Решение № 9691 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6860/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Й. П. от гр. Горна Оряховица, чрез процесуален представител- адв. К. Славев , против Решение 110 от 18.04.2023 г., постановено по адм. д. 642/2022 г. по описа на Административен Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 430 от 09.09.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ по преписка 6/2021 година. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Решение 430 от 09.09.2022 г. на КЗД и се признае за установено, че спрямо него са извършени нарушения по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. / по заявените признаци "лично положение" увреждане, семейно положение и възраст, съгласно чл. 4, ал. 1 от същия. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. Михайлова , с писмено становище оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Община Горна Оряховица, чрез процесуален представител -В. Енчева, лице с юридическа правоспособност, с писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 430 от 09.09.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 6/2021 г., с което е установено, че с действията си Община Горна Оряховица не е извършила дискриминация , под формата на тормоз по признаци лично положение, увреждане, семейно положение и възраст по отношение на В. Й. П. наемател на общинско жилище. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 65, т. 1- т. 4 във връзка с чл. 48, ал. 3 ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65 - чл. 66 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 59 от АПК, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. След анализ на относимите разпоредби от ЗЗДискр. и ЗИНЗС първоинстанционният съд е приел за законосъобразен изводът на КЗД, че не е налице дискриминация и тормоз от Община Горна Оряховица спрямо П.- чрез бездействие- не предприемане на действия по подобряване състоянието на обитаваното от него жилище. Приел е първоинстанционния съд, че след като е налице гражданско правна връзка /наемни правоотношения/ между страните, то споровете по изпълнение на задълженията по изпълнение на този договор стоят извън компетентността на административния орган -КЗД и административния съд. Сочи се, че по делото не е установено общинската администрация да е третирала различно други наематели на общински жилища. Обобщаващият извод на първоинстанционния съд е , че макар и безспорно установено наличие на лоши битови условия в общинските жилища- състоянието им се дължи изцяло на ниско ниво на хигиена в общите части на сградата и неправилната експлоатация на канализационната система, но не и на бездействие на Община -Горна Оряховица. По изложените съображения първоинстанционният съд постановил оспореното решение. Решението на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания относно форма и съдържание и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила Настоящият състав споделя и извода му, че решението на КЗД е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. За да е налице "пряка дискриминация", по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., както неведнъж е приемал Върховния административен съд в актовете си , следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия й състав: 1). по-неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2). лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т. нар. "сравнител"; 3). по-неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 4). наличие на причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения признак, като по-неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5). липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. Дискриминационното третиране пък под формата на "тормоз" е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5 във вр. с §. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Следователно фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице /обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак. В процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на визираните форми на дискриминация по отношение на касатора по заявените признаци "лично положение", "увреждане", семейно положение и възраст. Освен това, принципът по който е настанен като наемател в общинско жилище , е приложим спрямо всички останали наематели в общинския блок и не е налице неравно третиране между наемателите касаещо битовите и хигиенни условия на общинските жилища. По делото не се сочи и "сравнител", съобразно който да бъде установено неравенство в подхода във връзка с изложените по-горе обстоятелства. Недоказването на елементите от фактическия състав на дискриминационно третиране по чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от ЗЗДискр. обосновава извода за липса на пряка дискриминация и тормоз осъществени спрямо В. П. по визираните признаци. Като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Комисия за защита от дискриминация гр. София ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение