Решение № 5416 от 6.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Тодорова против решение 87 от 21.01.2022 г., постановено по адм. дело 365/2021 г. на Административен съд - София-област (АССО), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед ЛС-27 от 29.03.2021 г. на командира на Военно формирование [номер ] , с която на Тодорова, заемаща длъжността началник на екипаж на "Апаратна за предварително криптиране" в група "Криптографски средства, LAN и WAN мрежи" в модул "Привързване" във втори сектор "Мобилен КИВ" във Военно формирование[номер] [[община], е наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) - "уволнение", прекратен е договорът й за военна служба и е освободена от заеманата длъжност и от военна служба.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и потвърдената с него заповед. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът командирът на Военно формирование [номер] [населено място], в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кортелова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните и сам извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК на оспорения акт, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - София-област е заповед ЛС-27 от 29.03.2021 г., издадена от командира на Военно формирование [номер], с която на основание чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ, вр. с чл. 245 ал. 2 ЗОВСРБ на жалбоподателката - началник на екипаж на "Апаратна за предварително криптиране" в група "Криптографски средства, LAN и WAN мрежи" в модул "Привързване" във втори сектор "Мобилен КИВ" във Военно формирование [номер] - е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Съдът е събрал и подробно е обсъдил релевантните за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано във връзка с предварително донесение за инцидент с рег. 3-394/08.02.2021 г., като с оглед получените данни, със заповед РД-186 от 08.02.2021 г. командирът на Военно формирование [номер] е образувал производството, назначил е комисия за извършване на проверка, периодът на същата, срокът за изготвяне на протокол от същата. Резултатите от проверката са обективирани в протокол с рег. 3-736 от 12.03.2021 г., в който подробно е описано установеното от фактическа страна. Въз основа на извършената служебна проверка, взети обяснения по случая и приложени документи към горепосочения протокол е установено, че на 05.02.2021 г. ефрейтор 1-ви клас Н. Тодорова ползвала полагаем платен годишен отпуск, като на същата дата около 16:20 ч. 16:30 ч., при управление на лек автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер], ефрейтор 1-ви клас Тодорова е претърпяла пътно транспортно произшествие (ПТП) с друг автомобил в района на хидропарк "Вятърните мелници" в [населено място]. При произшествието няма пострадали, а само материални щети по участвалите в него превозни средства, като пътуващите в другия автомобил подават сигнал за настъпилото произшествие и на място пристига автопатрул от РУ на МВР - [община], а впоследствие и дежурна група от PC "Военна полиция" - София с военен разследващ полицай, лейтенант Т. Томев. С техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен ARNA- 0157 на водачите на двата автомобила е била извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като резултатът на водача на другия автомобил е отрицателен, а на ефрейтор 1-ви клас Тодорова е 1,10 на хиляда. В дадени обяснения ефрейтор 1-ви клас Тодорова отрича да е употребявала алкохол през деня.

Тестът/пробата на ефрейтор 1-ви клас Тодорова е под 383 в дневника за отразяване на резултатите от използване на техническото средство и е направена в 17:27 ч., което е видно от копието на дневника за отразяване на резултатите от използване на техническото средство на 05.02.2021 г. и на копие на резултатите отпечатани от паметта на "Алкотес Дрегер 7510" с фабричен ARNA- 0157. Изправността на техническото средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен ARNA- 0157 е видна от копие на протокол за премината последваща проверка с рег. 3286р-38663/28.08.2020 г. с валидност от 6 (шест) месеца. Във връзка с резултата от теста/пробата на ефрейтор 1-ви клас Тодорова, показващ управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над максимално допустимото по ЗДвП ниво, на същата е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA 362522/05.02.2021 година. Ефрейтор 1-ви клас Тодорова не приема показанията на техническото средство, поради което е издаден и в 18:35 часа й е връчен талон за медицинско изследване 084554 за вземане на кръвна проба, което е видно от копията на посочените документи. Горепосочените обстоятелства са видни и от докладна записка за посетен сигнал за ПТП, с рег. 262р-2634/05.02.2021 г., докладна записка за съставен АУАН сер. СА 362522/05.02.2021 г., с рег. 262р-3448/17.02.2021 г., и двете изготвени от младши автоконтрольор Ал. Йорданов до началника на РУ на МВР - Елин Пелин. В докладна записка с рег. 262р-3448/17.02.2021 г. изготвена от младши полицейски инспектор Ал. Йорданов обосновава техническа грешка относно часа - 17:31 часа, посочен в акта и докладна записка от 05.02.2021 г. от младши полицейски инспектор Ал. Йорданов, което е дало основание да се приеме, че ефрейтор 1-ви клас Тодорова е управлявала автомобила около 16:25 часа. След явяване във ВМА-София, първоначално в 19:34 часа ефрейтор 1-ви клас Тодорова отказва да даде кръв и урина за изследване, което е видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен от доктор М. Маринова. По-късно, в 20:45 часа ефрейтор 1-ви клас Тодорова се съгласява и дава изискващите се проби за установяване употребата на алкохол, което е видно от Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или наркотично вещество, съставен от доктор Й. Ангелов. В изготвена съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза по ВДП 4/2021 г. по описа PC "Военна полиция" - София, с рег. И-1210/15.02.2021 г. на ВМА - София, е установено следното:

В точка III "Резултати от извършеното химическо изследване":

1. Анализ на проба от кръв от лицето Н. Тодорова, [ЕГН]

1.1. Изследване за алкохол (етанол) в кръв (лаб. 0637) - резултат: Алкохол (етанол) - 0,54 ±0,019 g/L

1. Анализ на проба урина от лицето Н. Тодорова, [ЕГН]

2.1. Изследване на алкохол (етанол) в урина (лаб. 0639) - резултат: Алкохол (етанол) - 0,69 g/L

От извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от лицето Н. Тодорова с [ЕГН] е установено наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,54 в кръв и 0,69 в урина. Установената концентрация на алкохол в кръвната проба (0,54 g/L се отнася към момента на вземане на биологичните проби от лицето (20,45 ч. на 05.02.2021 г.). Обратното преизчисляване на концентрацията на алкохол в кръвта на лицето, с използване на среден минимален коефициент на елиминиране на етанола в организма 0,15 g/L в час, е показала, че към 17:27 ч. на 05.02.2021 г. (времето на проверка с техническото средство), водачката е била с концентрация на алкохол в кръв 1,04%, g/L.Към момента на деянието, а именно 16:20 ч. на 05.02.2021 г. (4 часа и 25 минути преди вземането на пробите кръв и урина), екстраполирането е показало, че Тодорова е шофирала с алкохол в кръв 1,20 g/L

Във връзка със случая, на 12.02.2021 г. във военно формирование 28860 е получено писмо с рег. ВДП-4/10.02.2021 г., вх. 353/12.02.2021 г. на Военно формирование [номер], от директора на Регионална служба "Военна полиция" - София, с което командирът на формированието е уведомен, че срещу военнослужещ от военно формирование [номер] е образувано досъдебно производство ВДП 4/2021 г. по описа на Регионална служба - "Военна полиция" - София, ДП 9-РП/2021 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - София за престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК, извършено на 05.02.2021 г., около 16:20 часа, като деянието е извършено при управление на МПС, лек автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер]. При извършената проверка е установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510" с фабр. АЮЯА-0157, че концентрацията на алкохол в кръвта на военнослужещата при управление на МПС лек автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер] е била 1.10 на хиляда, за което е издаден е акт за установяване на административно нарушение - АУАН серия GА 362522/05.02.2021 г.

Проверяващата комисията е приела, че с действията си жалбоподателката е допуснала нарушение на т. 3 от заповед ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със заповед ОХ-257/17.03.2020 г., съгласно която се забранява управлението на пътни превозни средства от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол, а при установяване на управлението на пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техните аналози по съответния ред от компетентните за това органи на военнослужещите да се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т.1 ЗОВСРБ. Горепосоченото, съставлява нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в нарушение на военната служба по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, за което следва да се наложи наказание "уволнение".

Административният орган е провел изслушване на дисциплинарно привлеченото лице на 12.03.2021 г., на основание чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и на основание чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ, при което жалбоподателката е заявила, че се е запознала със служебната проверка и е съгласна с констатираното от назначената комисия, след което на 29.03.2021 г. административният орган е издал оспорената заповед.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна, че оспорената заповед е законосъобразна.

Решението е правилно.

Правилно съдът е счел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила, приложимите материално правни разпоредби и целта на закона.

Настоящият състав, приема, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материално правна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед на командира на Военно формирование [номер].

Направените от съда фактически и правни установявания следва да бъдат подкрепени като съответстващи на събраните по делото доказателства. Анализът на същите води до обоснования от фактическа и правна страна извод за обективирано от служителката виновно неизпълнение на цитираната по-горе министерска заповед (т. 3 от заповед ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със заповед ОХ-257/17.03.2020 г.), както и на относимите разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (чл. 5, ал. 3, т. 1) и Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ) (чл. 115, ал. 1, т. 7) деяние, съставляващо нарушение на военната дисциплина по смисъла чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ, което правилно е квалифицирано от административно наказващия орган като тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Поведението на жалбоподателката, установено от събраните по делото доказателства, е в противоречие със задълженията й по чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ, задължаващи военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Като е нарушила въведената с т. 3 от заповед ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със заповед ОХ-257/17.03.2020 г. забрана за управлението на пътни превозни от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол или наркотични вещества, служителката е извършила нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 ЗОВСРБ.

В този смисъл, възражението в касационната жалба, че съдът неправилно приема, че със заповед ОХ-257/17.03.2020 г. на министъра на отбраната не се въвежда ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение, а се определя тежестта на посоченото поведение от военнослужещите е неоснователно. В касационната жалба се сочи, че по този начин се изземват функциите на работодателя възложени му в чл. 247 ЗОВСРБ, съгласно който при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Съдът подробно е мотивирал извода си, че с горепосочената заповед ОХ-257/17.03.2020 г. на министъра на отбраната не се въвежда ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение, а се определя тежестта на посоченото поведение на военнослужещите, който извод се споделя от настоящата инстанция.

Доводите на касаторката за незаконосъобразност на заповед ОХ-257/17.03.2020 г. на министъра на отбраната, с която се изменя т. 3 от заповед ОХ-680/05.11.2010 г., не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като този административен акт не е предмет на оспорване по делото (първоначалната жалба е срещу заповед ЛС-27 от 29.03.2021 г. на командира на Военно формирование [номер] [населено място]), а косвен съдебен контрол върху административен акт е недопустим.

Не може да бъде споделено и възражението, че заповед ОХ-257/17.03.2020 г. на министъра на отбраната не е сведена до знанието на оспорващата, съответно административният орган е приложил правила без да има такова право. От доказателствата по делото, включително от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че заповед ОХ-257/17.03.2020 г. на министъра на отбраната е сведена до знанието на Н. Тодорова, за което е съставен протокол от 23.03.2020 г. от проведен инструктаж на военнослужещите от 02-ри сектор "Мобилен КИВ" за спазване изискванията на заповед на министъра на отбраната ОХ-257/17.03.2020 г., относно забрана за управление на пътни превозни средства след употреба на алкохол - 0,5 % промила, наркотични и упойващи вещества, в който е отбелязано, че същата е оповестена по GSM, като възраженията в касационната жалба за недоказаност на горепосоченото обстоятелство са неоснователни.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,