Решение № 12807 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7688/2010 г.

Решение № 12807 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7688/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК Северен Централен район против решение № 19 от 19.04.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 882/2009 г., с което се отменя заповед № ДК-10-18/09.11.2009 г. на началника на РДНСК - Велико Търново, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ за отмяна на разрешение за строеж № 47/27.08.2009 г. на гл. архитект на община Елена на името на Марийка Георгиева Брешкова за строеж: "Промяна предназначение на съществуващо дюкянско помещение в офис" в УПИ IV-799, кв. 38 по плана на гр. Елена заедно с одобрения на 27.08.2009 г. инвестиционен проект. В касационната жалба се излагат доводи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответните страни община Елена и Марийка Георгиева Брешкова писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като отмененото с нея разрешение за строеж касае преустройство и промяна предназначението на обект за нежилищни нужди, без съществено изменение в обща част на сградата /фасадата/, за което не се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост - чл. 38, ал. 5 и чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеното по делото, че Марийка Брешкова е собственик на процесното дюкянско помещение от сграда в режим на етажна собственост, за което е разрешена промяна в предназначението му за офис, правилно е приетото от съда, че за нея не се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост - чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Допуснато е преустройството на обект за нежилищни нужди и с оглед бъдещото предназначение на същия-адвокатска кантора, не следва да се очаква наднормено шумово и друго замърсяване. Предвижданите архитектурни промени са малки, като по-значителната от тях е смяната на мястото на входната врата на южната фасада на сградата /среден от общо три отвора на тази фасада/, с това на съществуващия прозорец в дясно от нея. При тази промяна се запазва архитектурното членение на фасадата, при незначителни промени в общия изглед на същата. Така предвидените изменения във фасадата, която е обща част на сградата, не са съществени, както правилно и в съответствие с материалния закон приема и административният съд. За преустройството на собствено помещение без съществено изменение на обща част на сградата не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост - чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая не се засягат техни права и законни интереси, поради което те нямат правен интерес да обжалват издаденото разрешение за строеж. Етажните собственици не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ и подадената жалба срещу РС е недопустима. Като се е произнесъл по недопустима жалба началникът на РДНСК е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена с обжалваното решение. Без значение за правото на жалба срещу РС е обстоятелството дали сградата е архитектурен паметник на културата. Отделно от това, по делото липсват доказателства за провеждане на изискуемата процедура по регистрация на обекта по действащата тогава Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата, издадена от председателя на Комитета за култура, обн. ДВ, бр. 6/19.01.79 г. Според действащия застроителен план на гр. Елена, сградата не е отразена като паметник на културата и е предвидена за разрушаване и ново застрояване, което е удостоверено от кмета на община Елена. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва ад бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,