Решение № 13976 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2016 г.

Решение № 13976 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7452/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. П. Й. от гр. С., подадена чрез упълномощен адв. Моллова, против решение № 38 от 22.04.2016 г., постановено от Административен съд - С. по адм. д. № 332/2015 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Петров се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Според касационната жалбоподателка допуснатото от община С. неизпълнение на законовите разпоредби не може да е причина съдът да постанови атакуваното решение. Заявява твърдение, че в случая за обслужване на имота й за конкретната цел не е необходимо да бъде променяно предназначението на имот 67338.801.17, тъй като той представлява полски път, който съществува и с него се осигурява пешеходен и автомобилен достъп до имота на С. Й., отреден за изграждане на метанстанция. М. В. административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и оспорения административен акт - решение № 5 от 23.09.2015 г., като претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Комисия за промяна на предназначението на земеделски земи при ОД "Земеделие" - С. оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Хасанов, който с писмен отговор и писмено възражение пледира за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила съдебното решение, като законосъобразно постановено и съответстващо на събраните по делото доказателства. Прави искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото по делото е установено, че няма определена по съответния ред площадка или трасе върху имота - ЧОС, през който е учредено право на преминаване за осигуряване достъп до имота на жалбоподателката. Според участващия по делото прокурор е относима разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, изискваща решение на Общински съвет за провеждане на процедура по определяне на такава площадка, каквато в случая не е налице, а при липса на осигурена подобна възможност, както и за отделно произнасяне на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ по промяна предназначението на функционално свързани имоти, отказът на същата да извърши промяна на предназначението на имота на жалбоподателката е законосъобразен и правилно е потвърден от съда. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на С. П. Й. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 38 от 22.04.2016 г. е отхвърлена жалбата на С. П. Й. срещу решение № 5 от 23.09.2015 г. по Протокол № 5 от същата дата на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" гр. С.. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. е приел, че атакуваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в изискуемата от закона писмена форма и същият съдържа необходимите фактически и правни основания, визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Установено е, че в случая издателят на акта е посочил мотивите си за приемане на оспореното решение, в което е обективиран отказ за промяна предназначението на процесния имот с № 67338.801.5 по КК на гр. С.. Първоинстанционният съд е преценил, че при произнасяне на атакуваното решение административният орган е взел предвид всички относими към производството факти и обстоятелства и е съобразил липсата на данни за спазване на част от поставените от закона изисквания за промяна предназначението на имота на жалбоподателката за изграждане на съответното съоръжение. В мотивите на обжалваното съдебно решение е счетено, че административният орган правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и 2 от ППЗОЗЗ, в която е предвидено, че необходимата площадка или трасе за изграждане или разширяване на обекта върху земеделски земи се определя с проект за ПУП, който за крайпътните обекти съдържа и комуникационно-транспортен план на пътните връзки и разположението им и този проект се изработва при спазване на изискванията за възлагане, нормативите за необходимата земя за застрояване и обема и съдържанието на ПУП, определени в ЗУТ. Съобразени са и нормите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ, в редакцията им към датата на подаване на заявлението от жалбоподателката през 2006 г., изискващи за всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, да се определя необходимата площадка или трасе с проект за подробен устройствен план и положително решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда, като условието на законодателя е едновременно с основната площадка или трасе да се определят необходимите спомагателни и допълнителни площадки, комуникации, терени за временно ползване и други, свързани с изграждането на обекта. Първостепенният съд се е позовал на приета по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, според която процесният имот представлява крайпътен обект по смисъла на Наредба за специално ползване на пътищата (обн. ДВ, бр. 62 от 2001 г.) и при одобрението на ПУП за този имот е изготвен комуникационно-транспортен план на пътните връзки и разположението им, но към момента на изготвяне на експертиза на административната процедура по определяне на площадка или трасе, касаещи ПИ № 67338.801.17 - ОПФ не е приключила, защото е налице учредено право на преминаване през 139.29 кв. м. от имота и тяхното разположение, но липсва произнасяне на компетентен орган за определяне на площадка или трасе върху този имот. От тук първоинстанционният съд е извел заключение, че обжалваният пред съда отказ, обективиран в оспорения административен акт е законосъобразен, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 21, ал. 2 от ЗОЗЗ - едновременно с основната площадка или трасе да се определят и допълнителните или спомагателните площадки и трасета, когато са необходими за изграждането и ползването на основния имот. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - С. точно е констатирал, че е сезиран с жалба против решение № 5 от 23.09.2015 г. по Протокол № 5 от 23.09.2015 г., с което Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ е отказала да промени предназначението на 621 кв. м. земеделска земя, девета категория, собственост на С. П. Й., за изграждане на обект: "Метанстанция" в ПИ № 67338.801.5 по КК в землището на гр. С., общ. С., обл. С., при граници, посочени в приложената скица и влязъл в сила ПУП-ПЗ. В точка 1 от мотивите е описано, че липсва утвърдена площадка или трасе за необходимите спомагателни комуникации, съобразно изискванията на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОЗЗ във връзка с чл. 21, ал. 2, действащи към датата на подаване на заявлението. В точка 2 от атакуваното решение е отразено, че липсва решение на общинския съвет за промяната предназначението на имот № 67338.801.17 от общинския поземлен фонд, липсва и предварително писмено съгласие за определянето на площадка или трасе върху земи от общинския поземлен фонд, съобразно изискванията на чл. 30, ал. 3 от ЗОЗЗ, а представената заповед от 21.12.2010 г. на кмета на община С. е за право на преминаване и не е предварително писмено съгласие за определянето на площадка или трасе върху имот № 67338.801.17. От тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касаторката, че в случая за обслужване на имота и за конкретната му цел не е необходимо да бъде променяно предназначението на имот 67338.801.17, тъй като той представлява полски път, който съществува и с него се осигурява пешеходен и автомобилен достъп до процесния имот, който е отреден за изграждане на метанстанция. В конкретната хипотеза правилно са съобразени изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 от ППЗОЗЗ, според които необходимата площадка или трасе за изграждане или разширяване на обекта върху земеделски земи се определя с проект за ПУП, който за крайпътните обекти съдържа и комуникационно-транспортен план на пътните връзки и разположението им, като този проект следва да се изработва при спазване на изискванията за възлагане, нормативите за необходимата земя за застрояване и обема и съдържанието на ПУП, определени в ЗУТ. По делото не е имало спор между страните относно обстоятелството, че със заповед № РД-639 на кмета на община С., на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен ПУП в част ПЗ за ПИ 67338.801.5 /стар 201005/ в м. "Къра" от землището на кв. "Р." - гр. С., с цел промяна на предназначението на земята от земеделска в "за метанстанция" и към него има приложена документация за разработен подробен комуникационно - транспортен план за обекта, който е необходим съгласно изискванията на чл. 51 от Наредба № 01/8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, обн. ДВ бр. 57 от 2001 г. Правилно е установено, че в хода на първоинстанционното производство жалбоподателката не е твърдяла и не е представила никакви доказателства за определяне по предвидения в закона ред на площадка или трасе върху имота - частна общинска собственост, през който е учредено право на преминаване за осигуряване на достъп до процесния имот. Касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е в пълно съответствие с нормата на чл. 30, ал. 1 от ППЗОЗЗ, регламентираща определянето на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от държавния поземлен фонд или общинския поземлен фонд да се извършва след предварително писмено съгласие на министъра на земеделието и храните или решение на общинския съвет, която разпоредба безспорно цели защита на обществения интерес при извършване на разпоредителни действия със земи от общинския поземлен фонд. Не може да се възприеме тезата на касаторката, че в случая е налице неизпълнение от страна на община С. на законови разпоредби, защото законодателят не е придал правно значение на причините за непредставяне със заявлението на всички изискуеми документи. Ето защо административният орган законосъобразно е преценил, че към датата на подаване на искането за промяна в предназначението на земеделската земя и към момента на постановяване на атакувания административен акт, липсва едно от задължителните условия за одобряване на претендираната промяна на предназначението на имота, собственост на оспорващата, поради невъзможността за изпълнение на задължението за едновременно определяне и на необходимите спомагателни и допълнителни площадки и трасета за осигуряване на транспортен достъп чрез път с трайна настилка през имота - частна общинска собственост. В хода на касационното производство жалбоподателката е представила издадени впоследствие документи: решение № 459 от 17.11.2016 г. на ОбС - С., с което е дадено на С. Й. предварително съгласие за определяне на площадка или трасе за изграждане на пътна връзка; решение № КЗЗ-07 от 06.04.2017 г. на Комисията за земеделските земи, с което се утвърждава трасе за проектиране на транспортен достъп; решение № 714 от 30.05.2017 г., с което ОбС - С. одобрява ПУП - парцеларен план за линейните обекти на техническата инфраструктура за изглаждане на пътна връзка; решение № 772 от 27.07.2017 г., с което ОбС - С. учредява възмездно право на строеж на касаторката за изграждане на пътна връзка и се определя цената за отстъпеното право на строеж; заповед № РД-15-2077 от 24.08.2017 г., с която кметът на община С. нарежда да се учреди на жалбоподателката възмездно право на строеж за изграждане на пътна връзка; договор № 61 от 28.09.2017 г. за отстъпване право на строеж върху общинска земя. Касационната жалбоподателка е вх...дирала на 08.11.2017 г. във Върховния административен съд решение № КЗЗ-18 от 13.10.2017 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди на 423 кв. м. земеделска земя за изграждане на обект "Пътна връзка за достъп до поземлен имот с идентификатор № 67338.801.15", на което е нанесено вписване, че е влязло в сила на 02.11.2017 г. Последното решение не е прието от съда като писмено доказателство, защото е представено след даване ход на делото по същество и след обявяването му за решаване. По отношение на всички описани документи настоящият съдебен състав счита, че те не се отразяват върху правилността на обжалваното решение и не опровергават верния извод на първостепенния съд на законосъобразност на оспорения административен акт, който е бил предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. Всички горепосочени решения и договор са издадени след постановяване на обжалваното съдебно решение на 22.04.2016 г., поради което няма как да са съобразени от първоинстанционния съд. Те не следва да бъдат обсъждани и съобразявани и от страна на касационния съдебен състав, защото в настоящото производство се преценява валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, а той безспорно към датата на постановяването му на 22.04.2016 г. е валиден, допустим и правилен. По силата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Втората алинея на чл. 142 от АПК регламентира, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на административния акт се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тъй като настоящото производство е касационно по характер последната цитирана норма следва да се тълкува и прилага във връзка с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК, забраняваща нови фактически установявания и изискваща касационният съд да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, които са установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Обстоятелството, че по искане на жалбоподателката през 2017 г. са й издадени описаните по-горе документи не променя правилния извод на първоинстанционния съд за липса на изискуемите документи към датата на произнасяне на обжалвания отказ - 23.09.2015 г. Както законосъобразно е преценил първостепенния съд, в приложимите материалноправни норми не е предвидена възможност за отделно произнасяне на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на различни имоти, при наличието на функционална връзка помежду им. Точно по тази причина законодателят е регламентирал задължително изискване в чл. 21, ал. 2 от ЗОЗЗ - едновременно с основната площадка или трасе да се определят и допълнителните или спомагателните площадки и трасета, когато са необходими за изграждането и ползването на основния имот. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че за жалбоподателката няма пречка да подаде ново заявление за промяна предназначението на процесния имот, което следва да е окомплектовано с всички изискуеми от закона документи, по което да се произнесе компетентния за това административен орган. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторката следва да заплати на ответника своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,