Решение № 440 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2011 г.

Решение № 440 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Светлана Янева Хавсалиева-Вълканова и Манда Великова Крушкова, и двете от гр. Бургас, против решение № 817/14.06.2011 г., постановено по адм. дело № 540/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което, по жалба на Даниел Атанасов Атанасов, е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 359/11.02.2011 г. на Началника на отдел "СК, ВЕ, НС" при Община Бургас, издадена на основание чл. 91, ал. 1 АПК, обективирала оттегляне на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 70/15.04.2010 г. на строеж "кафене - вътрешно преустройство на магазин и баня", находящ се в жилищна сграда на ул. "Успенска" № 16, гр. Бургас. Решението се счита неправилно, иска се отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват, постъпила е писмена защита, с искане за отмяна на решението. Ответните страни - Началник на отдел "СК, ВЕ, НС" при Община Бургас, не изпраща представител, Даниел Атанасов Атанасов и Пенка Радева Атанасова, не се явяват, не се представляват. Постъпила е писмена защита от пълномощник на Даниел Атанасов, с доводи за неоснователност на жалбата и претенция за разноски по приложеното пълномощно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Сочи, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ по съображенията, подробно изложени от съда, а и една жалба от касаторките срещу него би била недопустима, тъй като те не са страни в административното производство, развило се само между административния орган и възложителя на строежа. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, процесуално е допустима. По същество същата е неоснователна, решението следва да бъде оставено в сила. За да приеме посочения правен резултат, съдът е изложил обосновани и убедителни мотиви, въз основа на точна преценка на доказателствата по делото и в съответствие с приложимите законови разпоредби, с оглед което същите се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Изводът му за незаконосъобразност на издадената на основание чл. 91 АПК заповед е правилен и обоснован, а изготвената емоционално жалба не навежда касационни основания, които да доведат до отмяна на съдебния акт. Същата основно пресъздава процесната фактическа обстановка, подробно обсъдена в решението. Голословно се твърди незаконност на строеж (липсва преценка на органите на строителния надзор и издадена и влязла в сила заповед по чл. 225 ЗУТ), не се оборват съображенията досежно неустановените в случая предпоставки по чл. 91 АПК, (само при наличието на които административният орган има правомощието на отзив), с основание се възразява и че с подаденото от касаторките искане всъщност се търсят редица отговори във връзка с различни административни производства и се претендира да не се издава акт по § 184 ПЗР на ЗУТ на "пристройка на три нива към жилищна сграда". В точния законов смисъл и многобройните, безпротиворечиви актове на ВАС, са и изводите в решението относно правната природа на оттегленото удостоверение, липсата на правен интерес за оспорване от лица, които нямат качеството на възложители на строежа, (обратното, сочи се че касаторите са "преки съседи на строителния обект"), затова и съдебният акт следва да бъде потвърден. При този изход на процеса, на ответната страна Даниел Атанасов следва да се присъдят направените за тази съдебна инстанция разноски, своевременно претендирани и доказани като заплатени, до размера от 400 лв. по приложения договор за правна помощ с адв. Стоянова. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,