Решение № 13833 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2017 г.

Решение № 13833 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Т. Б." ЕАД гр. С., против Решение № 2025/27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 14/2017 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Заповед № 1019/16.11.2016 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите. С оспорената заповед е забранено на "Т. Б." ЕАД да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от Закон за защита на потребителите, а именно - да спира без правно основание предоставянето на услуги към потребителите. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Председателя на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Т. Б." ЕАД, срещу Заповед № 1019/16.11.2016 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия. Изложени са подробни съображения, че в случая е налице нелоялна търговска практика, тъй като дружеството жалбоподател е действал недобросъвестно и непрофесионално, като без основание ограничил изходящите обаждания на потребителя, въпреки извършеното от него в срок плащане на дължимото задължение за ползване на мобилна услуга. Прието е, че административният акт съответства и на целта на закона, формулирана в чл. 68б във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП - осигуряване защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. При тези изводи съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и релевантната към спора материалноправна уредба. Правилно е посочено, че оспорената пред него заповед, с която на мобилния оператор е забранено при упражняване на търговската дейност да използва нелоялна търговска практика, като спира без правно основание предоставянето на услуги към потребителите, е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. За да е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Използването на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. Тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; 3. Да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, който засяга или към когото е насочена. В конкретния случай мобилният оператор е спрял изходящите повиквания и на двата телефона на потребител, на основание "неплатена фактура", като по делото е установено, че фактурата на 02.07.2016 г. е била платена от потребителя и не е имало основание за спиране на услугите. Касае се за неотразяване на извършено разплащане, което се явява по своята същност бездействие по смисъла на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, което няма технически, а организационен характер. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът правилно е приел, че са били налице основания за нейното издаване, тъй като е налице нелоялна търговска практика, след като мобилният оператор е действал недобросъвестно, като без основание е ограничил изходящите обаждания на потребителя, въпреки извършеното от него заплащане в срок. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение