Решение № 8340 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2015 г.

Решение № 8340 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. Я. от гр. К. против решение № 67 от 16.06.2015 г., постановено по адм. д. № 53/15 г. от К. административен съд. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Ответникът в касационното производство - кметът на О. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за недопустимост на решението. Съображенията на прокурора са, че оспорваното писмо на кмета на общината е резултат на произнасяне по жалба на засегнатото лице срещу решението на Комисията, назначена по реда на Наредбата за условията и реда на установяване на жилищни нужди, настаняване в общинско жилище под наем и продажба на общински жилища на ОбС. Т. като с писмото на кмета на общината се потвърждава решението на Комисията, по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, на обжалване пред съда подлежи първоначалният акт. Според прокурора, съдът се е произнесъл недопустимо, преценявайки законосъобразността на писмото на кмета на община К.. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: За да постанови обжалваното решение, К. административен съд е установил следната фактическа обстановка по спора. По силата на заповед за настаняване и сключен договор за наем от 1998 г. на жалбоподателя е предоставено за ползване под наем, общинско жилище, за което със заявление от 17.03.2014 г. той е поискал да му бъде подновен договора за наем. С решение № 2/22.05.2014 г. Комисията по жилищно настаняване към О. К. прави отказ по заявлението на осн. чл. 14, т. 7 от Наредбата, тъй като не отговаря на условията по чл. 27, т. 7 от същата. Установено е, че г-н Я. декларира доход за дванадесет месеца назад, надвишаващ една минимална работна заплата на чл. от семейството. Съдът е установил, че с писмо № 94-Ц-33/2.02.2015 г. на кмета на община К., жалбоподателят е уведомен за отказа. Съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен административен орган - кметът на община К., мотивиран е и при издаването му не са констатирани нарушения на административнопроизводствените правила. По същество, съдът е преценил отказа като правилен и законосъобразен. Въз основа на писмени доказателства, съдържащи се в преписката, съдът е приел, че е налице фактическото основание за отказа, а именно, че средният месечен доход на чл. от семейството на жалбоподателя за последните 12 месеца надвишава минималният размер на чл. от семейството, а именно една минимална работна заплата, която към съответния момент е 340 лева. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 94-Ц-33/2.02.2015 г. на кмета на О. К.. Решението е недопустимо. Възражението на представителя на ВАП е основателно. Съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не подлежи на самостоятелно оспорване. Видно от съдържанието на самото писмо е, че с него се съобщава на жалбоподателя, че е отхвърлена жалбата му с вх. № -4-Ц-33/17.06.2014 г. относно отмяна на взетото решение на Комисия, назначена със Заповед № РД-00-1094/21.08.2014 г. В преписката се намира жалба с вх. № 94-Ц-33/17.06.14 г., видно от която е, че тя е от Ц. Я. и е срещу писмо изх. № 94-Ц-33 от 2.06.2014 г. на комисията за жилищно настаняване към О. К.. След като решението на Комисията е потвърдено при обжалването му по административен ред, то по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 1 и 2 на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Съдът е постановил недопустимо решение срещу акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което решението следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд за произнасяне по жалбата на г-н Я. срещу засягащия го акт, а именно решението на Комисията по чл. 18, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, взето по протокол № 2 от 22.05.2014 г. в частта относно Ц. Й. Я.. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд