Решение № 107 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 206/2011 г.

ВКСII гражданско отделение05.05.2011 г.докладчик Пламен Стоев

Диспозитив

Оставя без уважение молбата на Г. В. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 927 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 4663/09 г. на Пловдивския районен съд, ХVIII с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба при равни права между З. В. Б. и Г. В. П. на УПИ VIII-966 и на УПИ IХ-966 от кв. 107 по плана на [населено място], ведно с построените в тях сгради на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Осъжда Г. В. П. от [населено място] да заплати на Златка В. Б. от същия град сумата 350 лв./триста и петдесет лева/ разноски.

Мотиви

Решение № 107 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 206/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Г. В. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 927 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 4663/09 г. на Пловдивския районен съд, ХVIII с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба между Златка В. Б. и Г. В. П. при равни права на УПИ VIII-966 и на УПИ IХ-966 от кв. 107 по плана на [населено място], ведно с построените в тях сгради. Молителят поддържа, че през м. декември 2010 г. е открил нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които ако бяха известни на съда при неговото разглеждане биха променили крайните му изводи относно квотите на страните върху посочените недвижими имоти. Иска се ВКС да отмени посоченото решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по молбата изразява становище за нейната недопустимост, респ. за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителката, приема следното: С атакуваното решение Пловдивският районен съд е допуснал делбата на посочените имоти между З. В. Б. и Г. В. П. като е приел, че същите са съсобствени между тях при квоти по 1/2 ид. част, тъй като през 1975 г. те и тяхната наследодателка (майка) М. А. П. са признати за техни собственици по давност при равни права (по 1/3 ид. част) и по делото не е установено ответникът да е придобил притежаваната от наследодателката 1/3 ид. част по силата на прехвърлителна сделка. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание, молителят се позовава на нот. акт № 10/86 г., с който наследодателката М. П. му е продала своята 1/3 ид. част от имот пл. № 861 в кв. 26 по плана на [населено място], от който са образувани процесните два имота, и от построената в него жилищна сграда, както и на решение № 122 от 10.01.92 г. по гр. д. № 2337/89 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба на същия имот между него и държавата, които не са нови по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като същият е могъл да се снабди с тях и да ги представи по време на висящността на спора. Н. на тези писмени доказателства до приключване на устните състезания по делото се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото (молителят е бил страна по сделката и по посоченото дело и е знаел за тяхното съществуване, респ. е могъл да се снабди с тях своевременно), а отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки (небрежност) при попълване на делото с факти или с доказателства. Ето защо представените с молбата писмени доказателства не могат да послужат като средство за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 350 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.

Цитирани разпоредби

1