Решение № 10689 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от „Рамбо 2024“ ЕООД, ЕИК: 207611291, със седалище и адрес в гр. София, представлявано от управителя И. О. А., чрез адв. Груйчев срещу решение № 1766 от 15.01.2026 г. постановено по адм. дело № 10961 от 2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С4436-0124290/18.09.2025 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за месо, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от „Рамбо 2024“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на Решение от 04.05.2023 г. по дело С- 97/21 на СЕС. Твърди, че са образувани и проведени две самостоятелни наказателноправни производства: административнонаказателно - с АУАН и НП № 850997-F816633/18.09.2025 г.; производство по налагане на ПАМ - запечатване за 30 дни. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ЗНПАМ.. Ответникът - началник на отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йорданова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била ЗНПАМ № ФК-С4436-0124290 от 18.09.2025 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за месо находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от „Рамбо 2024“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 12.03.2025 г. проверка на търговски обект, стопанисван от „Рамбо 2024“ ЕООД, при която от служител на НАП е извършена в 11:32 часа контролна покупка на 0,500 кг. „кайма“, на стойност 6,00 лева, заплатени в брой и за която продажба не е издадена фискална касова бележка при извършеното плащане, нито касова бележка от кочан. Изведен и дневен финансов отчет от ФУ, от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за извършената продажба. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установената касова разлика в размер на 54,40 лв., а съгласно дневния отчет касовата наличност е 0,00 лв. За да отхвърли жалбата на търговеца, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Акцентирал е върху повторността на нарушението, което е обусловило определяне на максимален срок на мярката. Според АССГ наложената ПАМ е с превантивна цел, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си и съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Решението е правилно. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършената на съответната дата и час контролна покупка от органите по приходите в стопанисвания „Рамбо 2024“ ЕООД, търговски обект, за което не е издаден съответен документ за извършената продажба. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 30 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката за 30 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В настоящия случай касационната инстанция изцяло възприема мотивите на АССГ за законосъобразност на процесната ПАМ, включително и тези относно определения със заповедта срок на мярката от 30 дни. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с ал. 3 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно цитираната разпоредба ПАМ „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Нормата на чл. 118 ЗДДС въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения /така и Решение № 6893/05.06.2024 г. на ВАС по адм. дело № 1516/2024 г., VIII отд., Решение № 3931/02.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 8841/2023 г. VIII отд., Решение № 1693/15.02.2023 г. на ВАС по адм. дело № 3681/2022 г., I отд./. Специално правило е предвидено в чл. 187, ал. 4, изр. трето ЗДДС за случаите на повторно нарушение, при които не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Цитираната разпопедба сочи, че установената повторност е обстоятелство с нормативно определени последици за продължителността на фактическото действие на наложената мярка, което подлежи на съобразяване както от административния орган при определяне на срока, така и от съда при контрола за неговата законосъобразност /така и Решение № 15477/12.12.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9595/2018 г., I отд., Решение № 8993/07.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2352/2020 г., VIII отд./. Съгласно така цитираната нормативна уредба неоснователно касаторът поддържа, че определеният от органа срок на ПАМ не е съответстващ на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Установено е по категоричен начин, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност, а именно в едногодишен срок от влизане в сила предходно НП, с което дружеството е санкционирано за същото по вид нарушение. Този факт е отчетен от самия административен орган при определяне на срока на мярката видно от мотивите на заповедта за налагане на ПАМ. Повторността на нарушението е съобразена правилно и от съда. Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите в обекта, стопанисван от търговеца не представлява инцидентно отклонение, а повторно нарушение в рамките на едногодишен период. В същия смисъл Решение № 9763 от 07.10.2026 г. по адм. дело № 3710/2026 г. по описа на ВАС, I отд. За пълнота следва да се посочи, че в случая липсват данни издаденото НП № 850997-F816633 от 18.09.2025 г. да е влязло в законна сила, поради което не може да се приеме, че е нарушен принципът ne bis in idem, забраняващ кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (Решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. При така изложените обстоятелства настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Националната агенция за приходите разноски за касационното производство в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,