Решение № 5039 от 11.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителният директор на ДФ " Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Недялкова, срещу решение 1520 от 05.08.2022г., постановено по адм. дело 513/2022 г. от Административен съд - Пловдив, с което е по жалба на "Воден Агро" ООД е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. 01-2600/2731#4 от 18.01.2022 г. издаден от зам. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че представеният от дружеството сертификат, удостоверява произведена биологична продукция с доводи, че същият не отговаря на условието всички одобрени замеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане на всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което се отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Воден Агро" ООД, чрез процесуален представител адв. Р. Кръстев, в представен по делото писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, респективно решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2019г. с изх. 01 -2600/2731#4 от 18.01.2022г., издаден от заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4 от 24.02.2015г., поради неспазване на изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от същата Наредба, както и в съответствие с чл. 63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е отказана финансова помощ и е прекратен поетият от "Воден Агро" ООД ангажимент по направление "биологично растениевъдство". За да се произнесе по спора, АС - Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Посочил е, че представеният по делото Сертификат за съответствие 49/2018/00, издаден от "Био Сертификейшън" ЕООД, Приложение 1 към сертификата и Справка за произведени количества продукти по биологичен метод за 2018г., удостоверяват произведена биологична продукция в съответствие с изискванията на Наредба 4/24.02.2015г., като по отношение на посочените в Приложение 1 към оспорения акт 9 броя БЗС, за които е прието, че не са представени сертификати, съдът се е позовал на заключението на приетата СТЕ ,че през 2018г. са преминали периода на преход и за кампания 2019г. са със статус "био". По тези и подробно изложени мотиви в оспореното решение, съдът е стигнал до извод за липсата на предпоставките по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015г. за прекратяване на поетия биологичен ангажимент, поради което е отменил оспорения пред него акт. Така постановеното решение е правилно. Изводите на АС - Пловдив за противоречие на оспореният административен акт с материалния закон са правилни и се подкрепят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Не е спорно между страните, че земеделският производител е представил изискуемият по чл.29, §1 от Регламент(ЕО) 834/2007г. документ, издаден от контролиращото лице, с което има сключен договор за контрол и сертификация. Спорният по делото въпрос е дали този документ отговоря на изискванията в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008, както и да съдържа количество произведена продукция, съгласно чл.48, ал.9 от Наредба 5 от 03.09.2019г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата за биологично производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, както и дали са спазени изискванията по чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба от Наредба 4 от 24.02.2015г.за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020г. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът при съвкупна преценка на представените по делото доказателства, заключението на приетата и неоспорена СТЕ и доводите и възраженията на страните е дал верен отговор на този въпрос, а именно, че представеният от дружеството документ отговаря на посочените по- горе изисквания и не са налице предпоставките по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015г. за прекратяване на ангажимента. Изводите на съдът са правилни и съответни на доказателства по делото и на приложимите материалноправни разпоредби. Ето защо решението е обосновано противно на изложеното в касационната жалба. Сертификатите са официални документи доколкото са издадени от контролен орган в кръга на задълженията му във вр. с чл.48, ал.9 от наредба 5 от 03.09.2018г. (ДВ. бр.75 от 11.09.2018г., в сила от 13.11.2018г.) - контролиращото лице издава документ по смисъла на чл.29, §1 от Регламент (ЕО) 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008, както и да съдържа количество произведена продукция. След изменението обн. в бр.33 от 07.04.2020г., същият текст гласи: "Контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл.29, §1 от Регламент (ЕО) 889/2008 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация". Писменото доказателство трябва да отговаря на изискванията в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008. Във връзка с писменото доказателство по смисъла на чл.29, контролиращото лице издава приложение към него, съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната продукция от предходни години. Следователно до изменението от 07.04.2020г. контролиращото лице няма задължение да удостоверява добив от единични парцели, тъй като сертификатите се издават за продукция, а не за парцел. С изменението от 2020г. е въведена информация и за площите, но в случая сертификата, и приложение 1 са за 2018г. и са издадени на 07.09.2018г. , а справката за произведени окончателни количества продукти по биологичен метод за 2018г. към сертификата е от 30.10.2019г. Тези сертификати са издадени на основание чл.29, §1 от Регламент (ЕО) 834/2007 и 889/2008 и съдържат данни за идентификация на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност, така както повелява цитираната разпоредба. Обжалваният акт за прекратяване на биологичния ангажимент касае кампания 2019г. и дори да бъде прието основание за прекратяване на ангажимента, въведено след възникване на същия и за прекратяването му да се прилагат променените в периода на ангажимента изисквания - посочено от органа в обжалвания акт - изискването, всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи ...." , то следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай актът за прекратяване не е в достатъчна степен мотивиран. Цитирана е разпоредбата на чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008 - но не е посочено конкретно за кой или кои парцели и произведените от тях растения и растителни продукти не е преминал периода на преход, посочен в чл.36 и в какво се изразява нарушението. В таблица 2. Данни на ниво парцели са посочени 9 парцела за които е посочено, че не е представен сертификат. От заключението на вещото лице по приетата експертиза се установява, че от процесните парцели 7 са заявени като "площи с угар" и няма произведена продукция и два парцела са заявени като пасища, които не са преминали период на преход и няма произведена биологична продукция. Както в уведомлението по чл.26 от АПК, така и в оспорения акт не е поддържано, че за посочените в таблица 2 на уведомлението парцели за кампания 2018г., за част от периода на пет годишния ангажимент е имало заявена и засята култура, а само за 2018г. същите парцели са заявени като площи с угар . Следва да бъде отбелязано, че в самата таблица към уведомлението по чл.26 от АПК и поясненията към съответните колони административният орган изрично е отбелязал, че за площите от парцели, заявени само като угар през всичките години от ангажимента не се изисква сертификат. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.34, а.1 вр. с ал.2 от Наредба 4 от 24.02.2015г., кандидатите за подпомагане по направление "биологично растениевъдство" са длъжни да спазват правилата на биологично земеделие за цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане, като в блока могат да бъдат оставяни парцели с угар, за които има сключен договор с контролиращото лице. В цитираната разпоредба не е конкретизирано дали площите следва да са декларирани като угар през целият период на ангажимента или част от тях през определен период са били засети с култура, а в други периоди са оставяни под угар, предвид посочената възможност в разпоредбата. Налага се извода, че дори земеделският производител да не е произвел продукция от всички заявени за подпомагане площи, това обстоятелство не е релевантно към посочената от ответника разпоредба по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015г., доколкото същата без промени в периода 2016 - 2020г. поставя единственото изискване, земеделските производители в срок до 30 септември с посл. изменение до 30 октомври на петата година от ангажимента най - малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателства за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство, като сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. Предвид изложеното, като е стигнал до извод, че в представените по делото сертификат и приложение 1 за 2018г. издадени на 07.09.2018г. и справката за произведени окончателни количества продукти по биологичен метод за 2018г. към сертификата от 30.10.2019г., издадени на "Воден Агро" ООД от контролиращото лице са отразени количествата произведена биологична продукция от посочените парцели, тези писмени доказателства позволяват идентификацията на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност, предвид чл.29, §1 от Регламент (ЕО) 834/2007 и представените сертификати отговарят на посочените в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) 889/2008 изисквания, поради което не е налице основанието за прекратяване на ангажимента по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015г., съдът е приложил правилно материалния закон. На следващо място следва да бъде отбелязано, че на земеделският производител е наложена административна санкция по чл.77, §4, б"в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 , която разпоредба изрично е посочена в административният акт като правно основание за прекратяване на ангажимента, съгласно която административните санкции могат да приемат следните форми : в случая посочена е посочена б "в" - изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Същата обаче не може да се наложи, ако е налице някоя от хипотезите на чл.77, §2, б. "а" до "е" от Регламент (ЕС) 1306/2013. Съгласно чл.77, §2, буква "д" не се прилагат административни санкции, когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на праг, който се определя от Комисията в съответствие с параграф 7, буква б). Преди да издаде акта си административният орган е дължал преценка дали не е налице някое от основанията за не прилагане на административни санкции по чл.77, §2, включително по буква "д" от Регламент (ЕС) 1306/2013 - неспазването има незначителен характер, както и по буква "е" - други случаи, при които налагането на санкция не е уместно, както и излагането на мотиви в тази връзка, нещо което не е сторено в оспорения административен акт. Ето защо приложената административна санкция се явява необоснована в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и целта на закона. При установените от представените сертификати данни за произведени количества биологична продукция и отбелязани само два парцела с вид култура "пасища" съответно с 0,76 ха и 1,41 ха като площи в преход, административният орган е нарушил принципа по чл.6, ал.5 от АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С оспореният акт това изискване не е спазено, тъй като прекратяването на ангажимента и възстановяването на 100% от полученото подпомагане не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на земеделският производител и охраняваните с приложените норми на чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата обществени отношения. Решението като правилно и постановено при липсата на посочените в жалбата касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответната страна "Воден Агро" ООД, следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., доказани с представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 17.10.2022г. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, реално осъществената правна помощ от упълномощения адвокат - изготвен отговор на касационната жалба, както и писмено становище по същество на спора, както и факта, че същото не е прекомерно спрямо предвиденият минимален размер в чл.9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение