Решение № 7150 от 14.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Шарбанова с [ЕГН] от гр. Русе, представлявана от адвокат З. Паскалиев АК Русе, срещу решение 319 от 10.06.2021 г., постановено по адм. дело 508 от 2020 г., по описа на Административен съд (АС) - Плевен. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на Е. Шарбанова срещу Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София, предявена на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр), с която се претендира обезщетение за имуществени вреди за периода от 07.05.2012 г. - датата на прекратяване на служебното правоотношение на Шарбанова с ДАМТН до 18.11.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, общо в размер на 65 000 (шестдесет и пет хиляди) лева, представляващи компенсация за времето, за което е останала без работа, заедно със законната лихва, както и се претендират неимуществени вреди за периода от 01.01.2007 г. до 18.11.2019 г., изразяващи се в непрекъснатото състояние на стрес, унижение, влошено здравословно състояние - получени тежки заболявания - хипертонична болест, псориазис, задух, аденомиоза, ендометриоза на матката, анални фисури, разстройство на вегетативната нервна система, рецидивиращо депресивно разстройство, псориатичен артрит, деформиране на гръбначния стълб, първична глаукома и др., болки, страдания, живот във враждебна и застрашителна среда, лишаване от нормален начин на живот, вина, болка и страх от факта, че тревогите на родителите за нея довели до смъртта на баща й и до страдания на майка й, която постоянно е с кръвно налягане 200/150, оставане години наред без работа вследствие извършената дискриминация. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, поради това че същото е необосновано, постановено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила, в противоречие с целта на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което делото да бъде върнато на АС - Плевен за разглеждане от друг съдебен състав на съда. Не се претендират разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. З. Паскалиев и адв. Йорданова. Ответникът по касация Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, респективно жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора, по чл. 78, ал. 5 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът по касация се представлява от юрк. Куклева. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Развива доводи, че АС Русе е постановил обосновано решение, тъй като в случая липсва фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. С оглед посоченото, счита оспореното решение за правилно и предлага същото да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че пред Комисията за защита от дискриминация е образувано административно производство, по жалба на Шарбанова с вх. 44-00- 9J27/26.03.2008 г. с твърдения, че спрямо нея е извършвана дискриминация на етническа основа от прекия й ръководител по това време, както и от горестоящия ръководител. След проведено производство по реда на Глава Четвърта, раздел първи от ЗЗДискр, в което е извършено предварително проучване, КЗД се е произнесла с Решение 134/10.06.2010 г. В решението е извършен анализ на установените факти, както и на становищата и възраженията на страните и като краен резултат е установено, че по отношение на Шарбанова, не е налице пряка дискриминация по признак етническа принадлежност по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Решение 134/10.06.2010 г. на КЗД било оспорено от Шарбанова пред Върховния административен съд, който със свое Решение 1177/24.01.2013 г. по адм.д. 12871/2010 г. оставил в сила решение на КЗД в частта, с която е установено, че по отношение на нея не е осъществено дискриминационно отношение и вербален тормоз от страна на ответниците по преписката по признак етническа принадлежност. Съдът отменил решението на КЗД в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Шарбанова и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по отношение на защитените признаци пол и лично положение. Въз основа на решението на ВАС производството по преписка 69/2008 г. било възобновено и преписката била разпределена на петчленен разширен състав на комисията с оглед факта, че ще бъдат изследвани два признака. Въз основа на събраните по преписката доказателствата петчленният разширен състав на Комисията за защита от дискриминация постановил Решение 89/23.02.2015 г., с което е установено, че работодателят ДАМТН е допуснал да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо Шарбанова по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с §.1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак пол при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М. Митев. В тази част решението на КЗД като необжалвано е влязло в сила. Частта от решението на КЗД, с която са дадени предписания и с която е прекратено производството по отношение на ответника М. Митев, е обжалвана от Шарбанова пред съда и жалбата е оставена без уважение с решение 16/06.08.2015 г. по адм. д 213/2015 г. на АС Русе, което е оставено в сила с решение 2627/ 02.03.2017 г. по адм. д. 12438/2015г. на ВАС С влязлото в сила Решение 89/23.02.2015 г. КЗД е приела, че работодателят Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, представлявана от председателят С. Цанков е допуснал дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо Е. Шарбанова, като не й е предоставил равни възможности без оглед на признаците по чл. 4. ал. 1 от ЗЗДискр. за професионалното й израстване в длъжност, като не с приложил еднакви критерии при конкурентния подбор за длъжността "старши инспектор". Със Заповед П-16 от 2.05.2012 г. на Председателя на ДАМТН, е прекратено служебното правоотношение на Шарбанова с ДАМТН за длъжността "младши инспектор", считано от датата на връчването. Заповедта е връчена на Шарбанова при условията на отказ да я получи, на 07.05.2012 г. Шарбанова е обжалвала цитираната заповед пред АС - Русе, който с протоколно определение от о.с.з. на 14.04.2016 г. по адм.дело 556/2015 год. е оставил жалбата без разглеждане, като подадена след изтичане на преклузивния срок за нейното оспорване и е прекратил производството по делото. С определение 7331 от 17.06.2016 г. по адм. д. 6103/2016 г. по описа на ВАС, касационната инстанция е оставила в сила прекратителното определение на АС - Русе по адм. дело 556/2015 г., като по този начин Заповед П-16 от 2.05.2012 г. на Председателя на ДАМТН е влязла в законна сила. По делото не е спорно, а и видно от мотивите на решението на Комисията се установява, че Е. Шарбанова е заемала длъжност "младши инспектор" в РО на ГД "Надзор на пазара" - Русе при ДАМТН, с месторабота гр. Силистра, където е била назначена през 2000 г., като през 2007 г. е преназначена в същия отдел, но с месторабота гр. Русе. По същото време са назначени и са били служители лицата Ц. Събева, Й. Полихронова и М. Митев, с различно професионално развитие, поради дадени им различни атестационни оценки за периода 2003 г. - 2007 г. При последователни периодични атестирания през този периодо Е. Шарбанова е получавала винаги обща оценка 3, а М. Митев - 2. През 2007 г. при подбор за израстване в длъжност "старши инспектор" последните две лица са получили оценка 2, а първото лице и ищцата са получили обща оценка 3. През 2008 г. при конкурентен подбор за длъжност "старши инспектор" тя отново е получила оценка 3, а Ц. Събева е получила оценка 2 и е била повишена в длъжност "старши инспектор". Понеже тази обща годишна оценка 3 при атестациите неудовлетворява критериите за ранг по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, отм.), това е рефлектирало върху възможността да бъде повишавана в длъжност. Най-впечатляващо кариерно развитие е имал служителят М. Митев, на база атестацията му от 2007 г., който за кратко период от време - през 2008 г. е повишен от "старши инспектор" в "главен инспектор" и "началник отдел", без да е оценяван за предходна длъжност, заемана от него само за 11 работни дни. Пр тези данни, в административно производство пред КЗД е прието, че не са приложени еднакви критерии при конкурентен подбор за длъжността "старши инспектор" през 2007 г., респ. поради нееднаквото им прилагане, както и че е налице безспорно осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по признак "пол" спрямо ищцата при израстването й в длъжност. По делото е безспорно също, че с влязла в сила заповед П-16 от 02.05.2012 г. на органа по назначаването служебното правоотношение на лицето на длъжност "младши инспектор" с месторабота гр. Русе, РО "Надзор на пазара" - Велико Търново при ГД "Надзор на пазара" е прекратено. От правна страна съдът е посочил, че се претендира обезщетение за вреди - имуществени и неимуществени, поради осъществено дискриминационно третиране, установено по реда на глава IV, раздел I от ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. в случаите, когато производството по установяване на дискриминационно третиране е реализирано по административен ред пред Комисията за защита от дискриминация (Раздел I на Глава четвърта), всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Според ал. 2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В съответствие с нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди причинени на гражданите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Понеже имуществената отговорност, реализирана по реда на ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл.205 от АПК). Правилно съдът е посочил, че искът е насочен срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, което е юридическо лице и съответно е пасивно легитимирано да отговаря по него, с оглед нормата на чл. 205 от АПК. Правилно съдът е посочил, че фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. включва в условията на кумулативност следните елементи: 1. влязло в сила решение на КЗД, с което е установено извършването на дискриминация, изразяваща се в дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице - нарушител и засегнатото лице; 2. наличието на претърпяна вреда; 3. причинна връзка между установената дискриминация и вредата. Липсата на елемент на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на вреди. Правилно в тази връзка съдът е констатирал, че не е налице пряка причинно - следствена връзка между претендираните имуществени вреди и незаконосъобразното дискриминационно поведение на административния орган, което е и основният спорен момент по делото. Изрично следва да се посочи, че административният съд правилно, за да обоснове изводите си е обсъдил разпоредбите на чл. 15, чл. 30, ал. 1 от НУРАСДА (отм.), приложима към процесния момент, според които определянето на общата оценка на изпълнението на длъжността за един период на оценяване включва оценка на изпълнението на длъжността по отделни показатели и оформяне на обща оценка, и че повишаването в държавна служба се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг или по-висока длъжност. Конкретно е приел за установени тези факти, посочени по-горе относно общите оценки на ищцата, на Й. Полихронова и на М. Митев, които са различни за всяко едно от тях, но са дадени еднакви коментари от оценяващия ръководител относно общите постижения и поведения на същите тези лица. Според чл. 30, ал.2 от НУРАСДА повишаването в държавна служба е обвързано с оценката от изпълнението на длъжността, получена при атестиране, и с обучението и развитието на служителите в администрацията, в условие на кумулативност на двете, поради правилно решаващият съд е приел, че което е посочил, че атестацията не е единственият критерий за кариерно израстване, поради което е уредено в чл. 34, ал. 3 от НУРАСДА, че заемането на по-висока длъжност в същата администрация се извършва чрез конкурентен подбор. Правилно АС Русе е извел извод, че в случая е доказана единствено първата предпоставка от горепосочените, а именно е налице признат с влязло в сила решение 89/ 23.02.2015г. по пр. 69/2008 г., в частта по т. 1 и т. 2 от решението на КЗД за "нарушение на права" по смисъла на чл. 74, ал.1 ЗЗДискр., приравнено съгласно същата разпоредба на противоправно действие, респ. бездействие на длъжностно лице, оправомощено по силата на закона да изпълнява административни властнически функции. Наличието на другите две предпоставки - претърпяна вреда и причинна връзка между установената дискриминация и вредата не е налице, което и обуславя правилното заключение, до което е стигнал АС Плевен. До аналогични изводи е стигнал решаващият съд и по отношение претендираните неимуществени вреди. Съдът е съобразил представените и подробно обсъдени писмени и гласни доказателства, в това число: комплексна съдебна психологическа и психиатрична експертиза и свидетелски показания, които водят до извода, че ищцата, вследствие установената дискриминация, както и вследствие оставането без работа след прекратяване на служебното и правоотношение се е намирала в състояние на стрес, който обаче според заключението на комплексната съдебно - психиатрична и съдебно - психологична експертиза категорично не е в състояние да обуслови конкретна причинно - следствена връзка между настъпилите събития и съобщените и установени от медицинската документация състояния на здравето на касационната жалбоподателка. Всички тези обсъдени от съда доказателства обосновават извода, че макар за ищцата да са настъпили вреди - влошаване на здравословното й и емоционалното й състояние, тези вреди не се доказва да се намират в ПРЯКА причинно-следствена връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ с установеното с влязло в сила решение на КЗД дискриминационно поведение на ответника. От една страна това дискриминационно поведение може да се разглежда като само един от факторите, които биха могли да станат евентуална причина за настъпване на съобщените състояния, наред с други биологични, социални, генетични и др. фактори. От друга страна тези вреди не са обусловени самостоятелно от самото дискриминационно поведение на ответника. С оглед горното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна заявената претенция за присъждане на разноски в полза на ДАМТН за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението следва да бъде определено в размер на 200 (двеста) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,