Решение № 16874 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7211/2013 г.

Решение № 16874 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7211/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия по хазарта против решение № 1448 от 01.03.2013 г. по адм. дело № 4019/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЧР-01-66/30.03.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Валери Кирилов Николов е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Николов против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 6, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта и нейната администрация, председателят е орган по назначаването на държавните служители в комисията), при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването са нарушени материалния закон и целта на закона, е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено закона, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая жалбоподателят пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначен на длъжност "главен експерт" и заема една от шестте щатни бройки за тази длъжност в отдел "Методология и разрешения" в дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" на Държавната комисия по хазарта съгласно длъжностното разписание от 16.02.2012 г. Със заповед № 3-163/30.03.2012 г. органът по назначаването, въз основа на докладна записка от директора на дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" предприема длъжностни промени в състава на дирекцията, като считано от 01.04.2012 г. една от бройките за длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и разрешения" в дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" е съкратена и от същата дата е разкрита една бройка за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол върху хазартната дейност" на същата дирекция. На основание цитираната заповед и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание на дирекцията, считано от 01.04.2012 г. бройките за длъжността "старши експерт" в отдел "Методология и разрешения" са намалени на 5, а тези за длъжността "главен инспектор в отдел "Контрол върху хазартната дейност" са увеличени на 4, като общата численост на дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност", в която са двата отдела е запазена (длъжностно разписание от 01.04.2012 г.). При тези данни следва да се приеме, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени. Действително длъжността, заемана от служителя, продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. При липсата на нормативно установено задължение за подбор между служителите, които заемат длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени принадлежи на органа по назначаването. Създадената нова бройка за длъжността "главен инспектор" в отдел "контрол върху хазартната дейност" е различна като функционални задължения от съкратената (2 бр. длъжностни характеристики, а доводи за идентичност на задълженията не са направени). Обстоятелството дали служителят отговаря на изискванията за заемане на новоразкритата длъжност и дали притежава квалификацията и уменията на изпълнява присъщите й задължения няма отношение към извършеното съкращаване, а засяга критериите и основанията за назначаване, които са извън предмета на настоящото дело. Поради това фактът, че Николов е заемал няколко месеца по-рано длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол върху хазартната дейност" е без значение за законосъобразността на издадената заповед, а съображенията на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Доводът, че органът по назначаването е длъжен да предложи новосъздадената длъжност на Николов също е неоснователен. Такова задължение не е установено в Закона за държавния служител, а и както вече се посочи преценката за това дали Николов може да изпълнява новата длъжност имат отношение към назначаването или преназначаването на служителя, което и извън предмета на настоящия казус. Изложеното мотивира настоящия състав да приема, че е налице реално съкращение на длъжността, заемана от служителя Николов и са налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е издадена с цел оптимизиране на работата в дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" (докладна записка на директора), поради което и целта на закона е изпълнена. Наличието на данни за намаляване на обема на работа в отдел "Методология и разрешения" не е необходимо условие за съкращението, тъй като за подобряване на ефективността е достатъчно същият обем работа да бъде възложен на по-малко служители. Ето защо като приема, че заповедта е издадена в противоречие със закона и неговата цел първоинстанционният съд постановява акт в противоречие с нормативната уредба. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на доказателствата и доводите на страните, но при неправилно тълкуване на материалния закон, както се посочи по-горе. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато посоченото в касационната жалба нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което обоснова извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Николов против заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение да бъде отхвърлена. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,