Решение № 12323 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14745/2019 г.

Решение № 12323 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14745/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Грейс Пи" ЕООД, ЕИК: 202249098, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Княз Борис I" № 130, ет. 2, ап. 3, подадена чрез пълномощник – адвокат О. Муслах, против Решение № 394/15.10.2019 г., постановено по административно дело № 290/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 319/28.02.2019 г. на Кмета на Община Перник, нареждаща премахване на незаконен строеж "Басейн", изграден в поземлен имот № 018004 по КВС на землището на с. Кладница, община Перник. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, но по същество се излагат доводи за определянето на процесния обект като преместваем такъв по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което се иска отмяна на решението, след което преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Ответната страна – Кмета на Община Перник, чрез старши юрисконсулт Д. Евтимова, посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Перник е заповед, издадена от Кмета на Община Перник, с която е наредено премахването на строеж "Басейн", намиращ се в поземлен имот № 018004 по КВС на землището на с. Кладница, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без необходимите строителни книжа. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, времето на извършването му - след 2014 г., както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Същевременно, посредством заключението на допусната от съда експертиза са потвърдени констатациите на длъжностните лица, въз основа на които е издадена оспорената заповед, а именно, че се касае за обект, който по своето предназначение представлява басейн, с дълбочина 1, 30 м., с обем от 38 куб. м., изграден върху подравнена земна основа и пясъчна подложка от метална конструкция, странично укрепена с метални колонки и метални подкоси, завършващи с метални планки, които стъпват върху единични бетонови стъпки, облицован отвън с дъски. Към басейна е свързана водна инсталация и е монтирана филтърна система за пречистване на водата. Установено е също така, че басейнът е изграден върху имот, който е със статут на земеделска земя, без променено предназначение. Предвид установите характеристики на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на закона. Басейнът по своето предназначение и вид е определен изрично в закона като "строеж" от шеста категория, в който смисъл са разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗУТ. За басейни с обем до 100 куб. м. не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но е задължително издаването на разрешение за строеж, както и становище на инженер – конструктор, каквито документи в случая липсват. Процесният обект не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както правилно е приел съдът. Преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности и са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, като конкретният обект не попада сред това изброяване. Освен това за определянето на даден обект като преместваем или като строеж следва да се съди както от неговите характеристики, така и от предназначението му, тоест обстоятелството дали обектът е трайно прикрепен към терена няма съществено значение. Периодът, в който е бил изграден строежът, както и обстоятелството, че е изграден в имот, който е земеделска земя, изключват неговата търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Община Перник следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,