Решение № 14535 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2011 г.

Решение № 14535 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на ДЗЗД "Пътстрой 2010", представлявано от Марин Господинов Иванов, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 231/07.01.2011 г., постановено от тричленен състав на ВАС, 4-то отд. по адм. дело № 14624 по описа за 2010 г., с което е отменено решение № 1324/26.10.2010 г. на КЗК и вместо него е отхвърлена жалбата на ДЗЗД "Пътстрой 2010" против решение № 192/09.09.2010 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за класиране на участниците и избор на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет "определяне на изпълнител за извършване поддържане /превантивно, текущо и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 735,259 км. Републикански пътища на територията на ОПУ Ловеч, стопанисвани от АПИ". Прави доводи за наличие на друго влязло в сила решение, с което спорът е разрешен по противоположен начин. Счита, че е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени влязлото в законна сила решение и да върне делото за нова разглеждане от друг състав. Ответната страна "Пи ЕС Ай" АД гр. Стара Загора, участник в "Обединение Ловеч 2010", чрез процесуалните представители на изпълнителния директор- адв. Владикин и Славов, взема становище за недопустимост на молбата като подадена от ненадлежна страна и алтернативно - за неоснователност на молбата. Претендират заплащане на разноски в производството. Ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, в писмени бележки на гл. юрисконсулт Кондов, взема становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на разноски. Ответните страни Комисия за защита на конкуренцията, "Пътприбор" ООД, участник в Обединение "Ловеч 2010", Обединение "Ловеч 2010", "Виастрой" АД, участник в ДЗЗД "Пътстрой 2010", "Бургаспътстрой" АД, участник в ДЗЗД "Пътстрой 2010", не вземат становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съдържа точно и мотивирано изложение на соченото основание за отмяна. Страната ДЗЗД "Пътстрой 2010" е участвала като такава по адм. дело № 14624 по описа за 2010 г. на ВАС, 4-то отд. и за нея постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Страната - молител е гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД, съгласно договор за създаване от 16.08.2010 г., сключен между "Виастрой" АД гр. Ловеч и "Бургаспътстрой" АД гр. Бургас, като последният е лидер на сдружението. Дружеството не притежава правосубектност като юридическо лице, но като сдружение на юридически лица, организационно обособено въз основа на закон /ЗЗД/, представлява "организация" по смисъла на § 1, т. 2 ДР АПК, съответно има право да оспорва административен акт и да участва в процеса като страна. Разгледано по същество искането е неоснователно. Производството по адм. дело № 14624/2010 г., пред ВАС, тричленен състав на четвърто отделение е по реда на чл. 122е ЗОП. Образувано е по жалба на "Пи Ес Ай" АД и "Пътприбор" ООД като участници в Обединение "Ловеч 2010" против решение № 1324 от 26.10.2010 г. на КЗК по преписка № 818/2010 г., с което е отменено решение № 192/09.09.2010 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за класиране на участниците и избор на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет "определяне на изпълнител за извършване поддържане /превантивно, текущо и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 735,259 км. Републикански пътища на територията на ОПУ Ловеч, стопанисвани от АПИ. Образуваното адм. дело е приключило с влязлото в сила решение № 231/07.01.2011 г., чиято отмяна се иска. С последното е отменено решението на КЗК и е отхвърлена жалбата. В искането си за отмяна, страната се позовава на влязло в сила решение № 6579 от 20.05.2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 13977/2008 г. С него са отхвърлени жалби на "Термодинамик" ООД София и "Пътно поддържане - Годеч" ЕООД и "Пътища и съоръжения" ЕАД против решение № 767/11.09.2008 г. на КЗК по преписка № 391/2008 г., с което решение е отменено решение № 128А/20.06.2008 г. на Директора на областно пътно управление София за класиране на участници и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "текущ ремонт и поддържане на 75.600 км републикански пътища на територията на ОПУ София, район РПС Своге". При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна, предявено на основание чл. 239, т. 4 от АПК за неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове - решение № 1324 от 26.10.2010 г. на КЗК по преписка № 818/2010 г. и решение № 767/11.09.2008 г. на КЗК по преписка № 391/2008 г. Различни са и страните, при които не е налице съвпадение на нито една от тях, която да е участвала и в двете производствата пред ВАС. Не се касае и за идентичен случай, тъй като единственото сходно обстоятелство между двата казуса е, че предмет на решението на КЗК е обществена поръчка по ЗОП, имаща за предмет определяне на изпълнител за поддържане на пътища. Липсва съвпадение дори между възложителите на поръчката и местонахождението на пътищата, чието поддържане е предмет на поръчката. Не е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, както изисква законът, за да са налице условията за прилагане на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и ТР № 6/25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ОС на съдиите на ВАС. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Липсата на една от задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 4 от АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощниците на ответната страна за присъждане на разноски, ще следва молителя, чрез двете правосубектни юридически лица, които са учредители на сдружението, да се осъди да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на ответника по молбата Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София и 2520 лв. на ответника "Пи ЕС Ай" АД гр. Стара Загора за възнаграждение за един адвокат, съобразно фактура на обща стойност 5040 лв. за изплатено възнаграждение за процесуално представителство на двама адвокати. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия