Решение № 10387 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ „И. Иванов – ЕКО“, ЕИК 124135833, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, [улица], [адрес], представлявано от И. Д. И., подадена чрез адв. И. Стефанова, срещу Решение № 1001 от 30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 373/2025 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА, както и да присъди сторените по делото разноски за две инстанции. С допълнителна молба, депозирана преди датата на съдебното заседание, касационната жалба се поддържа от адв. И. Стефанова, ката в допълнение се представят списък на разноските и доказателства за плащане за касационната инстанция в размер на 2 829,90 евро. Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ -Варна, чрез юрисконсулт Марчева, в писмено становище, моли да се остави в сила оспореното решение на АС – Добрич и се присъдят разноски в полза на НАП за касационната инстанция в размер на 4 526,98 евро. В условията на евентуалност при уважаването на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на спора. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационни жалби е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Добрич е отхвърлил жалбата на ЕТ „И. Иванов – ЕКО“, срещу Ревизионен акт № Р-03000824005777-091-001/18.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 80/09.06.2025 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с която на ЕТ „И. Иванов – ЕКО“ са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 62 854,00 лева и следващите се лихви за забава в размер на 42 247,20 лева. С решението в полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 102, 26 евро. За да постанови този резултат, АС – Добрич е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената писмена форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. При преценка материалната законосъобразност на РА, административния съд е приел следното от фактическа страна: С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с попълнено приложение № 2 за финансовата 2018 г., ЕТ „И. Иванов – ЕКО“ е декларирал преотстъпен данък върху годишната данъчна основа за доходи от стопанска дейност в размер на 62 854,69 лева на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ по реда на ЗКПО. Органите по приходите са направили извод, че ЕТ „И. Иванов – ЕКО“ е преотстъпил неправомерно данъка, поради липса на общите и специалните условия на чл. 189б, ал.1 и ал. 2, т.8 от ЗКПО. Ревизиращите органи са установили, че към 31.12.2018 г. ЕТ няма регистрация като земеделски стопанин съгласно получените отговори от Областна дирекция "Земеделие" – Добрич и представените документи от РЛ. Има регистрация за стопанските 2017/2018 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., но не и за стопанската 2018/2019 г. Приели са, че в срока по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3) в ОДЗ – Добрич не е подадена анкетна карта с анкетни формуляри за пререгистрация на ЕТ. Представената от РЛ регистрационна карта със заверка от ОДЗ от 31.01.2019 г. за стопанската 2018/2019 г. не е достатъчен документ за наличие на регистрация по реда на Наредба № 3. Наред с това е прието, че закупената техника – телескопичен товарач, в която е инвестиран преотстъпеният данък, замества съществуващ актив. От инвентарната книга на ЕТ е установено, че жалбоподателят е притежавал и друг телескопичен товарач с инв. № 204 112 и с дата на придобиване 07.11.2008 г. Административен съд – Добрич е приел, че в хода на съдебното производство изводите на ревизиращите органи относно липсата на предпоставките по чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО са опровергани от изслушаната по делото и неоспорена автотехническа експертиза, която дала категорично заключение, че новозакупеният челен товарач е с по-добри функционални характеристики, по-големи технически възможности и с увеличен производствен капацитет от притежавания от ЕТ товарач. Налице е съществена промяна в използвания земеделски инвентар, поради което извършената инвестиция подобрява техническата обезпеченост и производителност на ревизираното лице, т. е. преотстъпеният данък е вложен за придобиването на нова техника, която допринася за обновяването и развитието на дейността по чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. По тези съображения, съдът приел, че процесният телескопичен товарач няма характеристиките на заместващ актив и неправилно ревизиращите органи са отказали правото на преотстъпване на данък, поради неизпълнение на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 8 от ЗКПО. Независимо от това, съдът приел липса на една от основните и кумулативно изискуема предпоставка за упражняване на правото на преотстъпване по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, във вр. чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО - субектът да има регистрация като земеделски производител за стопанската 2018/2019 година, каквато в случая не била налице. В тази насока съдът посочва, че регистрацията на земеделските производители е предвидена с чл. 7 от ЗПЗП, като условията и редът са уредени в Наредба № 3. След изброяване на редица норми от Наредба № 3, съдът приема, че крайният срок за пререгистрация на ЕТ за стопанската 2018/2019 година е до 10 юни 2019 година включително (работен ден). С доводи, че РЛ няма подадена анкетна карта с анкетни формуляри по чл. 5, ал. 3 и информация по чл. 11 от Наредба № 3 за стопанската 2018/2019 година, съдът приел, че жалбоподателят няма качеството на земеделски стопанин за стопанската 2018/2019 година. Посочил е, че действително при извършените проверки от органи по приходите е представена регистрационна карта на ЕТ, издадена на 19.03.2012 г. и заверена на 31.01.2019 г. за стопанската 2018/2019г. на 31.01.2019 г., но съдът не я кредитира с доверие, поради това, че е в противоречие с официалните удостоверявания от ОДЗ и останалите доказателства по делото. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл.189б, ал.1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Спорът в настоящото производство е дали ЕТ "И. Иванов – ЕКО" има качеството на регистриран земеделски производител, за да се ползва от правото на преотстъпване на данък върху годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност. По делото няма спор, че за доказване качеството си регистриран земеделски производител, в хода на ревизията ЕТ „И. Иванов – ЕКО“ е представил регистрационна карта, издадена на 19.03.2012 г. и заверена от длъжностно лице от ОД „Земеделие“ – Добрич за стопанската 2018/2019г. на 31.01.2019 г. Представената регистрационна карта е официален документ, издаден от ДФ „Земеделие“ – Добрич, тъй като е издаден и заверен с подпис и печат на длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред. Истинността на този официален документ, не е оспорена и на основание чл.179, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, се ползва с материална доказателствена сила. Регистрационната карта установява, че за стопанската 2018/2019г. ЕТ „И. Иванов – ЕКО“, е регистриран земеделски производител. Правилно първоинстанционния съд е приел, че с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани се определят условията и редът за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съдът обаче не е съобразил приложимата за 2018г. редакция на Наредба № 3 от ДВ бр. 17 от 23.02.2018 г., в сила от 23.02.2018 г., а е цитирал и тълкувал норми от Наредба № 3 в редакцията от ДВ бр. 37 от 2.05.2025 г., в сила от 1.10.2025 г. Съгласно чл.5, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 3 в приложимата редакция за 2018г., всеки земеделски стопанин физическо лице или едноличен търговец се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер (ЕГН), а юридическото лице - с единния идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ. Въз основа на вписването на земеделския стопанин се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1 и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност като неразделна част от регистрационната карта. Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. От цитираните разпоредби следва извод, че регистрационна карта се издава след вписване в регистъра на земеделските стопани на територията на областта, а само след представена от земеделския стопанин актуална информация за дейността чрез анкетна карта с анкетни формуляри областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срока, посочен в разпоредбата. Следователно регистрационната карта, която земеделския производител ЕТ „И. Иванов – ЕКО“ е представил в хода на ревизията със заверка от длъжностно лице от ОД „Земеделие“ – Добрич за стопанската 2018/2019г. не би могла да бъде издадена, без да е представена актуална информация за дейността чрез анкетна карта с анкетни формуляри, поради което и непредставянето на анкетна карта с анкетни формуляри не може да обуслови извод за липса на качеството „регистриран земеделски производител“, предвидено като условие в чл.189б, ал.1 от ЗКПО. В подкрепа на извода, че за стопанската 2018/2019г. ЕТ „И. Иванов – ЕКО“, е регистриран земеделски производител е и факта на изплащането на помощ от ДФ „Земеделие“, представляваща възстановен акциз за гориво за същата стопанска година, който е установен по делото както от изисканите от ревизиращите органи справки от ДФ „Земеделие“, така и от заключението по ССчЕ. Тази помощ също не би могла да се отпусне, ако контролиращия орган е приел, че ЕТ не е регистриран земеделски производител. С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че Решение № 1001 от 30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 373/2025 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови решение, с което се отмени РА, в обжалваната му част. С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на НАП разноски и следва да се отмени и в тази му част. Вместо това, НАП следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „И. Иванов – ЕКО“, разноски по делото за двете съдебни инстанции. За първоинстанционното производство е представен списък на разноските и доказателства за плащане на следните разноски: за държавна такса – 25,56 евро, за вещо лице – 690,05 евро и за възнаграждение на адвокат – 5 339,24 евро. За касационната инстанция касаторът представя списък на разноските и доказателства за плащане за касационната инстанция в общ размер на 2 829,90 евро, от които 429,90 евро за държавна такса и 2400 евро за адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение само за първоинстанционното производство. Същото следва да се намали до минималния размер от 4 521 евро, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед изложеното, НАП следва да заплати на ЕТ „И. Иванов – ЕКО“ общо разноски за двете инстанции в размер на 8 066,51 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение