Решение № 1468 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9760/2013 г.

Решение № 1468 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9760/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Йордан Георгиев Христов срещу решение № 2194 от 2.04.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 2036/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2/5.01.2012 г. на Комисия за защита от дискриминация. Твърди се неправилност на съдебния акт поради нарушение на производствените правила и материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по постъпилата жалба. Ответната страна - Директорът на Център за спешна медицинска помощ - Търговище изразява становище срещу основателността на постъпилата жалба. Ответната страна - Калина Христова възразява срещу основателността и моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед направените от страните твърдения съдът съобрази: С обжалваното първоинстанционното съдебно решение, АССГ е установил и приел, че твърдяните от жалбоподателя факти не представляват дискриминация, тъй като неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 ЗЗДискр. Трябва да е налице и пряка връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. В частност факта, че Йордан Христов не е получил 8% увеличение за заплатата си, както и факта, че същият не е получил допълнително възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 2008 г., както останалите служители на ЦСМП Търговище, не представлява дискриминация по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Така постановеното решение, в частта, с която се отхвърля жалбата на Йордан Георгиев Христов срещу Решение № 2/5.01.2012 г. по преписка № 157/2010 г. на КЗД по отношение на установената в решението липса на дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Нормата на чл. 168, ал. 12 АПК въвежда задължението за първата инстанция да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Посочената норма на чл. 146 АПК предвижда изрично като основание за оспорване на административните актове - липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Конкретно в процесният казус спорът е отнесен към материално правната законосъобразност на акта на КЗД, и в частност съответствието му с разпоредбите на чл. 5 вр. чл. 4 вр. чл. 14 и чл. 18 ЗЗДискр. Тук е моментът да се подчертае, че депозираната от Йордан Христов жалба до КЗД е и за причиняване на тормоз. Доколкото деянието по чл. 5 ЗЗДискр. се основава на признаците по чл. 4 ЗЗДискр., то не по-малко съществено е, че тормозът представлява самостоятелно, отделно деяние, чието проявление и самостоятелни белези съдът не е изследвал с оглед данните по делото. Всъщност в съдебният акт липсва излагането на мотиви относно наличието или липсата на осъществен по отношение на жалбоподателя тормоз, какъвто е именно предмета на делото и каквато е депозираната пред АССГ жалба. Следва да се отбележи, че съгласно § 1 ДР на ЗЗДискрим. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В този контекст при новото разглеждане на делото АССГ следва да установи налице ли е изразено поведение с цел да накърни достойнството на лицето, поставящо го в унизителна, враждебна, принизяваща, обидна или застрашителна среда и ако да дали това поведение се основава на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Като е изложил съображения само относно наличието на дискриминация по чл. 4 ЗЗДискр., но не и относно наличието, респ. липсата на тормоз съобразно чл. 5 вр. § 1 ДР на ЗЗДискр., АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсата на мотиви на съдебния акт в тази връзка налагат отмяната му и връщането му за повторно разглеждане от друг състав на същия съд. В останалата част обжалваното решение е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че сходните обстоятелства - получено увеличение на работната заплата с 8% от колегите му, както и получено ДМС от същите за месеците октомври, ноември и декември 2008 г., налагат извода за дискриминирането му по отношение възнаграждение за труд, тъй като нито възнаграждението му е увеличено, нито е получил ДМС. На тази база съдът е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства. Разпоредбата на чл. 18. ЗЗДискр. гласи, че работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. Нормата на чл. чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр. повелява критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение да бъдат еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 . Т. е. законодателя е дефинирал реда по който следва да бъде уреден въпроса за допълнителното възнаграждение с оглед равното третиране на работниците, респ. служителите. ВАС вече е имал възможността да се произнесе, че разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр. налага изискване за еднаквост на критериите при оценяване, атестиране, и т. н. като е прието, че тези мотиви обосновават правния резултат в административното производство/в този смисъл виж Решение № 15536 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2011 г., / И пак в съответствие с вече утвърдената практика следва да се отбележи, че работодателят не може да пренебрегне принципа за равно възнаграждение по чл. 243 КТ, възпроизведен в чл. 14 на антидискриминационния закон./виж Решение на ВАС № 12597 от 1.10.2013 г. по адм. д. № 4756/2013 г./ По силата на чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, /приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., /допълнителни трудови възнаграждения могат да се определят с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения. Съгласно приетите вътрешни правила за работната заплата в ЦСМП - Търговище, парични награди за постигнати резултати на труда могат да се определят със заповед на директора. В конкретния казус при определянето на ДМС, работодателят се е ръководил от обективни критерии, като липсата или наличието на наложено дисциплинарно наказание и справяне с работата към момента на определянето на ДМС. В този контекст директорът на ЦСМП Търговище е аргументирал решението си да не бъде награден служителя Христов с ДМС с факта, че същият е наказан с "предупреждение за уволнение" със заповед от 31.10.2008 г., т. е. непосредствено преди определянето на паричните награди. Що се отнася до Емилия Маринова, изпълняваща длъжност "санитар" към ЦСПМ Търговище, спрямо която със Заповед от 20.02.2008 г. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", но която е получила ДМС в размер на половин заплата за м. ноември и м. декември, то за същата директорът е приел, че от момента на налагане наказанието - 20.02.2008 г. до изплащане на ДМС/ ноември 2008 г. т. е. 9 месеца по късно/ е подобрила работата си. Касаторът е наказан на 31.10.2008 г., непосредствено преди разпределянето на ДМС за месеците ноември и декември 2008 г. Следователно в случая не е налице неравно третиране, тъй като не е налице сходство на фактите, имащи значение за определяне на ДМС при Маринова и Христов. Ето защо като е приел, че в случая не е налице дискриминация АССГ е постановил решението си в тази част в съответствие с материалния закон. Правилен е и извода на съда, че неувеличаването на възнаграждението на Йордан Христов с 8%, каквото е увеличението за останалите служители, не представлява дискриминация, тъй като същият е вземал много по-високо възнаграждение от тях към момента на увеличението. Следва само да се добави, че видно от писмо № 91-00-194/10.06.2008 г. на МЗ, подписано от главния секретар на МЗ, целта на увеличението на възнагражденията е да доведе до намаляване диспропорциите във възнагражденията. При наличие на легитимно преследвана цел, и факта, че жалбоподателят получава 473 лв, при 356 лв възнаграждение на останалите служители на същата длъжност, то конкретното 8% увеличение не поставя същия по никакъв начин в по-неблагоприятно положение, предвид обстоятелството, че и след увеличението на заплатите на останалите служители, размерът на неговото възнаграждение остава по-висок. Именно намаляването на тази очевидна диспропорция в размера на получаваните възнаграждения в ЦСМП Търговище е целта на конкретното увеличение. Поради това касационната жалба срещу решението на АССГ в тази част е неоснователна, а решението в описаната по-горе част, като правилно, следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения касационната жалба е частично основателна, решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Йордан Георгив Христов срещу решение № 2/5.01.2012 г. по преписка № 157/2010 г. на КЗД по отношение на установената в решението липса на дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи: осъществен ли е тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗдискр. по отношение на касатора, както и да изложи съображения в подкрепа на своите изводи, след като обсъди всички доказателства, твърдения и възражения на страните по делото. В останалата част обжалванато решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение