Решение № 13060 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2018 г.

Решение № 13060 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗИДАПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./. Образувано е по жалба на М. Йорданов от [населено място], [община], подадена против заповед № РД 46-140 от 01.03.2018 г., с която е одобрен окончателен за 2018 г. слой "Постоянно затревени площи", част от Системата за идентификация на земеделските парцели, актуализиран след разглеждане на подадени искания за промяна на специализирания слой "Постоянно затревени площи". С писмена молба от 08.08.2018 г. жалбоподателят е уточнил, че обжалва заповедта в частта, касаеща два имота в землището на [населено място], местност "До село", а именно: ПИ № 000078 с кадастрален идентификатор № 05743. 078 и ПИ № 125001 с кадастрален идентификатор № 05743. 078 /верният номер е 05743.125.1/, посочени в т. 59 и т. 60 на Приложение по т. I от заповедта. Оспорващият твърди, че ползва части от двата имота по договор за наем с [община] с 5 годишен срок на ползване. Заявява, че има и договор за поддържането им чрез паша - ВПС-1 по мярка 10 и ще представи допълнително договор за агроекологичен ангажимент. Счита, че формално за площите, които ползва, е предвидена компенсация в села, граничещи с други области, но на практика е в невъзможност да ползва процесните имоти и да изпълнява ангажимента си към Държавен фонд "Земеделие" по мярка 10 "Агроекология и климат". Претендира отмяна на заповедта в обжалваната й част. В проведените открити заседания жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулти Тихомирова, Трифонов и Петков, които в съдебни заседанияq с писмено становище от 24.04.2019 г. и писмени бележки от 29.09.2020 г. пледират за оставяне без разглеждане жалбата, поради липса на правен интерес, както и за отхвърлянето й, като излагат подробни аргументи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че с обжалваната заповед № РД 46-140 от 01.03.2018 г., министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателен за 2018 г. слой "Постоянно затревени площи", част от Системата за идентификация на земеделските парцели, актуализиран след разглеждане на подадени искания по реда на чл. 16з, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за промяна на специализирания слой "Постоянно затревени площи", одобрен със заповед № РД 46- 142 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и издадени заповеди за одобрение на исканията на основание чл. 33б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 1ж, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г., които са подробно описани в приложение към процесната заповед. От данните по преписката е видно, че възражението на жалбоподателя касае два имота, намиращи се в землището на [населено място], местност "До село", които са изключени от визирания слой, в резултат на проведена процедура, започнала по искане, съдържащо се в писмо изх. № 0400-11/16.01.2018 г., входирано в МЗХГ на 17.01.2018 г. с описани в него приложения, с което кметът на [община] е поискал на основание чл. 33б, ал. 2 ЗПЗП изключване от специализирания слой "Постоянно затревени площи" /ПЗП/ на имоти, описани в т. I от заявление от 16.01.2018 г., като в т. II от същото заявление са посочени имоти, които следва да бъдат преобразувани в постоянно затревени площи. С последващо писмо от 23.01.2018 г. до министъра на земеделието, храните и горите кметът на [община] е уточнил, че в подаденото заявление основание за изключване от специализирания слой ПЗП да се счита чл. 33, ал. 2, т. 3 ЗПЗП, поради това, че имотите, за които се иска изключване са включени в одобрено от Регионалната инспекция по околна среда и води инвестиционно намерение (Решение № РУ-42- ПР/2017 г. по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС). Към горепосоченото писмо е приложено писмо изх. № 751/24.03.2017 г. на и. д. директор РИОСВ - Русе до кмета на [община] с цитираното решение № РУ-42- ПР/2017 г, издадено на 21.03.2017 г. Към постъпилата по делото административна преписка са приложени актове за публична общинска собственост на двата процесни имота и на останалите имоти, включени в Приложение по т. I, както и извлечение от решение № 234 по протокол № 22/25.11.2016 г., с което Общинският съвет - Бяла е дал съгласие за промяна начина на трайно ползване на имоти - публична общинска собственост. Недоволен от постановената заповед № РД 46-140 от 01.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, жалбоподателят я оспорва с жалба, изпратена по пощата на 16.03.2018 г. директно до Върховния административен съд. При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи: По допустимостта: Оспорването на М. Йорданов е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО, тъй като е предявено в срока, визиран в чл. 149, ал. 1 АПК, като жалбата е изпратена с пощенски плик /на л. 10 с отразена дата на изпращане 16.03.2018 г., която дата съответства на крайната дата, посочена за обжалване в публикуваното съобщение на интернет страницата на МЗХГ/на л. 143/. Жалбата е подадена срещу административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Съдът не споделя становището на ответника за недопустимост, поради липса на правен интерес от обжалване, защото по силата на чл. 16з, ал. 1, изречение първо от Наредба № 105/22.08.2006 г. собственик или ползвател на правно основание може да иска промяна в обхвата на специализирания слой "Постоянно затревени площи". Следователно щом ползвателят има гореописаното право да инициира промяна, той следва да разполага и с процесуалното право да оспори заповедта за одобряване на специализирания слой "ПЗП". В случая М. Йорданов установява статута си на ползвател през процесния период на посочените от него два имота с приложен към жалбата Договор № Д-192 от 21.07.2017 г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, който жалбоподателят е сключил с [община], представлявана от кмета на общината. От съдържанието на горепосочения договор е видно, че наемодателят е предоставил на наемателя М. Йорданов за временно и възмездно ползване за срок от 5 стопански години, имоти между които са и двата процесни имота, посочени в т. 1. 1. и т. 1. 3. от договора, в които е отразено, че наемателят ползва част от ПИ № 000078 с площ 433 дка в землището на [населено място] и част от ПИ № 125001 с площ 40 дка в същото землище. С оглед на това, решаващият съдебен състав намира, че жалбоподателят е надлежна страна и разполага с активна процесуална легитимация за подадане на жалба против процесната заповед. По основателността: Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваният административен акт в оспорената му част е постановен от компетентния за това държавен орган в рамките на законовите му правомощия. По силата на чл. 33а, ал. 3 ЗПЗП в Министерството на земеделието, храните и горите се създава слой "Постоянно затревени площи" с цел запазване на постоянно затревените площи, който се одобрява и изменя със заповед на министъра на земеделието и храните, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 30, ал. 6, а именно: Наредба № 105/2006 г. Съгласно разпоредбата на чл. 16е, ал. 5 от цитираната наредба след извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой "Постоянно затревени площи", който се одобрява със заповед от министъра на земеделието и храните. Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и е надлежно мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правните основания – след разглеждане на постъпили искания за промяна на специализирания слой "Постоянно затревени площи", одобрен със заповед № РД 46-142 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и издадени заповеди за одобрение на исканията на основание чл. 33б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 16ж, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. Подробно изложени фактически основания за изключването на процесните имоти от слоя ПЗП са изложени в документите, съдържащи се в административната преписка, представена с придружително писмо на МЗХГ от 28.05.2019 г., вкл. два броя доклади на заместник - министъра на земеделието, храните и горите от 21.02.2019 г. и 06.03.2019 г., както и Приложение по т. I към процесната заповед, в което са отразени подробно площите и имотите, които са изключени от слоя ПЗП, което приложение съставлява неразделна част от оспорената заповед. При постъпване на преписката в съда жалбоподателят е имал възможност да се запознае с тях и да изрази становището си по проведената процедура за промяна на специализирания слой ПЗП, одобрен с предходна заповед № РД 46- 84 от 21.02.2018 г. на министъра на земеделието и храните. С оглед на това съдът намира, че при постановяване на оспорената заповед не са осъществени отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Според настоящия съдебен състав процесният административен акт в обжалваната му част не страда от пороци по чл. 146, т. 3- т. 5 АПК, тъй като при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Това е така, защото процедурните правила за постановяване на процесния акт са регламентирани в нормите на чл. 16д и сл. от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администрация и контрол /в приложимата редакция обн. ДВ, бр. 16 от 2015 г./ и в конкретната хипотеза предвидените нормативни изисквания са спазени, което е видно от приетите по делото доказателства. Безспорно е установено, че процесната заповед е издадена след постановяване на предходна заповед № РД 46- 84 от 21.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на правно основание чл. 33б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП и чл. 16ж, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. В конкретната хипотеза административното производство е започнало по решение № 234 на ОбС - Бяла, област Русе, по протокол № 22 от 25.11.2.1016 г., извлечение от който е приложено към преписката, от което е видно, че е дадено съгласие за промяна в начина на трайно ползване на имоти - публична общинска собственост, между които са и двата процесни имота, в м. "До семо" в землището на [населено място]. Въз основа на визираното решение кметът на [община] е подал до министъра на земеделието, храните и горите писмо изх. № 04 00 -11/16.01.2018 г. и заявление, изведено със същия номер и дата, към които са приложени цитираното по- горе решение на ОбС - Бяла, писмо изх. № 751/24.03.2017 г. и решение № РУ-42 ПР/2027 г., издадени от РИОСВ - Русе, 41 броя скици на имотите, вкл. и за спорните два имота, както и 41 броя актове за публична общинска собственост, вкл. Акт № 2707 за публична общинска собственост за ПИ № 000078 /на л. 44 от делото/ и Акт № 2712 за публична общинска собственост за ПИ № 125001 /на л. 58 от делото/. Гореописаните документи са обсъдени в доклад на заместник - министъра на земеделието, храните и горите от 21.02.2018 г., въз основа на който е издадена заповед № РД-46-84 от 21.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, на основание на която е издадена обжалваната заповед, която е надлежно публикувана на интернет страницата на МЗХГ на дата 01.03.2018 г., което е видно от приложените доказателства за това на л. 143 и л. 145 от делото. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на процесната заповед са изпълнени нормативните изисквания и процесуалните правила за законосъобразното й издаване. Съдът не възприема становището на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като изразеното в молба от 12.04.2019 г. становище на оспорващия е, че посочените за замяна имоти в землищата на селата Дряновец, Лом Черковна и Копривец не са пасища, а са обрасли с храсти и нискостеблена растителност, за което обстоятелство е поискал да бъде допуснат до разпит свидетел. Съдът е оставил без уважение искането за събиране на гласни доказателства относно посоченото обстоятелство и с определение от 05.02.2020 г. е указал на жалбоподателя, че следва да установи твърденията и възраженията си с писмени доказателства или чрез изслушване на съдебнотехническа експертиза. Оспорващото лице обаче не е ангажирало доказателства с посочения характер. От съществено значение в случая е обстоятелството, че спорните изключени имоти от специализирания слой ПТП не попадат в обхвата на границите на защитените зони и територии по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие и на Закона за защитените територии и безспорно са собственост на [община]. Представено е и не е оспорено при приемането му като доказателство Решение № РУ 42-ПР/2017 г. относно преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда от РИОСВ - Русе по повод предложението за смяна начина на трайно ползване на имоти или части от имоти - публична общинска собственост с НТП "пасища, мери" с имоти "за други земеделски дейности". Съгласно решението визираното предложение е съгласувано при условието на чл. 33б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП, а именно: равни или по- големи по размер площи за бъдат преобразувани в постоянно затревена площ в замяна на имотите, определени за изключване от слоя ПЗП, които в конкретния случай са в по- голям размер, също са собственост на [община] и са подробно описани в заповед № РД-46-84/21.02.2018 г. Освен това жалбоподателят е развивал тезата в уточнителната си молба от 08.08.2020 г. и в хода на процеса, че за периода 2014-2020 г. има сключен договор с Държавен фонд "Земеделие" по мярка № 10 "Агроекология и климат". Въпреки многократно дадената възможност на М. Йорданов да представи по делото посочения от него договор, сключен по реда на ЗПЗП, такъв не е бил представен от негова страна. Следва да се има предвид, че по силата на чл. 41, ал. 1 ЗПЗП за подпомагане по схемите и мерките по чл. 38а, ал. 1 от закона може да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл. 7 ЗПЗП, чрез подаване на заявление за подпомагане по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година. В конкретния случай оспорващото лице, въпреки че е ползвател на земеделска земя, като наемател по договор с [община], същият няма статут на ползвател на финансово подпомагане по смисъла на ЗПЗП, тъй като не е представил твърдяния от него договор за подпомагане по мярка № 10 и заявление за подпомагане или друг документ, от който да може да се установи, че е заявил и получавал финансово подпомагане през 2017 г., или че е заявил такова за 2018 г. С оглед на това решаващият съдебен състав намира заявените от жалбоподателя оплаквания и възражения за недоказани и неоснователни. Оспорващото лице не релевира твърдение за несъответствие на обжалваната част от процесната заповед с целта на закона. При осъществената служебна проверка съдът не установи наличие на такова несъответствие, тъй като оспореният административен акт не противоречи на целите, визирани в чл. 2 ЗПЗП. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира заповедта в обжалваната й част за законосъобразен административен акт, което налага отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева, който размер е определен съобразно нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2 предложение последно АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,