Решение № 9305 от 30.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Галва метал България ЕООД срещу решение 1607/12.03.2024 г., постановено по адм. д. 7457/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Галва метал България ЕООД решение РЗМ-580-1062/32-223582/14.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София в Агенция Митници. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на ТД Митница София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство е било образувано по реда на чл. 29, във връзка с чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84 от Закона за митниците. Установено е че за проверявания период Галва метал България ЕООД е декларирало за допускане за свободно обращение стоки, попадащи в обхвата на глава 72 на комбинираната номенклатура на Европейския съюз чугун, желязо и стомана, като декларира стоките с идентично описание, но в различни кодове по ТАРИК. Доставчик на стоките е Galva Metal SAN.VE TIC.A.S., Република Турция, което е едноличен собственик на капитала на Галва метал България ЕООД. Установено е, че дружеството от Република Турция не е производител на допуснатите за свободно обращение стоки. Дружеството извършва дейности по рязане и формоване на стоманените изделия, но не произвежда самата галванизирана стомана, последната се произвежда от други дружества на територията на Република Турция. За изпращаните от Република Турция и впоследствие допуснати за свободно обращение в Република България стоки доставчикът турското дружество издава MILL TEST CERTIFICATE съгласно стандарт EN 10204 3.1, като именно тези сертификати са представяни и декларирани пред митническите органи в Република България при декларирането на стоките за допускане за свободно обращение. Стандартът определя различните видове документи за проверка, като съгласно него сертификатите следва да бъдат издавани от производителя. В сертификатите, издавани от турското търговско дружество е установено несъответствие със сертификатите, издавани от производителя на стоките, като несъответствията се състоят в наличието и количествата елементи в химичния състав на допуснатите за обращение стоки, като именно наличието и количествата на определени химични елементи в състава на изделията имат значение за тарифното класиране на стоките. Митническите органи приемат, че при покупката на стоките от доставчиците си в Република Турция, търговското дружество от Република Турция следва да е разполагало със сертификати, издавани от производителите, с което да е запознато с конкретния химичен състав на изделията, които подлага на рязане за постигане на необходими размери. В обхвата на проверката е попаднала и митническа декларация с основен референтен номер MRN 22BG005808085211R7/06.04.2022 г., с която Галва метал България ЕООД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание в елемент от данни ЕД 6/8 на митническата декларация галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 60 mm 18 840 кг., 0.58 mm х 122 mm 3639 кг 2 бр., 0.58 mm x 175 mm 2744 кг 1 бр., 0.58 x 80 mm 12 457 кг. 5 бр. декларираният код по ТАРИК е 7212 30 00 80, който отговаря на плосковалцовани продукти от желязо от нелегирани стомани, с широчина по-малка от 60 mm, плакирани или покрити поцинковани по друг начин други. Приложеният към митническата декларация сертификат за анализ, съгласно стандарт EN 10204-3.1, издаден от турското дружество на 1 април 2022 г. съдържа информация за химичния състав и механични характеристики на стоката, представляваща галванизирани поцинковани ленти за рулони общо 8 броя, всеки със съответен идентификационен номер на намотката. В ЕД 4/17 от митническата декларация дружеството декларира код на тарифна преференция 120 непреференциални тарифни квоти и номер на квотата в ЕД 8/1 098612. Съгласно откритата към датата на деклариране тарифна квота, към която е асоцииран код по ТАРИК 7212 30 00 80 е приложена ставка на вносно мито в размер на 0%. В митническата декларация като продавач и износител на стоките е посочено дружеството Галва Метал Синайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети, Република Турция. Декларираната митническа стойност на стоката е 42 927, 73 лв. Данъчната основа на стоката в размер на 42 927, 73 лв. е определена на основание чл. 55 от ЗДДС като задължението за ДДС при внос, по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС е определено в размер на 8585, 55 лв., декларираният код по КН в ЕД 6/14 е 7212 30 00, а декларираният код по ТАРИК в ЕД 6/15 80. Съгласно приложения сертификат към митническата декларация, стоката не съдържа алуминий. При съобразяване на обстоятелството, че турското дружество не е производител на стоките, митническите органи са приели, че към момента на декларирането на стоките пред митническите органи на Република България не е представен MILL TEST CERTIFICATE сертификат за изпитване, издаден от производителя на същите. От Галва метал България ЕООД е изискано да представи сертификати от производителите, от които да се установява вида и състава на стоката, допусната за свободно обращение с процесната митническа декларация. В отговора си търговското дружество е посочило, че документите на основата на които е извършено тарифното класиране са сертификатите за изпитване, получени от Галва Метал Синайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети, Република Турция. На 16 август 2022 г. от Галва метал България ЕООД са представени сертификати, издаден от турското дружество, както и 2 броя Quality Control Test Certificate, издаден от TEZCAN Galvanizli Yapi Elemanlari Sanayi VE Ticaret A.S., Република Турция, съгласно поръчка 71066, Inspection Certificate, издаден от Yildiz Demir Celik, Република Турция. При сравняване на данните от посочените документи е установено, че за стоката, допусната за свободно обращение с посочената митническа декларация, химичният състав на приложения към митническата декларация сертификат, издаден от турското дружество не съответства на химичния състав на стоката по предоставения от проверяваното лице Inspection Certificate, издаден от YILDIZ Demie Celik, Република Турция съгласно поръчка 0001475044-000010. Цитираната стока се състои от 4 броя рулони с идентификационни номера по MILL TEST СERTIFICATE, издаден от турското дружество, които съответстват на идентификационни номера от издадения сертификат от Yildiz Demir Celik, Република Турция. Разликите в химичния състав са съществени и са основание за промяна на кода по ТАРИК. Митническите органи са приели, че предвид данните за химичния състав на стоманата, фигурираща в сертификатите, издадени от Yildiz Demir Celik се устанановява, че той отговаря на изискванията за нелегирана стомана по смисъла на КН на ЕС, което определя, че стоката по процесната митническа декларация е коректно класирана в код по КН на ЕС 7212 30 00. Направен е извода, че към датата на приемане на митническата декларация 06.04.2022 г., код по КН 7212 30 00 е структуриран в 3 ТАРИК кода 7212 30 00 20, 7212 30 00 30 и 7212 30 00 80. От данните в посочения по-горе сертификат е видно, че в химичния състав на част от стоката се съдържа алуминий, чието процентно съдържание е в границите от 0, 015% до 0, 100%. В издадения от турското търговско дружество сертификат не е посочен алуминий, което от своя страна не представя достоверно химичния състав на стоката. Прието е, че стоката не отговаря на условията за класиране в декларирания код по ТАРИК 7212 30 00 80, тъй като съдържа алуминий, не отговаря и на условията за класиране в код по ТАРИК 7212 30 00 30, поради разликата в посочените тегловни съдържания спрямо код 7212 30 00 20. Стоката следва да бъде класирана в код по ТАРИК 7212 30 00 20. Административният орган е посочил в решението си, че за стоки с код по ТАРИК 7212 30 00 20 и с произход от Република Турция към датата на премане на митническата декларация е предвидена непреференциална тарифна квота с пореден номер 09.8610, с период на валидност на квотата от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. Административният орган е приел, че дори към 06.04.2022 г. по квота 09.8610 да е имало свободни количества, към тази дата декларираният код по ТАРИК за посочената стока е бил 7212 30 00 80 и не попада в обхвата на тарифна квота с пореден номер 09.8610, валидна за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. Приел е, че по отношение на допуснатите за свободно обращение стоки по процесната митническа декларация следва да бъде приложено защитно мито в размер на 25%. С решението си административният орган е отхвърлил за процесната стока декларирания код на стоката код по ТАРИК 7212 30 00 80, определил е нов код по ТАРИК 7212 30 00 20. С решението си административният орган е задължил Галва метал България ЕООД да заплати допълнително защитно мито в размер на 5596, 11 лв. и ДДС в размер на 1119, 23 лв., представляващо разликата между сумата на заплатения ДДС и дължимия ДДС, заедно с дължимите лихви. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на търговското дружество. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон, определил е предмета на спора, разрешил е същия като е възприел изводите и установяванията на фактите съобразно решението на митническата администрация. Решението е правилно. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че всъщност оплакванията, съдържащи се в жалбата, отправена до първоинстанционния съд не са относно фактите, не са по същността си и оплаквания относно тарифното класиране на процесните стоки. Оплакванията, съдържащи се в жалбата, отправена до първоинстанционния съд са обосновани с незаконосъобразност на административния акт, изразяваща се в издаването му от некомпетентен орган, липсата на основание за извършване на последващ митнически контрол, неспазване на срока за извършване на последващия контрол, неосигуряване на правото на изслушване на жалбоподателя, издаване на решението след законоустановения срок, незадълбочен анализ на доказателствата, непосочване на дата на възникване на задължението, неотчитане на обстоятелството, че към датата на вноса 06.04.2022 г. квотата по твърдения от проверяващия орган правилен ТАРИК код не е била изчерпана. Тези оплаквания са идентични на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба. Касационната жалба съдържа оплаквания за некомпетентност на органа, издал административния акт, оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, тъй като митническият орган не е отчел обстоятелството, че към датата на вноса 06.04.2022 г. квотота по твърдения за правилен код по ТАРИК не е била изчерпана, оплакване, че митническият орган не е приложил чл. 86, параграф 6 от Регламент 952/2013, оплакване, че решението не посочва дата на възникване на задължението, оплакване, че не е налице основание за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, неспазване на срока на последващия контрол, неиздаването на доклада в законоустановения срок, неосигуряване на правото на изслушване на жалбоподателя, Тази съдебна инстанция определя като единствено правилно оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че спорът между страните се свежда до правилното тарифно класиране на стоките. Всъщност не се установява подобен спор да е съществувал между страните, оплаквания в тази връзка не се съдържат и в касационната жалба. В тази връзка тази съдебна инстанция приема за правилни изводите на административния орган по отношение на тарифното класиране на процесните стоки. Тези изводи не са опровергани с необходимите доказателства, или събирането на съответните доказателствени средства от жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд. Правилно административният орган е съобразил данните за химичния състав на стоманата, фигурираща в сертификатите, издадени от Yildiz Demir Celik, от които се установява, че този химичен състав отговаря на изискванията за нелегирана стомана по смисъла на КН на ЕС, което означава, стоката е коректно класирана в код по КН на ЕС 7212 30 00. Към датата на приемане на митническата декларация 06.04.202 г., код по КН 7212 30 00 е структуриран в 3 ТАРИК кода 7212 30 00 20 окислени с алуминий, плакирани или покрити чрез горещо поцинковане с цинк и/или с алуминий, но не и с други метали, химичечески пасивирани, съдържащи тегловно 0.015% или повече, но не повече от 0.170%въглерод, 0.015% или повече, но не повече от 0.100% алуминий, не повече от 0.045% ниобий, не повече от 0.010% титан и не повече от 0.010% ванадий, на рулони, разкроени по размери листове и на тесни ленти, 7212 30 00 30 плакирани или покрити чрез горещо поцинковане, дори в сплав със силиций, химически пасивирани, със или без допълнителна обработка като обезмасляване или запечатване, съдържащи тегловно не повече от 0.5% въглерод, не повече от 1.1% алуминий, не повече от 0.12% ниобий, не повече от 0.17% титан и не повече от 0.15% ванадий, представени на рулони, на разкроени по размери листове и на тесни ленти, 7212 30 00 80 други. Правилно митническите органи са установили, че от данните в Inspection Certificate, according to EN 10204 3.1, издаден от YILDIZ Demir Celik, е видно, че в химичния състав на част от процесната стока 4 броя рулони с общо нето тегло 9824 кг. и с посочените идентификационни номера, допусната за свободно обращение с процесната митническа декларация се съдържа елементът алуминий, чието процентно съдържание е в границите от 0.015% до 0.100%, докато в издадения от турското дружество MILL Certificate не е посочено съдържание на алумиий. При съобразяване на това обстоятелтво, правилно митническите органи са приели, че стоката следва да бъде класирана в код по ТАРИК 7212 30 00 20. Тазии съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че Inspection Certificate, according to EN 10204 3.1 е бил представен от самото дружество в рамките на административното производство и наличието на негово евентуално несъответствие с други сертификати не е предмет на установяване и изясняване от органите на митничеката администрация. Съобразява се е и обстоятелството, че в решението си митническата администрация обосновано и подробно е изяснила значението и несъобразяването с рещението си на издадения от турското търговско дружество MIL Test Certificate, включително и с обстоятеството, че същият не е издаден от производителя на процесните стоки обстоятелство, по което спор между страните не е съществувал. Това оплакване в касационната жалба е неоснователно. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за несъобразяване от първоинстанционния съд на обстоятелството, че административният акт е издаден от некомпетентен орган. Изводите на първоинстанционния съд са правилни. Административният акт е издаден от директора на ТД Митница София. Съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/13, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Съобразно чл. 29 от Регламента, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, параграф 4, 5, 6 и 7, чл. 23, параграф 3 и член 26, 27 и 28 се прилагат и за решения взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Несъмнено е обстоятелството, че решението на митническия орган е взето без подаване на предварително заявление от лицето. Несъмнено е, че решението на митническия орган е решение по смисъла на чл. 5, т. 39 от Регламента, съгласно който решение означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай и който има правни последиции за съответното лице. Неоснователно е и оплакването, съдържащо се в касационната жалба, обосновано с обстоятелството, че митническият орган не е приложил правилно материалния закон тъй като не е отчел обстоятелството, че към датата на вноса 06.04.2022 г. квотата на код по Тарик не е била изчерпана. Съгласно чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, при внос в Съюза се откриват тарифни квоти за стоките, принадлежащи към някоя от категориите продукти, изброени в приложение 1 от регламента. Когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, върху категориите продукти, посочени в приложение 1, се налага допълнително мито в размер на 25%. Действително, от събраните по делото доказателства не се установява направена преценка от административния орган дали е изчирпана съответната тарифна квота. Установява се, обаче обстоятелството но преценка на второто алтернативно условие, а именно преценката по отношение на това дали вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота. Тази преценка е направена правилно. Несъмнено е обстоятелството, че към датата на допускане на стоките за свободно обращение 06.04.2022 г. декларираният код по ТАРИК за процесната стока е бил 7212 30 00 80 и той не попада в обхвата на тарифна квота с номер 09.8610, валидна за периода 01.04.2022 г. 30.06.2022 г. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че съобразно чл. 3, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2318/2013, митническото задължение възниква от момента на приемане на декларацията за свободно обращение. Терминът митническо задължение е дефиниран в чл. 5, т. 18 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Eвропейския парламент и на Съвета за създаване на митически кодекс на Съюза и означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно митническото законодателство. Съглано чл. 77 от Митническия кодекс на Съюза, митническото задължение възниква в момента на приемането на митническата декларация за поставянето на стоки под митнически режим. Следователно, към момента на възникване на митническото задължение декларираният от дружеството код по ТАРИК 7212 30 00 80 не попада в обхвата на тарифна квота с пореден номер 09.8610, валидна за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. При съобразяване на това обстоятелство е неприложимо разрешението, дадено в решение на Съда на Европейския съюз от 24 октомври 2013 г. по дело С-175/12. Съобразно това разрешение чл. 889, параграф 1, първа алинея, второ тире от Регламент 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се подаде молба за възстановяване на митни сборове, когато е заявен и предоставен преференциален тарифен режим при пускане на стоките в режим на свободно обращение и когато едва по-късно в рамките на последваща проверка, извършена след изтичането на преференциалния тарифен режим и възстановяване на обикновено дължимото мито, органите на държавата вносител съберат разликата спрямо митническата ставка, приложима към стоките с произход от трети страни. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба свързано с обстоятелството, че в административния акт не е била посочена датата на възникване на задължението. На стр. 11 от административния акт, абзац 4 изрично е посочено, че на основание чл. 77, параграф 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013, за посочената стока, митническо задължение при внос, като на основание чл. 77, параграф 2 от същия регламент, митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, а именно 06.04.2022 г. При съобразяването на приложимостта на чл. 77, неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, обосновано с приложимостта на чл. 86, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза, съгласно който когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно класиране за дадена стока или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита съгласно чл. 56, параграф 2, б. г ж, членове 203, 204, 205 и 208 или членове 259 262 от настоящия регламент или съгласно регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на общността за митнически освобождавания, това благоприятно тарифно третиране или освобождаването се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно чл. 79 или 82 от настоящия регламент, при условие, че пропускът, довел до възникване на митническо задължение, не съставлява опит за измама. Съобразява се и обстоятелството, че от страна на търговското дружество не се установява, изявления в тази насока не са направени, че е налице пропуск от страна на дружеството, довел до възникването на митническото задължение. Съобразява се и обстоятелството на приложимост на чл. 86, параграф 6 само в случаите на възникване на митническо задължение съгласно чл. 79 или чл. 82, какъвто процесният случай не е. Член 82 регламентира възникването на митническото задължение при неизпълнение, систематичното място на същия е в раздел 2, митническо задължение при износ, съответно чл. 79 регламентира възникване на митническо задължение при неизпълнение. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за липсата на основание за извършване на последващ конторл. Съобразно оплакването, съдържащо се в касационната жалба възлагането на последващ контрол следва да се предхожда от обосновано съмнение за нарушаване на митническото законодателство. Оплакването е неоснователно. Съгласно чл. 48 от Митническия кодекс на Съюза, за целите на митническия коннтрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Съгласно чл. 46, параграф 1, митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим. Съобразно параграф 2, митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на дани с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване наа риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на съюза и където е възможно, на международно равище. Не се отразява на законосъобразноста на административния акт, евентуалното неспазване на срока за извършване на пследващия контрол. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че в уведомлението да дружеството по реда на чл. 22, параграф 6 от Регламент ЕС 952/2013 не отговаря на съдържанието, което следва да има по смисъла на чл. 8 от Регламент ЕО 2015/2447, доколкото в същото не било посочено правото на достъп на дружеството до документите и информацията, които административният орган смята да използва като основание за своето решение. Съгласно чл. 8 от посочения регламент, в съобщението, упоменато в чл. 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса се посочват документите и информациятя, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, както и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в б. а,, съгласно приложимите разпоредби. В процесния случай приложимите разпоредби от българското национално право са тези по чл. 34 от АПК, като в уведомлението е посочено правото на лицето по чл. 34 от АПК. Член 34 от АПК регламентира участието на страните в производството по издаване на административния акт. Несъмнено е, че изисването за съдържание на уведомлението е спазено с посочването на приложимата разпоредба от АПК, като изискването не е за възпроизвеждане на съдържанието на приложимото право. При съобразяването на направените изводи относно датата на възникване на митническото задължение и неприложимостта на чл. 86, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза, искането за отправяне на преюдициално запитване с посочени в същото въпроси, е неоснователно. При съобразяване на тези обстоятелства, следва извода за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед на изхода на спора е основателно, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 971, 53 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК