Решение № 15822 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5973/2020 г.

Решение № 15822 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5973/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Габъра"ООД със седалище с. С., община Долни чифлик, област В. чрез адв. К. Д. срещу Решение № 179/10.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2224/2019 г. по описа на Административен съд - В.. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени наложената с атакуваната Заповед № В-060/11.07.2019 ПАМ, издадена от Главен инспектор в отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива в ГД "Контрол на качеството на течните горива" в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор / ДАМТН/. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Габъра"ООД – с. С., не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Главен инспектор в ГД "Контрол на качеството на течните горива" при ДАМТН, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Габъра" ООД със седалище с. С., община Долни чифлик, област В. срещу Заповед № В-060/11.07.2019 година на главен инспектор в отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" – В. в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – С.", с която на търговското дружество е наложена ПАМ по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ "Временно спиране разпространението на течно гориво – Гориво за дизелови двигатели -1795, 84 л. на обект бензиностанция с. С., Стопански двор, собственост на "Габъра"ООД, от бензиноколонка № 1, свързана с резервоар № 1, ведно с поставяне на удостоверителни знаци върху бензиноколонката на основание чл. 56, ал. 1 от ЗЕВИ. С обжалвания съдебен акт Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на "Габъра"ООД- с. С. срещу Заповед № В-060/11.07.2019 г. За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил, че обжалваният административен акт е постановен от материалнокомпетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, в съответствие с приложимите административнопроизводствени правила и в съгласие с действащите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. Видно от съдържанието на представената от жалбоподателя на проверяващите органи декларация по чл. 48 от ЗЕВИ, същата не съдържа изискуемата информация по чл. 48, ал. 2 от цитирания по-горе закон, в частност – не съдържа данни за процентното съдържание на биогоривото в горивото за дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогоривото от ново поколение в горивото за дизелови двигатели. АС-В. е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост спрямо него на ПАМ по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ поради обстоятелството, че същият не разпространява това гориво на следващи потребители, а ползва същото за собствени цели – т. е. за снабдяване на собствената си селскостопанска техника във връзка с основната търговска дейност на дружеството – обработване на земеделски земи. За да обоснове този свой правен извод, съдът се е позовал на разпоредбата на т. 12 от § 1 от ДР на ЗЕВИ, която, при определяне понятието "краен разпространител" препраща към § 1, т. 20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух, съгласно който "краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на липсата на мотиви на издадената заповед, съответно –непосочване в нея на кое точно изискване по чл. 48, ал. 2 от ЗЕВИ декларацията за съответствие не отговаря. Видно от самата декларация, същата не съдържа нито отбелязване за това, че касаторът ще ползва горивото за собствени нужди, нито съдържа отбелязване за каквото и да било процентно съдържание на биогоривото в дизела. Неоснователно е и твърдението за издаване на административния акт в несъответствие с чл. 6, ал. 2 от АПК, доколкото дружеството жалбоподател не предлага горивото другиму, а ползва същото за снабдяване на собствената си селскостопанска техника. Правилно в този смисъл съдът се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, препращаща към законовото определение за"краен разпространител", съдържащо се в § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-В. за законосъобразност на обжалваната заповед, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение