Решение № 2995 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2012 г.

Решение № 2995 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 22 от 12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 322/2011 г. по описа на Административен съд - Шумен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Кямил Рамадан Шабан от с. Тушовица, община Върбица, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/31752 от 20.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Кямил Шабан е установена недължимо платена сума в размер на 1745.36 лв. за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 27/150709/34212, дължаща се на констатирано намаление на годната за подпомагане площ спрямо първоначално заявената. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в непосочване на фактически и правни основания за издаването му по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК -т. е. липса на мотиви. Съдът е развил доводи и за други, допуснати при постановяване на акта, съществени процесуални нарушения- непровеждане на допълнителна административна процедура по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., явяваща се задължителна при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки; неуведомяване на земеделския производител за отпочналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което същият е лишен от правото да участва в него, да присъства на проверките, да прави възражения и представя доказателства и др. Отделно от това, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК. Според съда приложима е била разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която Шукри не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е решаващият извод на съда за липса на мотиви на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт /какъвто безспорно е АУПДВ/ следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът е приел, че такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал единствено на "новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази".., съгласно която..."е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 1745.36 лв. се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техният размер; причините, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; критериите, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др. Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Наред с горното, правилно съдът е приел, че при постановяване на обжалвания АУПДВ са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на база на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт. Настоящият състав на ВАС, III-то отделение споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, Кямил Шабан е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане е извършена една кръстосана проверка, която установява частично съвпадение между заявените за подпомагане площи и констатираните допустими за подпомагане такива. Едва при допълнителна проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че цялата оторизирана субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На база горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което, чрез деклариране на неверни данни, да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомен въобще за провеждането на тази последваща проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като Шабан не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт - 20.07.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. / преповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004/, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Обстоятелството, че административният орган и първостепенният съд в мотивите на съдебното решение са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е порок на акта или на съдебното решение, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г., макар и отменен, считано от 01.01.2010 г., Регламент/ЕО/ № 796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата. Нещо повече - според разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 /приповторена дословно в чл. 80, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г./, дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението, е извършено на 16.12.2009 г. и на 08.02.2010 г., а административният акт е издаден на 20.07.2011 г. - т. е. повече от една година след плащането, което преклудира възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид гореизложеното решението на АС-Шумен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК