановка и визираното в заповедта правно основание на чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Решението е незаконосъобразно в останалата си част, с която е възприета като законосъобразна заповедта за първия, визиран в нея незаконен строеж, а именно: " нагнетателна вентилационна инсталация", монтирана в залата за консумация на "Кафе-сладкарница с обменно бюро", в партерен етаж, в УПИ VIII, кв. 144 по плана на гр. Кюстендил. Прието е, че не е налице изключителната хипотеза на чл. 151 ЗУТ, тъй като констатациите на съдебно-техническата експертиза за съществуваща и отремонтирана инсталация са оспорени от процесуалният представител на РНДСК-Кюстендил и за наличната инсталация не са представени строителни книжа. Оспорването на заключението обаче не е съпроводено с ангажиране на доказателства в негова подкрепа - искане за допускане на разширена, респ. тройна съдебно-техническа експертиза. Същевременно, по делото са представени доказателства - наемен договор и Протокол за контрол на климатични и вентилационни инсталации № 395/15.04.2005 г., които подкрепят заключението на вещото лице, че инсталацията е съществувала към 2008 г., т. е., че се касае за текущ ремонт на същата, а не за новоизградена нагнетателна вентилационна инсталация. Предвид това е следвало да се приеме за основателно възражението за наличие на изключителната хипотеза по чл. 151, т. 4 ЗУТ, при която не е изискуемо разрешение за строеж, респ. съгласие от етажните съсобственици по чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Извън горното, настоящата инстанция приема, че в случая е приложима и нормата на т. 3, ал. 1, чл. 151 ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж при "вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях". Процесното вътрешно преустройство на съществуващия търговски обект, обективирано в обособяването на ново съоръжение, вътре в обема на обекта, без да се засяга конструкцията на основния строеж и без да се променя предназначението му, попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което съдът неправилно е потвърдил обжалваната заповед в тази й част и решението следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение