Решение № 12704 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2017 г.

Решение № 12704 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на М. Х. Е. от гр. Д. против решение № 80/18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 389/2016 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3401/1.11.2006 г. на кмета на община Д. за премахване на незаконен строеж: "Масивни едноетажни жилищни сгради" в ПИ с идентификатор 68789.19.132 по КК на гр. Д. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът кмет на община Д. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорено от страните заключение на вещо лице, първоинстанционният съд правилно е установил правнорелевантните факти-процесните едноетажни масивни жилищни сгради представляват строеж, за извършването на който е задължително издаването на разрешение за строеж въз основа на одобрени инвестиционни проекти. Размерите, местоположението, обемът и конструктивните особености на сградите, описани от експерта, съответстват на тези по констативния акт и заповедта на кмета на общината. В. е изводът на съда, че за строежа липсват изискуемите строителни книжа и че той не е в съответствие с устройствения план. Неоснователно е възражението на касатора, че за територията, в която е извършен строежа няма устройствен план. Такъв е действащ от 1958 г., но имотът е разположен извън регулацията. Правилна е преценката на съда и относно неприложимостта на разпоредбите на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ с оглед момента на изграждане на незаконния строеж и недопустимостта на строежа по разпоредбите, които са действали към момента на извършването му и съгласно ЗУТ. При тези данни единствената възможна принудителна административна мярка е наложена законосъобразно и правилно е отхвърлено оспорването й с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,