Решение № 7189 от 15.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ) срещу решение 1895/29.11.2021 г., постановено по адм. д. 2436/2021 г. по описа на Административен съд Бургас (АС-Бургас). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като постановено при неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърден оспорения отказ. Подробни съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Ю. Филипова, редовно призована ,изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба . Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от лице, което е конституирано като страна от първата инстанция, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 1895/29.11.2021 г., постановено по адм. д. 2436/2021 г. по описа на АС-Бургас е отменен отказ на изпълнителния директор на АВ, обективиран в писмо изх. 66-1003/07.10.2021г., за заличаване на лични данни на Ю. Филипова по подадено от нея заявление вх. 66-00-1003/24.09.2021 г., изпратена е преписката на АВ за ново произнасяне по заявлението на Филипова, в сроковете по чл.12, ал. З от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) с указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски в размер на 510 лв. Административният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че то е валидно, но недопустимо поради неправилно конституиране на страните в процеса. Правилно и в съответствие с действително изразената воля на Ю. Филипова АС-Бургас е приел, че тя като субект на лични данни е упражнила пред АВ правото си по чл. 17 от Общ регламент относно защитата на данните като е поискал да бъдат изтрити свързани с него лични данни, в резултат на което е получила писмо, в което са й дадени указания да изпълни процедура Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), но е и незабавно заличаване на данните. След получаване на писмото Филипова е подала жалба насочена срещу отказ на АВ като администратор на лични данни да уважи нейното искане. Административният съд е бил длъжен да се съобрази с изразената от жалбоподателката воля и да приеме, че е сезиран с жалба по чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. В случая се твърди и установява, че администратор на лични данни е АВ, а не нейния изпълнителен директор. Жалбата е насочена срещу отказ на администратора на лични данни, а не срещу индивидуален административен акт на административен орган, поради което неправилно АС-Бургас като ответник по делото е конституирал изпълнителния директор на АВ вместо администратора на лични данни. От значение определяне на процесуалния ред за разглеждане на спора и конституиране на страните е съдържанието на жалбата, в която в този случай (който се различава от други сходни казуси) се атакуват акт на АВ като администратор на лични данни, материализиран в писмо, което е подписано от законния представител на АВ, а не самото писмо като издадено от изпълнителния директор на АВ. В жалбата липсват твърдения, че писмото представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 149 и сл. от АПК. Това разграничение е от принципно значение и и не е относимо само за случаите, когато администратор на лични данни е частноправен субект. Допуснатото процесуално нарушение от АС-Бургас е особено съществено и се е отразило върху допустимостта на постановеното съдебно решение. Изрично следва да бъде посочено, че съдът дори не е съобразил вътрешното противоречие в двата постановени от него диспозитива, с единия от които е отменил акт на изпълнителния директор на АВ, а след това е изпратил преписката на АВ, която не е участвала като страна по делото, да изпълнява съдебното решение съобразно дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, настоящият съдебен състав трябва да обезсили обжалваното съдебно решение без да бъдат разглеждани наведените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото да бъде върнато на АС-Бургас за ново разглеждане при правилно конституиране на страните по делото. При този изхода на спора не следва да бъдат определяни разноски, а направените и претендирани такива да бъдат съобразени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение