Решение № 532 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2017 г.

Решение № 532 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Щ. Б., от гр. С., против решение № 68 от 23.05.2017 г., постановено по адм. дело № 340/2016 г. по описа на Административен съд - С.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - кметът на община С., чрез юриск. С. като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на И. Щ. Б. против заповед № РД 15-1675/12.12.2016 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Стоманобетонна плоча на съществуваща жилищна сграда" с идентификатор 67338.510.138.1 по кадастралната карта на гр. С., с посочен административен адрес, извършен от жалбоподателката. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. От фактическа страна е установил, че незаконният строеж отговаря на описанието в заповедта. Представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като е извършен основен ремонт и реконструкция на съществуваща жилищна сграда, изразяващи се в изграждане на нови вътрешни тухлени зидове, изпълнено е укрепване на външния зид от север чрез замяната му със стоманобетонова стена поради голямата денивелация на терена, извършено е укрепване със стоманобетонови колони, изпълнена е стоманобетонова таванска плоча. Изложил е съображения, че констатираните строително-монтажни работи са извършени без наличие на изискуемите за тях строителни книжа, което обуславя незаконността на строежа на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обжалваното решение е неправилно. Предмет на оспорената пред съда заповед е незаконен строеж, конкретизиран в обстоятелствената й част като основен ремонт и преустройство на съществуваща жилищна сграда, променена във вертикално отношение. Административният орган се е позовал на издадено от главния архитект на община С. разрешение за строеж № 181/26.06.2014 г., което е за ремонт на покрив с подмяна на покривните материали - греди, обшивка, изолация, керемиди и др. на сградата, без същата да се променя в хоризонтално и вертикално отношение. Прието е, че през 2014 г. е премахната покривната конструкция и съществуващите зидове, като са изградени нови тухлени зидове със стоманобетонови колони и е отлята стоманобетонна плоча, което строителство е извършено без изискуемите се строителни книжа - одобрени проекти и в отклонение от издаденото разрешение за строеж. Строежът е квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От приложеното в първоинстанционното производство адм. дело № 139/2015 г. на същия съд е видно, че с предходна заповед № РД 15-1083/28.04.2015 г. на кмета на община С. е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Вътрешно стълбище и стоманобетонова плоча на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 67338.510.138.1 по КК на гр. С., изпълнен от Б.. Тази заповед е обжалвана от нея пред административния съд, като оспорването й е отхвърлено с постановеното по адм. дело № 139/2015 г. решение. В хода на касационното производство пред Върховния административен съд жалбоподателката е оттеглила първоначалното си оспорване, тъй като със заповед № РД 15-2321 от 06.11.2015 г. кметът на община С. е отменил своята заповед № РД 15-1083/28.04.2015 г. за премахване на констатирания незаконен строеж. Административният орган също е поискал прекратяване на производството поради оттегляне на оспорения акт и липса на правен интерес за жалбоподателката. С влязло в сила решение № 10262/04.10.2016 г. по адм. дело № 13018/2015 г. Върховният административен съд, на основание чл. 159, т. 3 и т. 8 във вр. с чл. 155, ал. 1 АПК и чл. 233, ал. 2 ГПК, е обезсилил решението по адм. дело № 139/2015 г. на Административен съд - С. и е прекратил производството по делото. По същество заповедта за отмяна на предходно издадената заповед № РД 15-1083/28.04.2015 г. представлява оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 156, ал. 1 АПК. Отменителната заповед е влязла в сила. Тя е мотивирана с обстоятелството на премахване на част от незаконния строеж, представляващ вътрешно стълбище, а по отношение на останалата част - стоманобетоновите елементи и стоманобетоновата плоча, кметът на община С. е приел, че те имат укрепващ характер на стените на жилищната сграда, с което всъщност е констатирал, че няма извършен незаконен строеж. Същият административен орган е издал процесната заповед № РД 15-1675/12.12.2016 г., с която отново е наредил да бъде премахнат незаконен строеж: "Стоманобетонна плоча на съществуваща жилищна сграда" с идентификатор 67338.510.138.1 поради липса на издадени строителни книжа. Като правно основание и на тази заповед е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а като фактически обстоятелства са посочени същите, които са описани в предходно издадената такава относно същия строеж. Единствената разлика между оттеглената заповед и тази, оспорена в първоинстанционното производство, е в обема на разпоредения за премахване обект, като и двете заповеди имат за предмет "Стоманобетонова плоча на съществуваща жилищна сграда". Напълно идентични са и фактическите основания, въз основа на които са издадени. Съгласно чл. 156, ал. 3 АПК оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. Въпреки че е констатирал наличието на предходна заповед, отменена от кмета на община С., която обхваща в предмета си същия незаконен строеж, за който е и издадената впоследствие заповед, съдът неправилно е приел, че тя е законосъобразна. От извършената съпоставка на съдържанието на двете заповеди не се установява в процесната такава административният орган да се е позовал на нови факти и обстоятелства относно констатирания незаконен строеж "стоманобетонова плоча" в съществуващата жилищна сграда. Липсата на нови обстоятелства изключва възможността да се издаде повторно акт за премахване на същия строеж. Така от страна на административния орган, издател на оспорената заповед, са нарушени принципите на правна сигурност и предвидимост, тъй като в период от година и половина постановява различни актове спрямо идентичен строеж, който квалифицира като незаконен, впоследствие приема, че липсват предпоставките за това, след което отново без да са налице нови обстоятелства, разпорежда премахването му. С действията си ответникът нарушава и принципът на съразмерност, произтичащ от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК. Ето защо, оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с чл. 156, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което заповед № РД 15-1675/12.12.2016 г. на кмета на община С. следва да се отмени като незаконосъобразна. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Жалбоподателката не претендира разноски, поради което такива не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение