Решение № 5433 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2486/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Аспарухова, чрез адвокат И. Иванов като особен представител, срещу Решение 5 от 02.01.2024 г., постановено по адм. дело 1386/2023 г. на Административен съд София- област. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Ихтиман, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Ответната страна А. Альошова, в съдебно заседание изразява становище за отмяна на административния акт. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- област е Заповед ЗД/Д-СО-ИХ-056 от 14.11.2023 г. на директора на ДСП Ихтиман за настаняване на детето И. Аспарухова в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ) [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). От фактическа страна по делото е установено следното: Малолетното дете И. Аспарухова е родено на [дата на раждане] Негова майка е А. Альошова, а според представеното удостоверение за раждане бащата е неизвестен. Пред социалните работници обаче майката е посочила, че биологичен баща на трите й деца е К. Бодровски, с когото са във фактическо съжителство. По време на редовни консултации в Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) - [населено място] на 13.11.2023 г., А. Альошова е подала устен сигнал за това, че на 11.11.2023 г. към 23 часа, съжителят й К. Бодровски е упражнил физическо насилие над нея и трите й деца. На 14.11.2023 г. в ДСП [населено място] е проведен Координационен механизъм 2 от 14.11.2023 г., на който присъстващите от ДСП, ОДЗ, ЦОП, РУ на МВР, РП, ДГ [наименование]", ОУ [наименование] в гр. [населено място] са изразили категорично мнение, че описаните в сигнала събития създават пряк и непосредствен риск за живота и здравето на трите малолетни деца. Нанесеният побой на майката и над тях е с елементи на изключителна жестокост и е необходимо да бъдат предприети спешни мерки в защита на живота и здравето им по реда на чл. 26 от ЗЗДет. - настаняване извън семейството. В хода на административното производство на 15.11.2023 г. бил изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал, вх. СИГ/Д-СО-ИХ/259 от 13.11.2023 г., в който било посочено, че за детето И. Аспарухова не е осигурена сигурна и спокойна семейна среда за отглеждане. Биологичният баща К. Бодровски злоупотребява с алкохол и упражнява физическо насилие над майката А. Альошова и нейните деца. Посочено е, че разширеният семеен кръг на децата по майчина и по биологична бащина линия не съумява да изгради стабилност и хармония за отглеждане на децата, като са налице неразбирателства в семейството и често сменящи се предпочитания кое дете от кого да бъде отглеждано. В социалния доклад е отразено, че децата преимуществено се отглеждат от тяхната майка, която живее във фургон с пристройки, заедно с тях и баща си. Битовите условия за отглеждане на децата са сравнително добри - там е подредено и чисто, има електричество и течаща вода, която е в двора. Отразено е, че майката и децата периодично живеят и в дома на техния биологичен баща - К. Бодровски, където битовите условия не са добри - хигиената е силно занижена, стаята не е приспособена за нуждите на деца, има счупени прозорци. Към момента бащата Бодровски е задържан в ареста. Предвид възрастта на детето И., то не подлежи на задължително обучение в училище. Има достъп до здравна грижа, като от предоставените медицински документи е установено, че има поставени необходимите имунизации за възрастта. По делото е представена Заповед 2 от 06.02.2023 г. на Pайонен съд Ихтиман, с която К. Бодровски е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие. Същата е издадена по искане на А. Альошова Със социален Доклад- предложение СГ/Д-СО-ИХ/259-001 от 14.11.2023 г. до директора на ДСП [населено място], началникът на отдел Закрила на детето е предложил спрямо малолетната И. Аспарухова да бъде предприета мярка за закрила по чл. 26 от ЗЗДет. и да бъде настанено за отглеждане в ЗНСТДМБУ [населено място] с оглед защита живота и здравето на детето. Вследствие на това, директорът на ДСП [населено място] е издал оспорената заповед, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. С оспореното съдебно решение съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспорената пред съда Заповед ЗД/Д-СО-ИХ-056 от 14.11.2023 г. на директора на ДСП [населено място] е издадена на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1-4 от ППЗЗДет. Настаняване на детето извън семейството, съгласно посоченото в заповедта правно основание, е относимо за случаите, когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., налагащи настаняването на детето извън семейството. От събраните по делото доказателства няма такива, които да сочат, че освен описания случай от 11.11.2023 г. детето И. системно е било жертва на насилие в семейството. Социалните доклади са констатирали, че детето е здраво, с всички поставени ваксини, обгрижвано от бащата и бабата по майчина линия, като без съмнение е налице взаимна емоционалната привързаност и близост между детето и майка му. Както административният орган, така и съдът са пренебрегнали факта, че породилият насилието баща към момента не присъства в живота на детето. Осигурени са му подходящи условия за живот, а родителският капацитет на майката нито за момент не е поставян под съмнение. В докладите на социалните работници е изразена загриженост за живота и здравето на детето и за неговото психическо и емоционално развитие. С оспорената заповед обаче, детето бива отделено от майката, като настаняването му за отглеждане в ЗНСТДМБУ [населено място] само ще способства за разрушаване на естествената връзка между майка и дете. Това не може да се приеме като приемлив подход за правилното развитие на психическото и емоционалното състояние на едно малолетно дете. При постановяване на своя акт административният орган не е отчел в пълнота интересите на детето, които са прокламирани на първо място в принципите, посочени в чл. 3 от ЗЗДет. Отделянето на детето от семейната среда е крайна мярка, която следва да се прилага само за осигуряване най-добрия интерес на детето, при преценка за отсъствие на друга възможност. Освен това, по делото няма данни спрямо детето или майката да са прилагани някоя от мерките по чл. 23 от ЗЗДет. за закрила в семейството и едва след тяхното изчерпване да се пристъпи към издаването на заповед от вида на оспорената. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ППЗЗДет., настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане, което в случая не е налице предвид това, че към настоящия момент бащата не живее със семейството. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно. Същото следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново, с което да се отмени обжалваният административен акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,