Решение № 7736 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2016 г.

Решение № 7736 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна против Решение № 162/29.01.2016 г., постановено по административно дело № 3406/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. С оспореното решение е отменен Ревизионен акт № 271202138/24.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 730/15.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, с който на ЕТ "Чавуш - Аптраман Мехмед" са определени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 6 273,92 лева главница и 223,79 лева лихви за просрочие, и по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 11.2011 г., м. 12.2011 г. и м. 03.2012 г. общо в размер на 14 335,03 лева главница и 518,22 лихви. С решението приходната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съдът при анализ на установените по делото факти и по-конкретно приетата от него липса на доказателства, които да установяват факта на получаване на стоките по процесните фактури, които не са били осчетоводени от ревизирания търговец. Иска се отмяна на решението, след което спорът да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на А. Ю. М., действащ като ЕТ "Чавуш - Аптраман Мехмед" срещу ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпило писмено становище от адвокат В. - пълномощник на ответната по касация страна, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата, поради което се иска да бъде оставена без уважение и се потвърди постановеното от административния съд решение. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на ЕТ "Чавуш - Аптраман Мехмед" са определени допълнителни задължения по ЗДДС и по чл. 48 от ЗДДФЛ, след проведена ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Установено е, че ревизираното лице стопанисва магазин, находящ се в с. Тъкач, община Каолиново, от който извършва търговия с хранителни стоки, цигари, стоки за бита. В хода на ревизионното производство са събирани доказателства, целящи да се установи реалност на доставките на стоки по фактури, издадени от 11 доставчици, които не са били осчетоводени от едноличния търговец и съответно сумите по тях не са участвали във формиране на данъчната основа за облагане. След проверка в информационната система на НАП, проверка на счетоводните документи на ревизираното лице и въз основа на писмени обяснения и документи, представени от доставчиците, органите по приходите са приели, че са налице данни за неотчетени приходи от търговеца. Това обстоятелство е квалифицирано като основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Това е довело до определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК на база на доставната цена на незаприходените стоки, увеличена с декларирания от ревизираното лице процент надценка. Развилото се пред съда производство е поредно след като Върховният административен съд с Решение № 11986/11.11.2015 г. по административно дело № 11151/2014 г. е отменил предходно решение по спора, с което процесният ревизионен акт е бил обявен за нищожен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В мотивите на посоченото решение е прието, че ревизионният акт е валиден, тъй като лицето, възложило ревизията и определило компетентния орган, който да издаде акта, притежава териториална компетентност за това. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвид изложеното, правилно решаващият съд е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган, поради което не страда от пороци, сочещи на неговата нищожност. За да отмени оспорения ревизионен акт, съдът е достигнал до извода за липса на доказателства, установяващи осъществяването на доставките по процесните фактури. Този извод се споделя от настоящата съдебна инстанция, поради следните съображения: Освен фактурите, други документи, установяващи осъществяване на спорните доставки, не са представени по делото. Фактурите, издадени от осем от доставчиците /ЕТ "Теодор Бабаров - Клио Комерс", "Иван Костов - Ивко" ООД, "Табак Трейдинг Партнър" ООД, "Алекс 2006" ЕООД, "Табак Логистик Груп Варна" ООД, "Грестокомерс" ЕООД, "Кавен Орбико" ЕООД и "Мелпомена" ООД/, не са подписани "за получател" и липсват други подписани от ревизираното лице документи за получаване на стоките в негово разпореждане. Фактурата, издадена от "Метро Кеш енд Кери" ЕООД, по която ревизираното лице не отрича да е получило стоките, правилно е приета от съда, че не доказва укриване на доходи, тъй като има за предмет шатра и соларна лампа, които стоки нямат връзка с търговската му дейност. По делото е установено, че две фактури, а именно - фактурата, издадена от "Черневи" ООД и една от фактурите, издадени от "Табак 4" ООД, са подписани "за получател" от Ф. Ю., за който се оспорва, че е имал такова правомощие. Установено е още, че част от фактурите с издател "Табак 4" ООД са подписани от лицето С. Ю., но същата е била в трудови правоотношения с едноличния търговец за периода м. 01.2011 г. - м. 04.2011 г., като през този период подписаната от нея фактура е само една. Първоинстанционният съд правилно е приел, че и тези единични фактури не обективират реално осъществени доставки, предвид спорното обстоятелство дали лицата, които са ги подписали, са разполагали с такова правомощие и най-вече с оглед факта, че приходните органи не са изследвали в пълнота въпросите, свързани със заплащане на стоките, транспортирането и получаването им, както и с оглед неизвършената насрещна проверка на "Табак 4" ООД. Действително, фактурите са отразени от доставчиците в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС, но писмените обяснения на техните представители съдържат само обща информация относно доставките, без конкретни данни. Липсата на подпис във фактурите за получател не е съществено за формата им и не е определящо за крайния изход на спора, както правилно е приел съда. Но за целите на данъчното облагане е било необходимо приходната администрация да докаже, че отразените във фактурите стопански операции са действително осъществени, което не е сторено в случая. Освен това, тъй като предмет на спорните доставки са родово-определени вещи, процесните неподписани фактури не могат да служат като доказателство за постигнато съгласие между страните по доставката, както и за получаване на стоките в разпореждане на търговеца. Следователно, обоснован е изводът на първостепенния съд за това, че по делото не са установени облагаеми доставки и укрити приходи от страна на едноличния търговец, поради което не са били налице основанията, разписани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По изложените по-горе мотиви, правилно съдът е приел за незаконосъобразен ревизионния акт и по отношение на определените с него допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, които са изчислени въз основа на данъчната основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид събраните по делото доказателства, неоснователни са доводите, съдържащи се в касационната жалба за това, че спорните доставки са били осъществени. Тези доводи са и в противоречие с установената практика на ревизиращите органи по този въпрос в случаите, когато следва да се преценява реалност на доставката за нуждите на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. В конкретния случай този подход не е използван, а напротив - въз основа на твърде ограничените данни, събрани в хода на ревизионното производство е възприет неправилния извод за наличие на облагаеми доставки и от там на укрити от лицето приходи. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от посочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователно се явява искането на приходната администрация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От страна на ответника по касационната жалба не са представени доказателства за сторени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение