Решение № 5799 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13773/2017 г.

Решение № 5799 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13773/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "В. и. 2010" ООД, ЕИК- *********; "СИН" 96" ООД, ЕИК- *********; "Т. с." ООД, ЕИК- *********; " В ЕНД П" ООД, ЕИК- *********; Р. Г. К. като управител на ЕТ "Н.-М. К.-Р. К.", ЕИК- *********, Д. К. Д. и ЕТ "А. М.", ЕИК ********* против решение № 1521/12.09.2017 г., постановено по адм. д. № 3058/2016 г. по описа на Административен съд П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "В. и. 2010" ООД, ЕИК- *********; "СИН" 96" ООД, ЕИК- *********; "Т. с." ООД, ЕИК- *********; " В ЕНД П" ООД, ЕИК- *********; Р. Г. К. като управител на ЕТ "Н.-М. К.-Р. К.", ЕИК- ********* против заповед № ДК-10-ЮЦР-57 от 17.11.2016 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата и е оставено в сила разрешение на строеж № 32/10.10.2016 г. Разрешението за строеж е за обект "Временен паркинг" и е издадено на правно основание чл. 148 вр. чл. 55 ЗУТ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. По законосъобразноста на обжалваното решение този съд излага следните съображения. Обосновано и правилно е прието от решаващия съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от чл. 59, ал. 2 АПК форма, съдържа посочените в тази разпоредба реквизити и в частност - фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Прието е, че жалбата е допустима по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, а в нея самата се съдържат изводи, че не се засягат права на жалбоподателите като собственици на обекти, чието право на преминаване е уредено в чл. 192 ЗУТ. Отделен въпрос е дали тази хипотеза е налице от фактическа и правна страна. Касационната жалба е основателна и по съществото на правния спор. Установено е, че процесното разрешение за строеж е за временен строеж по чл. 55 ЗУТ, чието изграждане е допустимо в незастроени поземлени имоти, съгласно редакцията на разпоредбата към датата на издаване на акта. Това условие на закона не е изпълнено, поради което процесната заповед на началника на РДНСК - ЮЦР и потвърденото със същата разрешение за строеж на временен открит паркинг са незаконосъобразни. Решението на първоинстанционния съд също е неправилно и подлежи на касационна отмяна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е потвърдил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед и оставеното с нея в сила строително разрешение - съответно отменени. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, административният орган, издал отменения административен акт следва да бъде осъден да заплати поисканите и доказани разноски на жалбоподателите за двете инстанции, по представения списък, в размер на 2400 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав