Решение № 9673 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2022 г.

Производството е по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от Фар АД, за допълване на решение 5568/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 2256/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Изложени са доводи, че след като оспорването пред ВАС е съдържало искане указанията на съда да са в насока одобряване за финансиране на неодобрените от Държавен фонд Земеделие разходи, то са налице предпоставките за допълване на решението с изрични указания за изплащане на финансовата помощ. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощника старши юрисконсулт З. Захариева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за допълване на съдебното решение. Искането е подадено в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество искането за допълване на съдебното решение е неоснователно. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от ФАР АД и от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение 6913/23.11.2021 г., постановено по адм. дело 6244/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалбата на ФАР АД е отменено решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01, изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ в размер на 82 325,19 лева и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявка за окончателно плащане 27/04/2/0/00484/3/01 в частта, касаеща неодобрените разходи, описани в т. II от Решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01, изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021 г., при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационната жалба на ФАР АД е против постановеното решение, в частта, в която, след отмяна на оспорения административен акт, преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Съответно касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е подадена против постановеното от Административен съд София - град решение в неговата цялост. С решение 5568/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 2256/2022 г., Върховният административен съд е отменил решение 6913/23.11.2021 г., постановено по адм. дело 6244/2021 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд 3емеделие за ново произнасяне по заявка за окончателно плащане 27/04/2/0/00484/3/01 в частта, касаеща неодобрените разходи, описани в т. II от Решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01, изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021 г. и е оставил в сила решението в останалата част. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в решението си по иначе напълно формираната своя воля. В разглеждания случай с решението, чието допълване се иска съдът се е произнесъл изрично, че решение 27/04/2/0/00484/3/01/03/01, изх. 01-2600/2395 от 21.04.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ в размер на 82 325,19 лева е немотивирано, което представлява самостоятелно основание за отмяната му и поради това няма основание за изпращане на преписката на административния орган. Мотивите на касационната инстанция са ясни и те са в насока, че липсват правни основания за отказа за плащане за отделните разходи. Формулираното от молителя искане за допълване на решението не обосновава липса на формирана воля на съда относно спорното право, с което е бил сезиран, в които случай би била налице хипотезата на непълно решение. За административния орган е налице задължение да изпълни влязлото в сила съдебно решение, при положение че са изложени ясни мотиви защо не е необходимо повторното му произнасяне по преписката. При това твърденията на молителя Фар АД не обуславят постановяване на решение за допълване на решението на тричленния състав на ВАС. Очевидно искането за допълване има за цел даване на повторни указания на административния орган как да изпълни решението на касационната инстанция и съдържа индиция за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт /чл. 304 АПК/, защитата срещу което се обаче се реализира в производство по чл. 306 от АПК. С решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, поради което същото не е непълно. Формирана е воля по целия спорен предмет и съдът безпротиворечиво я е изразил в мотивите и диспозитива на решението. Предвид на изложеното настоящият състав приема, че искането за допълване на решението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 176 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение