Решение № 14054 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2015 г.

Решение № 14054 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 40 от 21.04.2015 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. д. № 266/2014 г. С него съдът е отменил уведомителното му писмо в частта, в която е отказана оторизация по схемите и мерките за директни плащания на площ и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката му е върната за ново произнасяне в срок от един месец, от влизане на решението в сила. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като по изложените съображения в нея се моли, то да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави в сила обжалваното уведомително писмо. Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на разноски за юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба Антон Стоянов Тодоров взема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно и моли, касационната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като излага аргументи в подкрепа на становището си. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Административният съд - Кюстендил е отменил уведомителното писмо, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ-РА в обжалваната му част, като е приел, че то е постановено при допуснато съществено нарушение на производствените правила, които задължават административния орган да мотивира издадения от него индивидуален административен акт, като изложени фактическите и правните основания, послужили за издаването му - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че е бил сезиран с жалба, подадена от Антон Стоянов Тодоров от гр. Кюстендил, срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2013 г. с изх. № 02-100-6500/1337 от 12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ-РА. От посоченото уведомително писмо съдът е установил, че Антон Тодоров е подал заявление за подпомагане по: Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за национално доплащане на площ (СНДП), Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските (НР2). По всичките схеми и мерки за подпомагане е получил оторизирана сума в размер на нула лева, с изключение на СНДП, като уведомителното писмо в тази част не е било обжалвано. Относно СНДП Антон Тодоров е заявил осем БЗС/парцели, индивидуализирани в таблицата на стр. 1 от уведомителното писмо. Над таблицата, като правно основание за отказ за оторизация е посочен чл. 43, ал. 4 ЗПЗП, а след таблицата на отделни редове е посочено съдържанието на всяка една от колоните в таблицата и причините за направения отказ. Относно мярка НР1 Антон Тодоров е заявил две БЗС/парцели за подпомагане, индивидуализирани в таблицата под мярката на стр. 3 от уведомителното писмо, като над таблицата е посочено правното основание за отказа за оторизация - чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 11. След таблицата е посочено съдържанието на всяка една колона и конкретните причини за отказ за оторизация. Относно мярка НР2 Антон Тодоров е заявил шест броя БЗС/парцели, индивидуализирани в таблицата под мярката - стр. 6 от уведомителното писмо, като отново над таблицата е посочена причината за оторизираната сума в размер на нула лева, а под таблицата е посочено съдържанието на всяка една от колоните в нея. В обобщен вид в таблица на стр. 7 от уведомителното писмо е посочена заявената схема и мярка за подпомагане, площта на БЗС/парцели по съответната схема/мярка, установената площ, покриваща изискванията за минималните размери на стопанството, разликата между заявената площ за подпомагане и установената, процента на наддеклариране, санкционираната площ и оторизираната. Значението на всяка една колона е обяснено в съдържанието след таблицата. Общото за всичките заявени БЗС/парцели за подпомагане е, че за тях е извършена административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП в релевантната й редакция. При така извършената административна проверка, която представлява кръстосани проверки, чрез автоматизирани компютърни средства, чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е било установено, че за заявените БЗС/парцели, са били подадени заявления и от други земеделски стопани, за което жалбоподателят е бил уведомен с писмо с изх. № 02-100-655/1941 от 10.09.2013 г. Причината за отказа за тези части от БЗС/парцели е чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, поради неотстраняване на установеното двойно заявяване. Другата причина за отказа за оторизация е, че част от заявените БЗС/парцели попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", за кампания 2013 г., който е одобрен със заповед РД 09-114 от 27.02.2014 г. По искане на ответната страна съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, чиято задача е разширил и с въпросите, поставени от жалбоподателя. Заключението на вещото лице е прието от страните без оспорване, а съдът е приел за установено, че Антон Тодоров е представил доказателства за ползването на заявените БЗС/парцели, поради което застъпването относно него било отстранено. Съдът е приел, че фактическите основания, описани в уведомителното писмо не са съответствали на посочените правни основания - причините за отказа, като се е мотивирал с приетото заключение и с обстоятелството, че били посочени различни правни основания, без да е ясно те за кое от всяко едно БЗС/парцел се отнасят. Освен това съдът се е позовал на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., според който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място, като е посочил, че административният орган е следвало да изложи мотиви защо е приел за нецелесъобразно извършването на други проверки. Съдът в мотивите си е описал съдържанието на посочени от него разпоредби на отделните наредби, с които е уредено прилагането на различните регламенти за подпомагане, без да посочи какво следва от това. Като краен резултат е приел, че уведомителното писмо е постановено при допуснато съществено нарушение на производствените правила, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изследвал съдържанието на всяка една от попълнените колони от таблиците, за да посочи кое фактическо основание не е съответно и на какво. Относно установеното застъпване, което е относимо за всички БЗС-та по делото са приложени доказателства, от които е видно, че застъпването е с друго физическо лице и юридически лица. В случай, че те също са представили доказателства за правото на ползване или собственост върху заявените БЗС-та - следва извод, че застъпването не е отстранено, при което намира приложение чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в релевантната й редакция, действала към момента на издаване на уведомителното писмо. Заключението на вещото лице също не е съобразено с така представените доказателства за ползване на БЗС-тата от другите земеделски производители. Задачата на вещото лице е следвало да се насочи към обстоятелството дали от представените доказателства е установено неотстраняване на двойното застъпване и какво е установено след прилагането на чл. 18 от същата наредба. Отказа за оторизация по чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП относно всичките заявени БЗС-та следва да се провери с оглед на неотстраненото или отстранено застъпване. След това да се направи извод дали фактическите констатации в уведомителното писмо са съответни на установеното от съда, след което да се провери и адекватността на посоченото правно основание. Относно частта от БЗС-та, заявени за подпомагане, които излизат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", съдът не е съобразил извършените административни проверки при подаване на заявлението за подпомагане, намиращи се на лист 72 и лист 108 от административната преписка. При извършената административна проверка е установена грешка, сочеща на това, че част от заявените БЗС-та излизат извън допустимия специализиран слой. Това обстоятелства е било установено и с отговора на министъра на земеделието и храните по възражението - лист 21 от делото. Антон Тодоров е възразил срещу заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е открита процедурата по обновяването на специализирания слой на основание чл. 16г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, в частта й относно посочените от него осем броя парцели. В отговор на възражението е изпратено писмо с изх. № 94-4442 от 24.07.2014 г., подписано от министъра на земеделието и храните. От съдържанието на писмото е видно, че част от възраженията му са уважени. В същото писмо е посочено, че крайната заповед № РД 09-114 от 27.03.2013 г., с която е одобрен окончателния специализиран слой подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. По делото няма данни за обжалването на тази заповед, от което следва, че като необжалвана тя е влязла в законна сила. В тази връзка следва да се посочи, че вещото лице не е извършило проверка относно правилното дешифриране на цифровата ортофото карта направено от самолетно или сателитно заснемане, включително и извършване на теренни проверки, относно парцелите, заявени за подпомагане, поради което за съда е останала неизяснена фактическата обстановка относно установяване на това обстоятелства, че част от заявените БЗС-та излизат извън специализирания слой. Съдът не е съобразил, че двете причини, поради които е отказана оторизация са едни и същи за всичките БЗС-та заявени за подпомагане, поради което не е необходимо отделното описване на всяко едно БЗС. Съдът неправилно е счел, че при неприлагането на възможността, предвидена в чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. административният орган трябва да изложи мотиви, защо не предприема и други подходящи административни мерки за проверка. В случая не се касае за издаден административен акт при условията на оперативна самостоятелност, а за установено несъответствие при извършена кръстосана проверка, която може да бъде последвана от други проверки. На последно място по делото е останала необсъдена проверката извършена на място на двата парцела - лист 17-20 от делото, като контролния лист е подписан от жалбоподателя и констатациите отразени в контролния лист, а за нея са изложени твърдения и обстоятелства в жалбата на Антон Тодоров. Допуснатите многобройни нарушения на съдопроизводствените правила не могат да бъдат отстранени от касационната инстанция, което налага отмяна на решението при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да установи какви части от заявените БЗС-та за подпомагане са останали с неотстранено застъпване, както и какви части от тях са останали извън слоя "Площи в добро земеделско състояние". В случай на назначаване на експерт, ще следва да се съобразят приложените по делото писмени доказателства с установеното по заключението. Експертът ще трябва да извърши проверка относно правилното дешифриране на ортофото картата към момента на утвърждаване на специализирания слой, а не да преписва данните от таблиците в уведомителното писмо. Освен това съдът ще следва да съобрази и данните от контролния лист при извършената проверка на място. Направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсулт ще следва да се остави без уважение, с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение