Решение № 505 от 8.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 468/2010 г.

Решение № 505 от 8.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 468/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 49/10 г. Районният съд - гр. Разлог осъдил подсъдимия Г. И. М. на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 26, ал. 1 и чл. 55 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 НК съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия от 27.09.2009 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. С решение № 215а от 08.06.2010 г. по внохд № 139/10 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подс. М., Окръжният съд - гр. Благоевград изменил посочената присъда като увеличил размера на наказанието на две години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от осъдения М. за възобновяване на наказателното дело. В същото се възразява, че увеличеното от въззивната инстанция наказание е явно несправедливо, тъй като недостатъчно е оценено направеното от него самопризнание, както и обстоятелството, че част от отнетото имущество е възстановено на пострадалите. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че оплакването е неоснователно и поради това искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение. Като съобрази горното и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 НПК. Поради това наказанието на молителя е определено при условията на чл. 373, ал. 2 НПК, а именно по чл. 58а НК в редакция от Дв. бр. 27 от 10.04.2009 г. или по реда на чл. 55 НК. На досъдебното производство молителят, в качеството си на обвиняем, декларативно е признал вината си и не е дал детайлни обяснения. С това той не е допринесъл своевременно и съществено за разкриване на престъпните посегателства и извършителя им още в хода на досъдебното производство, в който случай самопризнанието му би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл. 55 НК (ТР № 1/09 г. т. 7 на ОСНК на ВКС). Възстановяването на част от предмета на престъплението не е игнорирано от решаващия съд, а е получило адекватна на обективното му значение оценка. Вън от посоченото, при индивидуализацията на наказанието по размер, съдът не е могъл да пренебрегне обстоятелства, които указват на завишена степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец, каквито са - утежненото съдебно минало, включващо петнадесет влезли в сила присъди и извършените девет деяние, включени в инкриминираното продължавано престъпление. ВКС установи, че след намесата на въззивния съд, определеното на осъдения наказание в размер на две години лишаване от свобода е съответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова справедливо. В този размер наказанието способства постигането на целите по чл. 36 НК. Поради това искането за намаляване на наказанието не може да се удовлетвори. Водим от горното на основание чл. 424 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение