Решение № 7699 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2012 г.

Решение № 7699 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Пазарджик чрез процесуалния му представител адв. Иван Йорданов срещу решение № 338 от 03.07.2012 г., постановено по адм. дело № 364 от 2012 г. по описа на Административния съд - Пазарджик. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Срещу същото съдебно решение по делото е постъпила и втора касационна жалба от Десислава Ангелова Тодорова от гр. Пазарджик- ответник в първоинстанционното съдебно производство, с развити доводи за недопустимост на първоинстанционното решение по отношение наведените в протеста на окръжната прокуратура доводи за незаконосъобразност на решението на ОбС-Пазарджик поради постановяването му при съществено противоречие с административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Според втория касатор решението в тази му част е недопустимо, тъй като протестът на прокуратурата е подаден извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 4 от АПК. Десислава Тодорова развива и доводи за неправилност на съдебното решение, с което е обявена нищожността на акта на общинския съвет поради постановяването му в противоречие на процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационните жалби, прокурорът при Окръжна прокуратура - Пазарджик, редовно призован, не се явява, не депозира отговори на касационните жалби, както и писмено становище по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

С обжалваното решение АС-Пазарджик в производство по чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост е обявил нищожността на Решение № 51 на общински съвет- Пазарджик, прието с протокол № 3 от заседание на общинския съвет, проведено на 23.02.2012 г. С процесното решение е изменено Решение № 33 на ОбС-Пазарджик, прието с Протокол № 4 от 26.02.2009 г. като е намалена цената, съответстваща на частта на общината в съсобствения имот с идентификатор № 55155.503.187 по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със заповед № КД-14-13-21/10.01.2009 г. на началника на СГКК-Пазарджик, от 55 848 лв. на 21 502 лв. и е възложено на кмета на общината да осъществи процедурата по доброволна делба на съсобствения между общината и Десислава Тодорова недвижим имот по новоопределената цена.

На база събраните по делото доказателства съдът е констатирал, че с Решение № 33, прието с Протокол № 4 на заседание на ОбС-Пазарджик, проведено на 26.02.2009 г. общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разрешил извършването на доброволна делба на съсобствен между община-Пазарджик и Десислава Тодорова недвижим имот с идентификатор 55155.503.187 по КК и КР на гр. Пазарджик, в резултат на която целият имот да бъде възложен на Десислава Тодорова, която следва да заплати на община- Пазарджик сумата от 56 862 лв, съставляваща равностойността на притежаваната от общината идеална част в съсобствеността. Същото решение е обжалвано по административен ред от заинтересованите лица Валери и Йорданка Стоянови, като с решение № 101/28.02.2011 г. по адм. д. № 327/2010 г. на Административен съд - Пазарджик жалбата им срещу решението на общинския съвет е отхвърлена. Решението на АС-Пазарджик е оставено в сила с решение № 8704/20.06.2011 г. по адм. д. № 5410/2011 г. по описа на ВАС, трето отделение, в резултат на което Решение № 33/26.02.2009 г. на ОбС-Пазарджик влиза в законна сила, считано от 20.06.2011 г.

С обжалваното решение № 51/23.02.2012 г. общинският съвет е изменил влязлото в сила свое Решение № 33/26.02.2009 г. като е намалил определената в първото решение сума, която Десислава Тодорова следва да изплати на общината в уравнение на дела й от съсобствеността от 56 862 лв. на 21 502 лв.

Съдът е приел, че така постановеното решение на ОбС-Пазарджик е нищожно като постановено при пълна липса на основание по чл. 99 във вр. с чл. 106 от АПК. По съществото си обжалваното решение № 51/23.02.2012 г. е постановено в производство по възобновяване по Глава седма от АПК. Общинският съвет не е имал право да изменя влязло в сила след потвърждаването му по съдебен ред свое решение, тъй като съгласно чл. 106 от АПК когато административният акт е бил оспорен пред съд, за възобновяването се прилага Глава четиринадесета от АПК - т. е. същият може да бъде отменен / не и изменен/ по съдебен, а не по административен ред.

Касационните жалби са неоснователни.

1. По касационната жалба на общински съвет - Пазарджик:

Неоснователни са развитите в касационната жалба на ОбС-Пазарджик доводи за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустим протест, предявен от правен субект, който по силата на чл. 45 от ЗМСМА нямал право на оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от ЗОбС актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен в случаите по Закона за публично-частното партньорство. Разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА не посочва само областния управител и кмета като страни, които валидно могат да оспорят акт на общинския съвет за разпореждане с общинска собственост. Съгласно общата разпоредба на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА всички правни субекти, засегнати от акт на общинския съвет, могат да го оспорват пред съответния административен съд. Според специалната процесуална легитимация на прокурора, установена в чл. 126 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, същият има право да протестира процесното решение на общинския съвет, доколкото е налице засегнат със същото обществен интерес - в резултат на това решение приходът от доброволната делба за общината би се намалил наполовина.

Неоснователни са и развитите от касатора доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че протестираното решение имало частно-правен, а не административен характер и потвърждаването му от съда не го превръщало в "стабилен административен акт" от една страна, а от друга страна - неотчитане на обстоятелството, че това решение попадало в хипотезата на чл. 21, ал. 5 и не подлежало на самостоятелен контрол.

Както разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от ЗОбС, така и разпоредбата на чл. 45, ал. 3 във вр. с ал. 12 от ЗМСМА предвиждат, че актовете на общинските съвети за разпореждане с общинска собственост, съответно - актовете, с които предходни актове на разпореждане се изменят относно съществени елементи на разпоредителната сделка, подлежат на оспорване пред административния съд по реда на АПК. Независимо от характеристиката на тези актове, щом подлежат на оспорване пред административните съдилища по реда на АПК, постановеното окончателно съдебно решение, с което жалбата срещу такъв акт е отхвърлена, има действието по чл. 177, ал. 1, предл. първо от АПК- решението е задължително за страните по делото.

След като това е така, правилни са решаващите изводи на АС-Пазарджик за нищожност на протестираното решение на ОбС-Пазарджик като постановено извън предоставената на общинския съвет компетентност по чл. 99 от АПК предвид разпоредбата на чл. 106 от АПК. Съгласно чл. 106 от АПК когато административният акт е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета от АПК - "Отмяна на влезли в сила съдебни актове".

2. По касационната жалба на Десислава Ангелова Тодорова от гр. Пазарджик:

Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания за недопустимост на съдебното решение поради просрочие на протеста. Според касаторката, тъй като развитите в протеста доводи за незаконосъобразност на акта на общинския съвет касаели допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон- пороци на акта извън нищожността, съдът е следвало да преценява допустимостта на протеста с оглед срока по чл. 149, ал. 4 от АПК, а не на основание чл. 149, ал. 5 от АПК. Тъй като срокът по чл. 149, ал. 4 от АПК е изтекъл към датата на подаване на протеста, същият бил недопустим като просрочен.

За да се прецени дали протестът е просрочен или не с оглед разпоредбите на чл. 149, ал. 4 и ал. 5 от АПК, следва да се изходи от наведените в същия пороци на протестирания акт на общинския съвет - т. е. дали с протеста се твърди нищожност или унищожаемост на акта. Тъй като прокурорът от ОП-Пазарджик твърди единствено нищожност на решението на общинския съвет, протестът с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК следва да се приеме за предявен в срок.

Обжалваното съдебно решение е правилно, макар и по частично различни от развитите в него съображения.

Правилно АС- Пазарджик е приел, че протестираният акт на ОбС-Пазарджик е нищожен. Нищожността му обаче се изразява не в постановяването му в грубо противоречие с административнопроизводствените правила и при пълна липса на основание, в какъвто смисъл са мотивите на съда, а поради липса на материална компетентност общинският съвет да се произнесе по чл. 99 от АПК и да измени влязъл в сила свой акт, след като същият е потвърден с влязло в сила съдебно решение, поради което приложима в случая е разпоредбата на чл. 106 от АПК- компетентен е Върховният административен съд, а не административният орган, издал влезлия в сила акт.

С оглед гореизложеното и двете касационни жалби се явяват неоснователни. Съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение