Решение № 1772 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 139/2016 г.

Решение № 1772 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 139/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С., гражданин на Украйна, подадена чрез процесуален представител адв. П. Желев, против решение № 6556/28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 8039/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Възразява, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства от личната бежанска история на чужденеца, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с писмено становище, чрез юрк. Д. Петровска и в съдебна зала, чрез юрк. Д. Славова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. След дадените от касационния жалбоподател обяснения, възразява, че същите са в противоречие с разказа му пред административния орган. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно решаващият съд е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В тази връзка е отчетено и вътрешното положение в страната по произход, съгласно приложните справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, по данни на които в Украйна не е налице въоръжен конфликт и следователно за оспорващия не съществува заплаха, поради ситуация на безогледно насилие. Съдебният акт има предписаното в чл. 172а, ал. 1 и 2 от АПК съдържание, а обстоятелството, че изводът на съдебния състав за недоказаност на определеното в ЗУБ основание за предоставяне на статут, съвпада с извода на административния орган по този въпрос, не означава липса на собствени мотиви. При издаване на съдебното решение първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки, нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението се явява правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М. С., гражданин на Украйна, против решение № 5597/15.07.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че изложените причини за напускане на страната на произход на чужденеца, не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец. Прието е, че видно от изявленията на М. С., същият не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е приел за обосновано становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. С. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Установил е, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Обсъдена е актуалната обстановка в Украйна по приложените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ и е прието, че въз основа на нея не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилно съдът е посочил, че от изложените от чужденеца причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 от ЗУБ. Същият е заявил, че не е имал никакви проблеми с украинските власти, а единствената причина, поради която не желае да се завърне в родината си, е опасението му за евентуална военна мобилизация. Правилно съдът е посочил, че този довод е неоснователен поради факта, че когато отишъл при органите на МВР и обяснил, че има четири деца, държавните органи са отложили мобилизацията му. Относно твърденията на чужденеца, че е бил търсен от други хора с цел мобилизация, правилно е прието, че това са хора от обществени паравоенни формирования, а не официални органи на властта на Украйна, още повече, че М. С. сам е посочил, че в един момент горепосочените лица са престанали да го търсят, след което той и семейството му решили да напуснат Украйна. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход, спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на М. С. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се по делото, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от предоставените официални справки за обстановката в Украйна, и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Настоящата инстанция следва да посочи, че към настоящия момент в Украйна липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Следва да се посочи, че М. С. е напуснал Украйна легално на 25.10.2014 г., след което с автомобил е преминал през Словакия, Унгария, Румъния и Сърбия и на 27.10.2014 г. влязъл на територията на Р. Б. на път за Гърция, за където имал издадена виза. Следователно, чужденецът е преминал през териториите на няколко държави, като всяка една от тези държави може да се явяват за него като трета сигурна страна. Закрила обаче, в тази страни, той не е потърсил. Административният съд подробно е разгледал и информацията, съдържаща се в справките с вх. № 01-5993 от 12.06.2015 г. и вх. № 01 - 9180 от 11.09.2015 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно ситуацията в Р. У. Следва да се посочи, че е неоснователен доводът за липса на достоверност на горепосочените справки. От същите е видно, че се основават на много източници на информация, които правилно са кредитирани от решаващия съд като достоверни и обективни. Именно поради това, обосновано е заключението на съда, че към момента липсват данни за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, поради локализацията на конфликта в И. У., основно в Донецк и Луганск, и незасягането на цялата територия на държавата, като обстановката в столицата Киев е спокойна. Събраните доказателства по делото, както и данните от бежанската история на жалбоподателя, не установяват наличието на основателен страх от преследване, поради изброените в чл. 8 от ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства, като визираните в чл. 9 от ЗУБ. В този смисъл направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на М. С., гражданин на Украйна, е обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,