Решение № 11399 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2010 г.

Решение № 11399 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3181/16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1115/2008 г. Административен съд - гр. Варна е отхвърлил жалбата на Стефан Куртев Христов от гр. Долни Чифлик срещу решение 25/21.04.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 5307161141 по протокол № 67 от 14.12.2007 г. на Ръководителя при "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Варна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Стефан Куртев Христов с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Първоинстанционният съд е сезиран да се произнесе по жалбата на Стефан Куртев Христов от гр. Долни Чифлик срещу решение 25/21.04.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 5307161141 по протокол № 67 от 14.12.2007 г. на Ръководителя при "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване"- гр. Варна, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В оспорения административен акт е отразено, че периодът от 22.09.1980 г. до 15.09.1997 г. като локомотивен машинист към "Алфа Ууд България" АД е зачетен по условията на трета категория труд, тъй като липсва информация за броя на вагоните и цистерните, обработени към жп възела. Според директора на ТП на НОИ - Варна стажът на жалбоподателя на длъжност "локомотивен машинист" не може да бъде зачетен по условията на т. 6 от ПКТП (отм.), тъй като не се касае за индустриален клон, където обема на работата, вредността и тежестта на труда следва да съответстват на най-малко натоварения участък в БДЖ. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че работата на локомотивните машинисти в индустриалния жп възел, в който Христов е работил с оглед вредност и тежест на труда, както и с оглед обема на работа съвпада или превишава натовареността на най-малко натоварения участък в БДЖ. Съдът е приел също така, че жалбоподателят няма как да се ползва от разпоредбата на т. 6 от ПКТП (отм.), тъй като той не е полагал труд като локомотивен машинист в отрасъл "Транспорт". Решението на Административен съд - гр. Хасково е неправилно. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Съгласно т. 6 от ПКТП (отм.) за първа категория се признава и труда на локомотивните машинисти и помощник-локомотивни машинисти, положен в отрасъл "Транспорт". А съгласно т. 67 от същия правилник трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като не е съобразил изводите си с разпоредбата на т. 67 от цитирания по-горе правилник. По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от две вещи лица, съгласно чието заключение за периода 01.12.1981 г. до 28.02.1990 г. натовареността на индустриалния жп клон на "Алфа Ууд България"АД, в който е работил жалбоподателя за 67 месеца от този период е по-голяма от най-малко натоварения участък в БДЖ, в случая жп гара Елин Пелин и само за 15 месеца през същия период обемът на работа в клона е по-малък от този на гара Елин Пелин. От заключението на вещото лице се установява също така, че за периода 1980 г. до 1987 г. на лицето Койчо Драганов Димов, работил на длъжност "локомотивен машинист" в същия жп клон като жалбоподателя е призната I категория труд, съгласно приложение 3 към заключението. В съдебното производство са представени и приети като доказателства констативен протокол вх. № 467/14.10.2008 г., съставен от РУ "СО" гр. Варна, подписан и подпечатан от РУ "СО" Варна, както и от "Алфа Ууд България"АД, както и справка за пристигащи и експедирани вагони, обработени от жп клон ДДЗ "Тича" Долни Чифлик за периода 01.12.1981 г. - 28.02.1990 г., подписана и подпечатана от РУ "СО" Варна и от "Алфа Ууд България" АД. Изискана и приложена по делото е справка от Министерство на транспорта за обема на работа на маневрения състав в най-ниско натоварените участъци на НК "БДЖ". По делото са приложено и удостоверение образец УП-3, от който се установява, че жалбоподателят е бил осигуряван за целия период, в който е бил на длъжност като "локомотивен машинист" за първа категория труд. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Административният орган е нарушил един от основните принципи на административния процес - принципът на равенство и равнопоставеност на всички заинтересовани лица, визиран в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от АПК и чл. 3, т. 3 от КСО. Съгласно този принцип административният орган в пределите на своята оперативна самостоятелност, при наличието на еднакви условия следва да третира сходните случаи еднакво. По делото е установено, че на лицето Койчо Димов, работило на същата длъжност като жалбоподателя, в същия жп възел или клон, за период от време, съвпадащ с този на жалбоподателя /1981 г. 1987 г./ му е призната първа категория труд, съгласно приложеното приложение 3 към заключението. Не става ясно защо на жалбоподателя за същия период не е призната първа категория труд /т. е защо е допуснато нееднакво третиране при явно сходни случаи/. Нарушаването на принцип на административния процес винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на обжалвания акт. Ето защо като не е отменил акта съдът е приложил неправилно материалния закон. Съвсем необосновано АС - гр. Варна не е кредитирал заключението на вещите лица по първоначалната експертиза. Същите са мотивирали заключението си въз основа на представената от работодателя и подписана и подпечатана от РУ "СО" Варна справка за пристигащи и експедирани вагони, обработени от ж. п. клон ДДЗ "Тича" Долни Чифлик за периода 01.12.1981 г. - 28.02.1990 г., както и на констативния протокол, съставен от РУ "СО" Варна. Представената справка е съставена на база магазинни книги за пристигнали товари ДП-13 и магазинни книги за изпратени товари ДП-10. По делото липсват доказателства за обема на работа в железопътния възел за периода 1990 г. - 1997 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК, административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на страните. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган е допуснал и нарушение на тази норма, тъй като не е предприел необходимите действия за изясняване на обективната действителност предвид твърденията на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК изрично формулира задължението на административния орган служебно да събира доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по поставения за разрешаване пред него въпрос. Унищожаването на документацията във връзка с трудовия стаж и категорията на труда не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. Това обстоятелство не е обсъдено нито от административния орган, нито от административния съд при формиране на извода за недоказаност на категорията на положения труд като локомотивен машинист в индустриален жп възел. Не без значение е и факта, че Христов е осигуряван за целия период като локомотивен машинист за първа категория труд. По изложените съображения ВАС, VI отделение намира, че обжалваното решение, както и решението на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на органа като преписка за ново произнасяне. При новото произнасяне административният орган при спазване на принципа на равенство, след събиране на допълнителни доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 35 и чл. 36 от АПК, след съобразяване с приетото по делото първоначално заключение следва да определи отново стажа на жалбоподателя, за който следва да се признае първа категория труд, както и да направи нова преценка дали отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,