Решение № 14441 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2010 г.

Решение № 14441 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Дългеш Абдулселам Доган, без гражданство, роден в Сирия, подадена срещу решение № 273/22.06.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Председателят на ДАБ на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е приел, че не са налице обстоятелства, налагащи извода за наличие на основателен страх от преследване, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на посочения материален закон. От данните по делото се установява, че Дългеш Абдулселам Доган, роден в Сирия, народност - кюрд, е пристигнал в Република България нелегално, през месец ноември 2009 г. Като основание за закрила кандидата изтъква политически причини. Мотивира молбата си с факта, че е лице без гражданство, Сирийската държава не го приема като човек, няма лична карта и е лишен от възможността да получи добро образование. Заради дейността му в защита на кюрдите, през 2008 г. е арестуван и откаран в затвор за политически затворници, където полицията го измъчвала в продължение на три месеца. Било му предложено сътрудничество с органите за сигурност, освободили го и му дали време да си помисли. Два дни след излизане от затвора в къщи бил посетен и запитан дали е взел решение за сътрудничество. Той отново поискал време за размисъл. На 19.03.2008 г. организирал тайна сбирка на младежи, където направил изказване, че в Сирия има диктатура. След около час дошла полицията, арестувала част от присъстващите младежи, а лично той успял да избяга и до напускането на родината си, се укривал. Твърди още, че срещу него има заведено дело, на което е осъден на година и половина лишаване от свобода. Не е членувал в политически партии или организации. Настоящата съдебна инстанция, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на кандидата, намира че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Този извод кореспондира и с приложената по делото справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи извода, че завръщането му в Сирия би представлявало заплаха за него. Доводите на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната му произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран. От изложеното е видно, че оспореният административен акт не страда от пороците визирани в чл. 146 от АПК и жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно, Върховният административен съд, Трето отделение,