Решение № 6725 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4686/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. М. и Д. Г. М., чрез адв. Найденов, срещу Решение 1931/27.02.2025г., постановено по адм. дело 758/2024г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Адв. Найденов претендира, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът заместник кмет по СИРР на Община Бургас, не взима становище по касационната жалба, а в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ж. Д. М., срещу Заповед 2603 от 16.08.2023г. на Заместник кмета по СИРР на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, му е наредено, да премахне незаконен строеж едноетажна масивна сграда с два навеса и външна тоалетна , находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.10.939 по КК на гр.Бургас, в местността [местност], землище на [заличен текст], гр.Бургас, и му е определен 30 - дневен срок за доброволно изпълнение. За да стигне до този резултат, административният съд извършил подробен съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и приета СТЕ, и се произнесъл аргументирано по всички възражения на оспорващия. Приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с правомощия по делегация, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. От фактическа страна съдът приел, че собственик на поземления имот с идентификатор 07079.10.939 по КК на гр.Бургас, в местността [местност], землище на [заличен текст], гр.Бургас, в който са построени процесните незаконни строежи е дружеството Ем Джи Пропъртис ЕООД, като то не е учредявало право на строеж в него. Имотът е част от горска територия и е с начин на трайно ползване - за друг вид дървопроизводителна гора. Кадастрален, регулационен и застроителен план на зона за обществен отдих в лесопарк Росенец - гр.Бургас е одобрен със Заповед 1144 от 11.09.1990г. на ОНС-Бургас, но територията, в която са построени процесните строежи е извън обхвата на плана.По сигнал на дружеството собственик на имота, на 19.09.2022г. работна група от служители от службата по Контрол на строителството при община Бургас са извършили оглед на място в процесния ПИ, за което е съставен констативен протокол /КП/ П-50/20.09.2022г. Установили, че в него са изградени масивна постройка с два навеса с общ едноскатен покрив - дървена конструкция, с обща приблизителна площ 28 кв.м. и тоалетна с площ 3 кв.м. На 30.09.2022г. на строежа е залепено съобщение за започнатото административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ На 17.11.2022г., въз основа на КП е съставен Констативен акт /КА/ П-8 от 17.11.22г. Установените строежи са квалифицирани като такива от пета категория и описани като масивна едноетажна сграда с размери 3.80м / 3.30 м. и височина 3,00 м., измазана и завършена, към югоизточната фасада на сградата е направен масивен дървен навес, с размери 3.80/3.00 метра и височина 3,00 метра, а към югозападната фасада е изграден масивен дървен навес с размери 1.90/1.80 метра и височина 3,00 метра, подпрени с дървени колони, трайно свързани с изпълнена бетонова настилка под същите и покрити с хидроизолационен материал, като покрива на сградата и двата навеса са с обща едноскатна покривна конструкция. От север на сградата е изградена външна тоалетна с размери 1.40 / 2.00 метра и приблизителна височина 2,00 метра. Строежите са електрифицирани и водоснабдени. Отразено е, че извършителя и периода на изграждане на строежите не могат да бъдат установени, тъй като към момента на проверката строежите са необитаеми. Констатирано е, че строежът е направен в чужд имот, без учредено право на строеж и без каквито и да било строителни книжа и одобрени проекти. Приложена е окомерна схема и снимки на строежите. Изрично е посочено, че актът е съставен в отсъствие на извършителя на строежа, а възражения срещу него могат да бъдат подавани в Община Бургас, дирекция ЦАУ-Приморие в 7-дневен срок от датата на връчване. На 22.11.2022г. КА е залепен на процесния строеж, както и на таблото за обяви в сградата на Дирекция ЦАУ- Приморие . На 01.12.2022г. е констатирана липсата на подадено възражение в законоустановеният срок срещу КА, като е прието, че е съобщен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Въз основа на констатациите по КА, е издадена процесната Заповед 2603 от 16.08.2023г. Същата на 11.04.2024г. е поставена на процесния строеж, както и на таблото за обяви в общинската администрация. В законоустановения срок е подадено възражение /жалба/ от Ж. М.. От показанията на разпитан свидетел се установява, че процесните строежи са изградени около 1999-2000г. и в тях Ж. М. и Д. М. живеят постоянно. От възражението на М. срещу заповедта и от изложеното от него в жалбата срещу нея, е видно, че същия е извършител на процесните строежи и живее постоянно със съпругата си Д. М. в тях. От представени удостоверения от Община Бургас от 11.09.2024г. с актуалност на информацията към 16.01.2025г. и декларация от Ж. М. и Д. М., се установява, че двамата нямат собствени недвижими имоти на територията на Община Бургас. От приложени справки от данни, вписани по партидите на двамата съпрузи, както и нотариален акт за дарение на недвижим имот 87, том първи, рег. 805, дело 77 от 2024г., съставен на 30.01.2024г., се установява, че жалбоподателят М. и заинтересованата страна М., чрез дарение на дъщеря си, са прехвърлили собствеността на недвижим имот находящ се на адрес: гр.Бургас, [адрес], с площ 1000 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът извел правни изводи, че по безспорен начин е установено наличие на визираното в заповедта фактическо и правно основание по чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Касае се за строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, буква в от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, с точно описани параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, които са изградени без одобрени строителните книжа и без разрешение за строеж /по този въпрос липсва спор между страните/, които не са търпими и не попадат в никоя от изключителните хипотези на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и не следва да бъдат преповтаряни в пълнота. ПИ с идентификатор 07079.10.939 по КК на гр.Бургас, в местността [местност], землище на [заличен текст], гр.Бургас, в който са построени процесните незаконни строежи е собственост на дружеството Ем Джи Пропъртис ЕООД, като то не е учредявало право на строеж в него. Имотът е част от горска територия, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, и е с начин на трайно ползване - за друг вид дървопроизводителна гора. Липсват доказателства за него да е извършвана промяна на предназначението му и да е одобряван ПУП-ПРЗ, съответно той продължава да е със статут на горска територия. Съгласно чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗГ- строителство в горските територии без промяна на предназначението и след издаване на разрешение при условията и по реда на ЗУТ и на наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1 от Закона за горите, каквито безспорно процесните строежи не представляват. Няма данни и за това имотът да попада сред изключенията по чл. 2, ал. 3, т. 1 - 4 от Закона за горите. Процесните строежи са изградени при липса на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Строежите не са търпими по смисъла на ЗУТ. С оглед периода на изграждането им е неприложим § 16 от ПР на ЗУТ Дори да се приеме, че строителството е реализирано в периода по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежите не биха могли да се счетат за търпими, тъй като са недопустими по аргумент от чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗГ. Изложеното сочи на безспорно установени незаконни строежи, подлежащи на премахване по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за тяхната търпимост. Развитите с първоинстанционната жалба и с касационната такава, доводи за нарушаване на чл.8 от ЕКЗПЧОС, аргументирано и в синхон с доказателствата, материалния закон и съдебната практика, са отхвърлени от административния съд. С оглед горното, възраженията, наведени с касационната жалба, се явяват неоснователи и преповтарящи наведените такива пред първоинстанционния съд. По всички тях съдът се е произнесъл с мотиви, споделени от настоящия касационен състав. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,