Решение № 97 от 8.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 692/2017 г.

Решение № 97 от 8.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 692/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК за отмяна на влязло в сила въззивно решение поради установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетел. Съдът е сезиран с молба от Ц. В. Х., наследник на Ж. А. И.. Молителят твърди, че предявеният от Ж. И. иск по гр. д 451/2011 г. на Районен съд- [населено място] по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за обявяване за нищожен като привиден договор за покупко- продажба на недвижими имот, сключен на 16.10.2006 г. между Ж. И. и ответниците по делото Н. Б. и М. П. е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в сила въззивно решение на Плевенски окръжен съд, постановено по в. гр. д. 87/2012 г. Според молителя въззивното решение е било основано на свидетелските показания на свидетеля Н. Д., които по- късно били признати за неистински със споразумение, одобрено на основание чл. 382 НПК от РС- Левски по НОХД № 455/2016 г., по силата на което свидетелят Д. се признава за виновен за лъжесвидетелстване- престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Въз основа на изложеното молителят е поискал отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, Плевенски окръжен съд е приел, че искът за прогласяване на нищожност на сделката за покупко-продажба на процесния недвижим имот поради привидност е неоснователен, тъй като плащането на цената по договора била установена със свидетелските показания на свидетелите Н. Д. и М. П., т. е. волеизявлението в договора за покупко-продажба не е било опровергано, а свидетелските показания били допустими поради начало на писмено доказателство, каквото представлявал предварителния договор между същите страни и за същия имот, сключен през 2006 г., с който се уговаря учредяването на право на строеж срещу задължение за извършване на строеж на многоетажна жилищна сграда. Молбата за отмяна на това влязло в сила въззивно решение е подадена в срок и също така е основателна. Видно е, че влязлото в сила съдебно решение на Плевенски окръжен съд е основано на свидетелските показания на св. Н. Д., а тези свидетелски показания са били признати за неистински със споразумение одобрено на основание чл. 382 НПК от РС- Левски по НОХД № 455/2016 г., по силата на което свидетелят Д. се признава за виновен за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК за това, че в съдебно заседание на 07.11.2011 г. по гр. д 451/2011 г. на Районен съд- [населено място] като свидетел устно и съзнателно е потвърдил неистина, заявявайки, че на 15.10.2006 г. в [населено място] бряг е присъствал на предаване на сумата от 60000 лв. от Н. Б. и М. П., дадена на Ж. И. в дома и, като в действителност не е присъствал на такова събитие. Налице са предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като влязлото в сила въззивно решение е основано на свидетелски показания, които по- късно са признати за неистински по надлежния съдебен ред. Воден от горното, ВКС